Определение № 289 от 27.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 198/2026
- Вид
- Определение № 289
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 493 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289 гр. Велико Търново, 27.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И. като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно частно гражданско дело № 20264000500198 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. К., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 265/19.06.2025 г. по в. гр. дело № 461/2025 г. на описа на Окръжен съд – Плевен, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от нея въззивна жалба, вх. № 2206/14.05.2025 г. против постановление от 22.04.2025 г., издадено по изпълнително дело № 20248140400020/2024 г. по описа на ЧСИ Н. ВА., рег. № 814 и район на действие - Окръжен съд - Плевен, с което е намалено вземането на жалбоподателката със сумата от 1 560 лв., представляваща задатък за участие в публичната продан, обявено е, че същата следва да отговаря за вредите и разноските по проданта и е обявен за купувач на имота взискателя „Колор пет“ ЕООД и е прекратено производство по в. гр. д. № 461/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното решение. Твърди се, че се обжалват три действия на съдебния изпълнител, постановени в Протокол за определяне на купувач от 22.04.2025 г. на ЧСИ Н. ВА. по изп. д. № 20/2024 г., както и нарушение на чл. 460 ГПК задължаващо съдебния изпълнител да изготви разпределение, което било задължително предвид императивната разпоредба на чл. 495 ГПК. На практика било налице бездействие на съдебния изпълнител, довело до опорочаване на по-нататъшните действия от същия, обективирани в Протокол 1 за обявяване на купувач от 22.04.2025 г. Излагат се подробни съображения, с цитиране на съдебна практика, за необходимостта от извършване на разпределение. Съдебният изпълнител не бил извършил разпределение на сумата 26 920лв., за която жалбоподателката - взискател била обявена за купувач, а веднага след като изтекъл едноседмичният срок, посочен в Протокол за обявяване на купувач от 28.02.2025г., съставил Протокол за определяне на купувач от 22.04.2025г., с който обявил за купувач, при условията на чл. 493 т. 2 от ГПК, наддавача, предложил следваща най - висока цена. Изготвяното на разпределение по чл. 460 ГПК подлежало на самостоятелно обжалване по реда на чл. 462 ГПК и предвид цитираната специална разпоредба, не влизал в обхвата на действията, подлежащи на обжалване в хипотезите на чл. 435 ГПК. Неизготвянето на такова разпределение било порочно действие от страна на съдебния изпълнител във връзка с възложеното му задължение по чл. 460 ГПК, което също подлежало на обжалване. Именно поради факта, че предпоставка за внасяне на цената било изготвяне от съдебния изпълнител на разпределение по чл.460 ГПК, това било основание за обжалване на действията на съдебния изпълнител, обективирани в Протокол за определяне на купувач от 22.04.2025г.. Тяхната отмяна щяла да бъде следствие на уважаване на жалбата срещу това действие.
Искането до Апелативен съд – Велико Търново е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде върнато делото на ЧСИ ВА. с указания да спази процедурата по чл. 495 ГПК и извърши разпределение по чл.460 ГПК на сумата 26920лв., която сума следвало да бъде внесена от Г. А. К. в двуседмичен срок от влизането му в сила, както и да бъдат отменени постановените в Протокол за определяне на купувач от 22.04.2025г. на ЧСИ Н. ВА. по изп. д. № 20/2024г.: 1. намаляване вземането на Г. Агелова К. с 1560лв., представляващ задатък за участие в пулбична продан;
2. възлагането в тежест на Г. Агелова К. на отговорността за вредите и разноските по проданта; 3. обявяването за купувач на имота на „Колор пет“ ЕООД.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на частната жалба от останалите страни по изпълнителното дело.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна, и процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и като извърши проверка на обжалваното решение, имащо характер на определение, съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 год. по тълк. д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:
2
От приложения заверен препис на изпълнително дело №
20248140400020/2024 г. по описа на ЧСИ Н. ВА., рег. № 814 и район на действие - Окръжен съд – Плевен, се установява, че взискател по изпълнителното дело е „Инвестбанк“ АД /правоприемник на ТБ „Виктория“ ЕАД/, присъединени взискатели - „Аксис Холд“ ЕООД, „Вайколор“ ЕООД, представлявано от В. А. М., Ц. А. И., Г. А. К., „Колор пет“ ЕООД и Община Плевен, а длъжници са А. Б. М. и В. А. М..
Установява се още, че по изпълнителното дело е била проведена публична продан на имот, собственост на длъжниците, като с Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от 01.07.2024 г., съставен от ЧСИ ВА., за купувач на имота е бил обявен присъединеният взискател Ц. А. И., предложила най - висока цена от 28 480 лева.
На 02.07.2024 г. ЧСИ Н. ВА. е извършила Разпределение по чл. 460 ГПК на предложената от Ц. А. И. цена от 28 480 лева, както следва: за ЧСИ ВА. 1143,64 лева, за Община Плевен – 162,50 лева и за „Инвестбанк“ АД – сумите от 553,40 лева и 26620,46 лева, като е посочено, че за останалите кредитори не остава сума от предложената цена, която да им бъде изплатена.
Разпределението е обжалвано от длъжника А. М. и с влязло в сила на 12.02.2025 г. решение на по в.гр.д. № 593/2024 г.. по описа на Окръжен съд – Плевен жалбата й е оставена без уважение.
Поради невнасяне на цената от Ц. И. в срок, с Протокол за обявяване на купувач от 28.02.2025 г. на ЧСИ Н. ВА. за купувач е обявена жалбоподателката Г. К., предложила втората най-висока цена в размер на 26 920 лева. На същата й е изпратено съобщение на внесе предложената от нея цена в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като са й указани последиците от неизпълнението. Съобщението й е връчено, чрез процесуалния й представител, на 11.04.2025г., като същата не е внесла цената в указания срок.
С Протокол от 22.04.2025 г. на ЧСИ Н. ВА. за купувач е обявен следващият поред предложил най – висока цена - взискателят „Колор пет“ ЕООД. В този протокол е отразено, че вземането на Г. К. се намалява с размера на сумата от 1 560 лева, представляваща задатък за участие в публичната продан и че отговаря за вредите и разноските по проданта.
Срещу горепосочения Протокол за обявяване на купувач от 22.04.2025 г. на ЧСИ ВА., е подадена жалба пред Окръжен съд – Плевен от Г. К., с която заявява, че обжалва обективираното в този протокол, че е намалено вземането на жалбоподателката със сумата от 1 560 лева, представляваща задатък за участие в публичната продан, че следва да отговаря за вредите и разноските по проданта и че е обявен за купувач на имота взискателят „Колор пет“ ЕООД.
3
С обжалваното в настоящото производство решение на Окръжен съд – Плевен, имащо характер на определение, съдът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 435 или чл.463, във вр. чл.460 ГПК, поради което не е допустимо обжалването на посочените от жалбоподателката действия на съдебния изпълнител.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира:
Спорът пред настоящата съдебна инстанция се свежда до допустимостта на производството пред Окръжен съд – Плевен, доколкото решаващият състав на този съд е оставил без разглеждане подадената от Г. К. жалба срещу Протокол за обявяване на купувач от 22.04.2025 г. на ЧСИ Н. ВА..
В разпоредбата на чл. 435 ГПК лимитативно и подробно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат атакувани по пътя на обжалването от страните по изпълнителното дело и от третите лица.
Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително.
Изчерпателно са посочени качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу изрично изброени действия на съдебния изпълнител и не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които страната по делото или третото лице счита, че са нарушени правата му (в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които те считат, че са незаконосъобразни).
Правилно решаващият състав на Окръжен съд – Плевен е приел, че обжалваните от жалбоподателката /присъединен взискател по изпълнителното дело/ действия не попадат в приложното поле на чл. 435, ал. 1 и ал. 3 ГПК, поради което жалбата се явява процесуално недопустима. Съгласие с този извод на съда се изразява и в частната жалба до Апелативен съд – Велико Търново, като обжалваемостта се извежда от разпоредбата на чл. 462, във връзка с чл. 460 ГПК, като се твърди, че уважаването на жалбата би имало за последица отмяна на обжалваните от жалбоподателката действия.
Липсва предвидена правна възможност в закона, преди издаване на постановлението за възлагане на изнесено на публична продан имущество на длъжника, взискателят, който е участвал като наддавач в публичната продан без да дължи внасяне на задатък, да може да атакува законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, предхождащи и предпоставящи издаването на постановление за възлагане, каквото се явява постановлението за обявяване на купувач, с оплаквания за пороци при извършване на процедурата по проданта – неизвършване на разпределение.
В конкретния случай по делото няма данни и не се твърди да е 4 извършено ново разпределение от ЧСИ /първото е влязло в законна сила, потвърдено със съдебен акт/, поради което не може да се приеме, че съдът е сезиран и с жалба по реда на чл. 463 ГПК.
Видно от съдържанието на частната жалба до Апелативен съд – Велико Търново, жалбоподателката се опитва да заобиколи ясната разпоредба на чл.
435 ГПК, като твърди, че ЧСИ ВА. незаконосъобразно не била извършила разпределение на предложената от нея цена и че на практика обжалва отказ да бъде извършено ново разпределение. Изричен отказ да бъде извършено ново разпределение не е постановен от съдебния изпълнител. „Мълчалив“ отказ /понятие, съществуващо в административното производство, но не и в изпълнителното производство/ за извършване на разпределение по чл. 460 ГПК, изводим имплицитно от последващите изпълнителни действия, предприети от ЧСИ, също е недопустима. Защитата срещу подобно бездействие от страна на съдебния изпълнител /непроизнасяне по искане за извършване на разпределение – всъщност такова не е отправяно до ЧСИ/ е по реда на чл. 441 ГПК или чрез обжалване на последващите изпълнителни действия – възлагане на имота с постановление за възлагане, но при наличието на предпоставките за тяхното обжалване съобразно нормата на чл.
435, ал. 3 ГПК или по реда на чл. 496, ал.3 ГПК, които в случая не са налице.
От горното следва неоснователността на всички оплаквания в частната жалба до Апелативен съд – Велико Търново.
Сочената от жалбоподателката съдебна практика е неотносима, касае спорове, при осъществена, различна от настоящата, фактическа обстановка и реализиран друг ред за защита.
Горното налага потвърждаване на обжалваното решение с характер на определение, като правилно, като следва да се има предвид, че когато съдът се произнася по допустимостта на образуваното пред него съдебно производство („процес относно процеса“), съдебният акт е определение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/19.06.2025 г. по в. гр. дело № 461/2025 г. на описа на Окръжен съд – Плевен, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от Г. А. К., въззивна жалба, вх. № 2206/14.05.2025 г., против Протокол за обявяване на купувач от 22.04.2025 г., по изпълнително дело № 20248140400020/2024 г. по описа на ЧСИ Н. ВА., рег. № 814 и район на 5 действие - Окръжен съд – Плевен и е прекратено производство по в. гр. д. № 461/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.