Решение № 726 от 02.05.2019, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е№ 726 гр.Русе,

02.05.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.с-в, в публично заседание на 09-ти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:МИЛЕН ПЕТРОВ при секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7103 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и за отмяна на констативен нотариален акт, с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.

Ищецът Община Русе, представляван от П. П. С.-кмет твърди, че е собственик на незастроен поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. Русе: ***, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп. директор на АК, с площ от 251 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 2319, квартал: 781, находящ се в гр. Русе, Общ. Русе, Обл. Р., ул. „П." № ., при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***. Община Русе била титуляр на правото на собственост спрямо гореописания поземлен имот на основание § 7, ал. 1, т. З от ПЗР към ЗМСМА, считано от влизане в сила на закона - 17.09.1991 г., алтернативно § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96 / 05.11.1999 г./, считано от влизане в сила на ЗИДЗОС - 09.11.1999 г., като правоприемник на Българската Държава, отчуждила имота в периода 1989г.-1990г. за реализиране на жилищно строителство и благоустройствени мероприятия съобразно действалите по това време подробни устройствени планове. Община Русе се легитимирала като собственик на описания поземлен имот с АЧОС № 8586/28.05.2018 г., вписан под № 6, т. 15, парт. № 2921, ДВР 6265, вх. № 6443 / 29.05.2018 г. по описа на СВ - гр. Русе.

Съгласно чл. 5, ал. З ЗОС, актът за общинска собственост нямал правопораждащо действие.

Заявява и че след възникване на правото на собственост спрямо процесния ПИ в патримониума на Община Русе, с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 47, т. I, рег. №

1022, д. № 38/20.02.2017 г. по описа на Нотариус Л. Ш., вписан в регистъра на НК под № 624, с район на действие -РРС, ответникът П.А.К. продал на ответницата В.И.Н.

29/30 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. Русе ***, срещу заплащане от страна на купувача на продажна цена в размер на 7500.00 лв.

При изповядване на прехвърлителната сделка, продавачът П.К. се е легитимирал като съсобственик — притежател на идеалните части от правото на собственост спрямо процесния ПИ с НА за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т. IV, рег. №

8121, д. № 560/

28.12.2016 г. на Нотариус Л. Ш., вписан в регистъра на НК под № 624, с район на действие -РРС. Придобиването на 29/30 ид.ч. от процесния имот било извършено от купувача В.И.Н., по време на брака й с ответника А.И.Н., обуславящо възникването на СИО спрямо ид.ч. от имота. С молби с входящи номера ОИ-04-2 / 20.10.2017 г. и 94Г-2332-1 / 06.08.2018 г. по описа на Община Русе, В.И.Н. заявила, че е титуляр на 29/30 ид.ч. от процесни имот и е отправила искане за прекратяване на съсобствеността спрямо имота чрез изкупуване на дела на Община Русе.

Счита, че П.А.К. не е бил съсобственик в ПИ ***, като същият никога не е придобивал по давностно владение и не е притежавал 29/30 ид.ч. от правото на собственост спрямо имота.

Сделката, обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 47, т. I, рег. № 1022, д. № 38/20.02.2017 г. не би могла да породи вещно-транслативен ефект и не е могла да прехвърли 29/30 ид.ч. от правото на собственост спрямо ПИ *** в правната сфера на купувача

В.И.Н., т.к. никой не може да се разпорежда и да прехвърля права, които не притежава.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 29/30 ид.ч. от процесния недвижим имот, както и да бъде отменен констативен НА за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т. IV, рег. № 8121, д. № 560/ 28.12.2016 г.Претендират се разноски.

Ответниците В. И.Н. и А. И.Н. не са представили отговор на ИМ, не се явяват в с.з. и не вземат становище по исковете.

Ответникът П.А.К., чрез назначеният му от съда особен представител оспорва изцяло исковете.

По делото са представени писмени доказателства, приета е и неоспорена от страните експертиза.

От всички представени доказателства, съдът приема, че Община Русе е титуляр на правото на собственост спрямо процесния имот на основание § 7, ал. 1, т. З от ПЗР към ЗМСМА, считано от влизане в сила на закона - 17.09.1991 г., алтернативно § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96 / 05.11.1999 г./, считано от влизане в сила на ЗИДЗОС - 09.11.1999 г., като правоприемник на Българската Държава, отчуждила имота в периода 1989г.-1990г. за реализиране на жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия, съобразно действалите по това време подробни устройствени планове. Съобразно представените с ИМ писмени доказателства, имот пл. № 2319 от кв. 475 по стар недействащ план на гр. Русе /идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Русе/ е отчужден съобразно действалите по време на отчуждаването норми на ЗТСУ/отм./, а всички бивши собственици са реално възмездени по надлежния ред с получаване на конкретен недвижим имот в обезщетение, индивидуализирано в представените заповеди/л.49-л.52/ с правно основание чл. 100 ЗТСУ /отм./, съответно на притежаваните от бившите собственици дялове от правото на собственост спрямо отчуждавания имот. В този смисъл е неприложима нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като процесният имот не е отнет без законово основание, респ. не е отчужден не по установения ред.

Заповедта по чл. 100, ал. 1 ЗТСУ /отм./, на органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./, за обезщетяване, във връзка с чл. 103, ал. 1 ЗТСУ /отм./, прехвърля собствеността върху отстъпения като обезщетение недвижим имот. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ /отм./, заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм./ прехвърля правото на собственост по отношение на отстъпения като обезщетение апартамент, дори и в случаите същият още да не съществува, т.е. преди обективно да възникне обекта на собственост, отчужденият собственик е собственик на отстъпения като обезщетение имот, без дори този имот да съществува като обект в правния мир./ В този смисъл вж.Решение № 300/15.05.2009 г., на ВКС по гр. дело № 268/2008 г., I г.о./. Само когато не е издавана конкретна заповед с правно основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ и не е определяно по надлежния ред дължимото на отчуждаваните собственици конкретно обезщетение за имота, обект в отчуждително производство, отчуждаването се счита за незавършено. С обезщетяване на отчуждените собственици, отчуждителното производство се счита за приключило, което прави § 9 от ПР към ЗУТ неприложим. Съгласно § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ, в случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30.10.1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. Няма данни и доказателства по делото за конкретния недвижим имот, бившите собственици да са се възползвали от възможността, регламентирана в § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ. Подобна заповед от кмета на Община Русе с правно основание § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ не е издавана за процесния недвижим имот. Процедурата по § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ е административна, без реституционен ефект ех legе. В конкретния случай са налице доказателства, че процесния имот е бил завзет до крайния срок, установен в § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ, и спрямо същия Община Русе е осъществявала фактически действия, като собственик, в периода от отчуждаване на имота до 30.10.1998 г./вж.Протокол № 8 / 30.10.1992 г. на комисията по чл. 16 от Наредбата за приложение на чл. 5, ал.

2 от Закона за амнистията и връщане на отнетите имущества-л.53, заповеди с №654/ 23.04.1997 г. и 663/23.04.1997 г., издадени от кмета на Община Русе за събаряне на отчуждените сгради, собственост на Община Русе, разположени в имота, находящ се в гр. Русе, ***-л.56 и л.57/.

Обстоятелството, дали мероприятието, за което е отчужден имота, е реализирано или не, е материалноправка предпоставка за настъпване на реституционен ефект след успешно провеждане на специалното административно производство, регламентирано в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Предвиденото в посочения реституционен закон производство е ограничено с преклузивен срок, при което реституционния ефект на възстановяване на правото на собственост в полза на бившите собственици, или в полза на техните наследници, не настъпва ех lege, а с акт на компетентен административен орган съгласно чл. 4 от закона, след реализиране на административна процедура за отмяна на отчуждаването и връщане на отчуждения имот на правоимащите лица. Няма данни и доказателства, сочещи че за процесния имот е провеждано реституционно производство по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за връщане на отчуждения имот в полза на бившите собственици /или на техните наследници/.

По делото липсват доказателства, бившите собственици на отчуждения имот пл. № 2319 от кв.

475 по предходен план на гр. Русе да са се възползвали своевременно от възможностите, регламентирани в чл. 108, ал. 1, чл. 109, ал. 1 или ал. 2 ЗТСУ /отм./.

Посочените норми от ЗТСУ /отм./ също нямат реституционен ефект ехlege, а предполагат провеждането на административна процедура по възстановяване на собствеността.

В този смисъл по делото не бяха доказани твърденията на особения представител на ответника П.А.К. за настъпил реституционен ефект и отмяна на отчуждаването в полза на бившите собственици спрямо имот пл. № 2319 от кв. 475 по предходен план на гр. Русе /представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Русе/. Имотът находящ се в гр. Русе, по *** е бил отчужден по надлежния, законоустановен ред в полза на Българската Държава в периода 1989г.- 1990г. за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия, предвидени в действалите към 17.09.1991г. подробни градоустройствени планове, предполагащо настъпването на вещно-транслативен ефект на правото на собственост в патримониума на Община Русе спрямо целия имот, съгласно § 7, ал. 1, т. З от ПЗР към ЗМСМА, алтернативно § 42 ПЗР към ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96 / 1999 г./. Имотът не е подлежал на възстановяване ех lege,съгласно

ЗВСОНИ, респ. за него не са провеждани специални административни реституционни производства по § 9, ал. 2 ПР към ЗУТ, съответно в преклузивните срокове по чл.

4 ЗВСНОИ по ЗТСУ. ЗПИНМ. ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, респ. в сроковете по § 2 ПЗР към ЗОСОИ /обн. ДВ, бр. 107/1997 г./. Съдът приема, че Община Русе е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, като за сочения имот се прилага институтът на спиране на придобивната давност, регламентиран в § 1 от ЗДЗС/обн. ДВ, бр. 46 / 2006 г./.

Ответникът П.А.К. не е бил съсобственик в процесния ПИ ***, като същият никога не е придобивал по давностно владение и не е притежавал 29/30 ид.ч. от правото на собственост спрямо имота.

С § 1 от ЗДЗС е спряна придобивната давност спрямо вещи - частна държавна или частна общинска собственост, считано от 31.05.2006 г. Спирането на придобивната давност спрямо вещи - частна държавна или частна общинска собственост е продължавано неколкократно, като към настоящия момент мораториумът е удължен до 31.12.2022 г. П.А.К. не е установявал владение спрямо процесния ПИ *** въз основа на правоотношение с Държавата, респ. с Община Русе, поради което осъществяваното от същия владение не може да бъде квалифицирано по чл. 70 ЗС като добросъвестно такова. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 3 / 2017 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, започнал да тече спрямо вещи - частна държавна или частна общинска собственост на 01.06.1996 г., изтича на 01.06.2006 г., а не на31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът, установен с §1 ЗР наЗДЗС. В този смисъл осъществяваното на недобросъвестно владение по чл.

79, ал. 1 ЗС не може да породи придобиване на правото на собственост спрямо вещи - частна държавна или частна общинска собственост. П.К. не е придобил 29/30 ид.ч. от ПИ *** /идентичен с имот пл. № 2319 от кв. 475. респ. с имот планоснимачен № 2319 от кв. 477, респ. с парцел Х-16 в кв. 73 „Цаперката" по стари недействащи планове на гр. Русе-съгласно приетата по делото и неоспорена от страните експертиза/ на посоченото в НА за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 152, т. IV, рег. № 8121, д. № 560/ 28.12.2016 г. правно основание. Актът за общинска собственост не е придобивен за правото на собственост способ, т.е. съставянето на акт за общинска собственост не прави общината собственик, съответно несъставянето на акт не прави общината несобственик. В този смисъл - Решение № 220/09.01.2015 г., на ВАС, VII-мо отделение, по адм. дело № 3465/2014 г. Актът е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, установени в закон, но той няма правопораждащо действие, съгласно чл. 5, ал. 2 и З ЗОС.