Решение № 509 от 27.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100500245 по описа за 2022 година Производството по делото е въззивно, образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по жалбата на ищцата по гражданско дело №1108/21 година по описа на Районен съд-Бургас-Н. П. Б., от гр.Б. ,ж.к. „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, чрез адв.

Борислав Янков, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“№18,ет.2, подадена срещу Решение №261208/25.11.21 година по горното гражданско дело в частта, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди в размер над 3000лв., като се моли за отмяна в тази част и постановяване на решение по същество, с което претенцията й бъде уважена в първоначално поискания размер от 15 000лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката, до окончателното й изплащане. Моли се също в разноските по делото да бъде включена стойността на извършеното медицинско изследване ЯМР в размер на 320 лв. Не се ангажират нови доказателства.Претендира се заплащането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон в насока, че първоинстанционният съд не е преценил данните по делото, съобразно критерия за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД и създадената в тази връзка съдебна практика, вкл. ППВС №4/1968г.

Цитира се съдебна практика в подкрепа на тезата, че обезщетението, адекватно на претърпените от Б. болки и страдания, е пълният размер на заявената по делото претенция, а не само присъдената от първата инстанция 1 част, явяваща се твърде занижена и неосъществяваща предвидената в закона репарационна функция.

Страната намира за неоснователен и отказа на районния съд да й присъди като разход по делото сумата от 320лв., сторен извънсъдебно за изследването Ядрено магнитен резонанс(ЯМР), необходимо за уточняване вида на получената травма(да установи дали при злополуката е причинена руптура на ставата).

В отговора на жалбата, подаден от въззиваем ответник ПГРЕ „Г.С.Раковски“ с административен адрес: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №19, ЕИК 000043980, представлявано от директор Радостина Георгиева, чрез адв. Мима Кънева от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“,ет.1,ап.десен, се заявява становище за нейната неоснователност, споделят се мотивите на първата инстанция, обосновали правния извод за отхвърляне на претенцията в обжалвания размер. Травмата е квалифицирана като трайно затруднение на движението на десния крак с обичаен срок за възстановяване 2-3 месеца, липсвала причинно следствена връзка между злополуката и останалите оплаквания за влошено здраве на пострадалата.

Поддържа се, че причина за инцидента, осъществен в края на работния ден, е поведението на въззивницата. Страната счита представената по делото от Б. съдебна практика за ненамираща приложение към конкретния казус.

Възразява срещу искането за присъждане на сумата, дадена за изследването ЯМР, т.к. то е било необходимо във връзка с доказването на твърдението за наличие на руптура и именно на база това изследване вещото лице по делото е отрекло да има такава. Моли за потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част. Дири разноски.

Въззиваемият е подал и насрещна въззивна жалба срещу осъдителната част на съдебното решение на първата инстанция, с която моли за отмяната му и за произнасяне при пълно отхвърляне на заявената претенция.

В насрещната жалба се поддържа, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, защото претенцията на ищцата е уважена, макар и частично, при липса на елемент от фактическия състав, пораждащ имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда(КТ). Въпреки направеното от ответника възражение още с отговора на исковата молба, до края на производството пред първа инстанция, ищцата не била представила индивидуален административен акт по чл.60 от КСО, установяващ характера на злополуката като трудова. В случая следвало да бъде представено влязло в сила разпореждане на ТД на НОИ Бургас, но такова по делото нямало. Счита обстоятелството за достатъчно да аргументира отхвърлянето на заявената претенция изцяло.

Позовава се на съдебна практика (Решение №36/18.02. 20г. на ВКС по гр.д.

№3334/19г. на ІVГО) в горния смисъл.Не ангажира нови доказателства.

В отговора на насрещната жалба, въззивницата ищца я оспорва като 2 неоснователна.Възражението, изнесено в нея, се сочи за вече преклудирано, т.к. не било сторено с отговора на исковата молба, в който също така нямало искане за събиране на доказателство в насока, че злополуката е трудова-това обстоятелство изобщо не е било спорно. В отговора пред първа инстанция са били направени само възражения за съпричиняване на вредата, поради груба небрежност на пострадалата и е оспорена поставената й диагноза.

При условие на евентуалност, ако съдът счете възражението за непреклудирано, страната е молила за приемане като доказателство на Разпореждане №5104-0234 от 31.03.20г. на НОИ-ТП-Бургас, влязло в сила на 17.06.20г., което прилага и въззивният съд е приел предвид оплакванията за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция- непълнота на доклада и липса на изрично дадени указания в такава насока, покриващи хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. Страната цитира съдебна практика в подкрепа на становището си.Моли насрещната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено в тази обжалвана част.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК, извършена с Определение №979/21.04.22г. по делото, сочи постъпилата въззивна жалба, както и насрещната такава срещу първоинстанционното съдебно решение за редовни и допустими.

Служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на постановеното от първата инстанция съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред БРС по претенцията на Н.

П. Б. от гр.Бургас, подадена чрез пълномощник – адв.Б.Янков- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Гурко“ №18, ет.3, против ПГРЕ „Г.С.Раковски“Бургас за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпяна на 14.08.2019г. трудова злополука, ведно със законната лихва за забава (компенсаторна), считано от датата на увреждането, до изплащането на главницата.

Претенцията е била обоснована с твърдение, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника, при който е изпълнявала длъжността „хигиенист“, като по време на същото, на 14.08.2019г., в края на работния ден, минавайки пред входа на библиотеката, намираща се в близост до изхода на гимназията, ищцата стъпила с десния си крак в дупка на пода, от това загубила равновесие, кракът й се усукал и тя паднала на земята, като почувствала силна болка в глезена. Сочи, че не успяла да се изправи сама, а с помощта на колежката си М.С., след което се прибрала у дома с такси.Описва, че от падането получила навяхване и разтягане на ставните 3 връзки на глезена, за което й бил издаден първоначално болничен лист за 14 дни домашно лечение. Въпреки проведеното лечение, състоянието на глезена й не се подобрило, което наложило ново посещение при лекар и допълнително предписано лечение. Ищцата е описала подробно същото, както и неговата продължителност до 03.02.21г., когато била изписана с леко подобрение в обема на движение на глезенната става и намаляване на болките в нея след извършена физикална терапия и рехабилитация в МЦ „Месемврия“-гр.Несебър. Позовава се и на обстоятелството, че във връзка с получените увреждания е била в болнични за период от шест месеца. Твърди, че въпреки положените усилия, не е постигнала пълно възстановяване от травмата и е напуснала работа.

В горепосочения възстановителен период била претърпяла болки, трудно се самообслужвала, а това я карало да се чувства безполезна, депресирана и безсилна.

Своевременно по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който претенцията е оспорена като неоснователна с довода, че трудовата злополука е настъпила при проявена от ищцата, в качеството й на работник, груба небрежност, поради което отговорността на работодателя следвало да бъде намалена. Претендираната сума следвало да бъде намалена и със заплатената от работодателя и НОИ сума от общественото осигуряване, въз основа на издадените на пострадалата болнични листи за периода на лечение.

Претенцията е с правно основание чл.200 от КТ.

Съдът я е уважил частично, в размер от 3000лв., като е присъдил и компенсаторна лихва върху главницата от датата на деликта.Отхвърлил е като неоснователно заявена претенцията за неимуществени вреди в останалата част до поискания по делото размер от 15 000лв.Присъдил е разноски на страните за първоинстанционното производство, а също е осъдил ответната страна да заплати държавна такса за делото и разноски за назначената експертиза по сметка на БРС.

Постановявайки горепосочения правен резултат, районният съд е обсъдил и приел за неоснователно възражението на ответната страна за допусната груба небрежност от страна на ищцата при изпълнение на възложената й работа, заради което е искано намаляване на обезщетението по размер, а също е счел, че дължимото от работодателя неимуществено обезщетение за вредите от трудова злополука не може да бъде намалено с платеното от него и от общественото осигуряване обезщетение за нетрудоспособност по време на възстановяването на Б. от причинената й травма, т.к. основанията на обезщетенията са различни.Това във връзка с установената с болнични листи временна нетрудоспособност е за имуществени вреди, а заявените по делото репарации са за претърпени неимуществени такива. Съдът е оставил без уважение и искането за присъждане като съдебно-деловодни разноски на сумата 320лв., 4 представляваща сторени от ищцата разходи за образна диагностика на засегнатата от падането дясна глезенна става, с аргумента, че са неотносими към настоящото производство.

Съдебният състав изцяло възприема изнесените в обжалваното решение крайни правни изводи на първата инстанция по спора, което и с оглед възраженията на двете страни във въззива, обосновава така:

Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните в настоящото производство, поради което съдебният състав приема тази, която е установил въз основа на събраните доказателства БРС, в следния смисъл:На 14.08.19г. ищцата е работила като хигиенист на трудов договор при ответника. В края на работния ден, при напускането на сградата, в която е извършвала трудовата си дейност, ищцата внезапно изгубила равновесие, стъпвайки на десния си крак, усукала го и паднала на пода, при което почувствала силна болка в същия крак.Трудно се придвижила до дома си, положила усилие да възстанови наранения глезен, но т.к. оттекъл, се наложил медицински преглед(вж. св.М., живущ на семейни начала с ищцата).

Прегледът и издаденият в тази връзка болничен лист(от 15.08.19г.) установили диагноза, потвърдена и от експерта по назначената пред първа инстанция СМЕ „навяхване и разтягане ставните връзки на глезен“.

Изписаното лечение е консервативно: „покой и поставяне на лед“.Следват амбулаторни листи и болнични такива, издавани без прекъсване до 03.02.20г., но по делото има данни за отмяната на болничните листи с решения на ТЕЛК за периодите: 28.10.19г.-26.11.19г., 13.12.19г.-11.01.20г. и 12.01.20г.-27.01.20г.

Болничният лист за домашно лечение на ищцата в периода 27.11.19г.12.12.19г. е за други оплаквания-„увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждане на седалищен нерв“, а за периода от 27.01.20г. до 03.02.20г. й е издаден болничен лист с диагноза: „последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник“. Междувременно Б. е полагала усилие за възстановяването си от травмата, като е посещавала рехабилитационни процедури.Прегледът на ищцата от експерта по делото е установил причинно- следствената връзка между гореизложения механизъм на злополуката и настъпилите вреди, от които са изключени:болките в кръста, в седалищния нерв, изтръпването на крайници и пр.заявени от ищцата по делото, както и вертебралния синдром, от който тя страда. Посочени са от експерта обективни причини, свързани с възрастови ставни и прешленни изменения, обясняващи оплакванията на ищцата за горепосочените страдания. Скъсване на ставни връзки не е установено от експерта, включително от извършената през м. юни 2021г. за сметка на ищцата образна диагностика на дясната глезенна става, поради което съмненията за такова увреждане при злополуката, не се потвърждават по делото.Травмата е квалифицирана от вещото лице като трайно затруднение движението на десния крак, обичайно възстановяваща се в рамките на 2-3 месеца, ако няма разкъсвания на връзки, за каквито в случая няма категорични данни.Според експерта, към момента на прегледа на 5 ищцата(22.04.21г.), функцията на десния й крак е възстановена с лек оток на глезена и намалена флексия и външна ротация.От описателната част на представения резултат от образно изследване на дясна глезенна става на ищцата, извършено в МДЛ-Русев ЕООД-гр.Бургас на 02.06.21г., не е видна констатация за други освен остеоартрозни промени на ставата. Свидетелят М. споделя, че ищцата продължава да изпитва болка в крака.