Протокол № 176 от 13.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 176 гр. П., 13.03.2026 г.

О.С. – П. в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500219 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец К. Д., редовно призован, не се явява. От процесуалният му представител адв. А. С. е постъпило писмено становище, в което взема отношение по въззивната жалба и отговора. Представя решение по в.гр.д.№***/2023г. на ОС-П., с което е приложено правото на Европейския съюз.

За жалбоподателя-ответник М.Е., редовно призовани, се явява юрк. Т., надлежно упълномощена. Представя актуално пълномощно към днешна дата.

За ответника Н.С. на Република България се явява юрк. Г., упълномощена надлежно по делото.

Не се явява представител за ответника О.С.– П., редовно призовани. От О.С. - П. е постъпило писмено становище от И.Ф.Председател на О.С. - П., в което се моли да се даде ход на делото. Излагат се доводи, че оспорват изцяло въззивните жалби.

За контролиращата страна Окръжна прокуратура – П., се явява прокурор Станка Димитрова, надлежно представляваща Прокуратурата на РБългария.

Юрк. Т.: - Да се даде ход на делото.

Юрк. Г.: - Да се даде ход на делото.

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ **** по описа за 2020 година е осъдено М.Е. ЕИК ********** с адрес за призоваване : гр. С., ул. „Т. „ № 8 да заплати на К. А. Д. ЕГН ********** от град П., ж.к.“Т.“, бл.207, вх.В, ет.7, ап.21 сумата от 3306,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и двете произтичащи от нарушение на правото на Европейския съюз / чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/, от страна на М.Е. в Приложение към чл.61 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. / в редакцията преди изменението от 2013 г. / за топлоснабдяването - т.6.1 от Методиката за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск против М.Е. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 3000,00 лв. до претендирания размер от 5100,00 лв. ведно със законната лихва за забава- като неоснователен.

Осъдено е М.Е. ЕИК ********** с адрес за призоваване : гр. С., ул. „Т. „ № 8 да заплати на К. А. Д. ЕГН ********** от град П., ж.к.“Т.“, бл.207, вх.В, ет.7, ап.21 сторените в настоящото производство разноски в размер от 25,00 лв. за внесени държавни такси.

Осъдено е М.Е. ЕИК ********** с адрес за призоваване : гр. С., ул. „Т. „ № 8 да заплати на адв. А. С. със служебен адрес : гр. П. 4003, ул. „С. „ № 8Б, оф.2 адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв в размер от 1000,58 лв.

Осъдено е М.Е. ЕИК ********** с адрес за призоваване : гр. С., ул. „Т. „ № 8 да заплати по сметка на РС- П. разноски за възнаграждение на вещи лица в размер от 1046,47 лв.

2

Осъден е К. А. Д. ЕГН ********** от град П., ж.к.“Т.“, бл.207, вх.В, ет.7, ап.21 да заплати на М.Е. ЕИК ********** с адрес за призоваване : гр. С., ул.

„Т. „ № 8 сторените в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от претенцията за неимуществени вреди в размер от 41,15 лв.

Отхвърлени са предявените от К. А. Д. ЕГН ********** от град П., ж.к.“Т.“, бл.207, вх.В, ет.7, ап.21 против Н.С. на Република България- гр. С., пл. „Н.С.“ № 2 и О.С. - П. БУЛСТАТ ********** с адрес : гр. П., бул. „ Ш.С. „ № 167 искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 3306,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 5100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и двете произтичащи от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2019 г. до окончателното изплащане.

Осъден е К. А. Д. ЕГН ********** от град П., ж.к.“Т.“, бл.207, вх.В, ет.7, ап.21 да плати на Н.С. на Република България- гр. С., пл. „Н.С.“ № 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

Осъден е К. А. Д. ЕГН ********** от град П., ж.к.“Т.“, бл.207, вх.В, ет.7, ап.21 да плати на О.С. - П. БУЛСТАТ ********** с адрес : гр. П., бул. „ Ш.С. „ № 167 юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

В срок решението е обжалвано от К. Д. в частта, с която предявения иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди против М.Е. е частично отхвърлен, и в частта, с която са отхвърлени претенциите против О.С. - П. и Н.С. .Счита в тази част решението за неправилно.

За да отхвърли иска против О.С. П. съдът неоснователно ограничил обхвата на правото на ЕС до Директива 2006/32/ЕО. В случая била приложима и Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО. Съгласно чл. 28 срокът за транспониране на директивата бил 05.06.2014 г.

Позовават се на Решение от 27 октомври 2016 г. по дело С-439/16 на СЕС (Наказателно производство срещу Е.М. ЕСЕ1:ЕС:С:2016:818) според което в срока за транспониране на директива държавите членки трябва да се 3 въздържат да приемат разпоредби, които биха могли да застрашат сериозно постигането на предписания от нея резултат

С Решение от 4 юли 2006 г. на СЕС по дело С - 212/04 било дадено конкретно тълкуване на СЕС по въпроса за задължението на държавите членки и нейните органи, включително съдебни, да тълкуват вътрешното право в светлината на влязла в сила директива, но за която не е изтекъл срокът за транспонирането й:

С решението по съединени дела С-6/90 и С-9/90 в параграф 39 се приемало, че правото на Общността изисква от държавите-членки да компенсират вредите, причинени на лица чрез нетранспониране на тази директива, при условие че са изпълнени три условия. Първо, целта на въпросната директива трябва да бъде да предостави права на физически лица.

Второ, трябва да е възможно да се идентифицира съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата. И накрая, трябва да има причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата-членка и претърпената .

Задължението националното право да се тълкува в съответствие с правото на Общността произтичало от член 10, втора алинея ЕО, трета алинея на член 249 ЕО и самата въпросна директива е наложено по-специално, когато разпоредба на директива няма пряко действие, независимо дали съответната разпоредба не е достатъчно ясна, точна и безусловна, за да предизвика пряко действие или че спорът е изключително между физически лица.

Според чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС:

„Член 9

Отчитане

1.

Държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия, при крайните клиенти за електроенергия, природен газ, районно топлоснабдяване, районно охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергопотребление на крайния клиент и дават информация за реалния период на потребление.

4

Такъв индивидуален измервателен уред на конкурентна цена се осигурява, когато: а) се подменя съществуващ уред, освен в случаите, когато това е технически невъзможно или нерентабилно по отношение на очакваните потенциални икономии в дългосрочен план; б) се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда, както е посочено в Директива 2010/31/ЕС. з)

В случаите, когато топлинната и охлаждащата енергия или топлата вода за дадена сграда се подават от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, при топлообменника или точката на доставка се монтира топломер или водомер за топла вода.

В многофамилни и в многофункционални сгради, които са с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, до 31 декември 2016 г. се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно и разходно ефективно. Когато използването на индивидуални измервателни уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако въпросната държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно ефективно. В такива случаи може да се помисли за използване на алтернативни разходно ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия.

Когато многофамилните сгради се снабдяват от районна отоплителна или охладителна система или когато за такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за топлинна енергия и/или топла вода, както 5 следва: топла вода за битови нужди: топлинна енергия, излъчвана от инсталацията на сградата с цел отопление на общите помещения (когато стълбищата и коридорите са оборудвани срадиатори); с цел отопляване на апартаментите. “

Видно било от тази норма,че основополагащият принцип на Директивата, според който фактурите за консумация на топлинна енергия се изчисляват въз основа на реално потребеното количество енергия. За гарантиране правата на потребителите били очертани няколко стъпки:

Осигуряването на индивидуални измервателни уреди, отчитащи точно действителното количество топлинна енергия и точното време на нейното потребление; (вж. чл.13, т. 1 от Директивата, чл. 9. т. 1 от Директива 2012/27) Изготвяне на ясни и разбираеми сметки за дължимите суми въз основа на реалното енергийно потребление, от страна на доставчика на топлинна енергия, а не от трето лице; (вж.чл.13. т.2 от Директивата, сега чл. 9, т 2 от Директива 2012/27 )

Дефиниране на точното съдържание на изготвяните сметки, в което е посочено и действително потребеното количество енергия.

Правилно съдът приема, че държавата, в лицето на министъра на енергетиката, е приел т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение /отм./ в противоречие с правото на ЕС.

Неправилно обаче съдът приел, че О.С. - П. е изпълнил задълженията си на национален съд, който трябва да приложи правото на ЕС и да даде ефективна защита на предоставените на субектите права.

Позовават се на практика на СЕС, за да обосноват,че националният съд, сезиран от лице, което се е позовало на разпоредбите на директива, с искане да не се прилага национална разпоредба, несъвместима с директива, която не е транспонирана във вътрешния правен ред, трябва да уважи това искане, ако конкретното задължение е ясно и достатъчно точно.

Трайна била практиката на СЕС, че при прилагането на вътрешното право обаче националната юрисдикция е длъжна да тълкува националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на съответната 6 директива, за да се постигне търсеният от нея резултат и следователно да се съобрази с член 249, трета алинея ДЕО, сега чл. 288. трета алинея ДФЕС (вж. в този смисъл Решение от 5 октомври 2004 г. по дело РГеНЕег и др., С-397/01 — С-403/01, точка 113). Това задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани.