Решение № 169 от 24.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Стара Загора, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20245530203586 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на А. Р. З., чрез упълномощения процесуален представител - адв. М.М. от АК – Сливен, против наказателно постановление № 24-1228-004304 от 22.10.2024 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.; на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.; на основание чл.183, ал. 4, т.7, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.183, ал. 4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.; на основание чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.146 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения в тази насока и моли за отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана молба, чрез адв. М. поддържа депозираната жалба по посочените в нея доводи.

Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР, гр. Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, правилно и обосновано. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски. В съдебно заседание, 1 чрез юрк. Русева, моли да се отхвърли подадената жалба.

Районна прокуратура - Стара Загора, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С обжалваното наказателно постановление № 24-1228-004304 от 22.10.2024 г. на началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция” - Стара Загора на основание чл.185 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП, чл.178, ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП на нарушителя А. Р. З. е наложено наказание глоба в общ размер на 2090 лева за това, че като водач на МПС на 18.08.2024г. в 04:40ч часа по бул.Славянски до №20 в посока запад-изток управлявал лек автомобил ********** с рег.№**********,собственост на Р.

Й., като: моторното превозно средство се движи без аптечка и без светлоотразителен триъгълник, водачът превозвал пътник, който по време на движение не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът и МПС е с изменена конструкция, като липсват 3 бр. седалки.

Деянията са квалифицирани като нарушение по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.183, ал. 4, т.7, пр.2 от ЗДвП и чл.146 ал.1 от ЗДвП.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GА № 1379360/18.08.2024г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора. Актът е бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В предвидения от чл. 44 ЗАНН срок също не са депозирани възражения.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда.

Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил марка „**********, модел ********** с рег. № ********** е Р. Н.

Й. от гр. **********.

Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач от 06.12.2024 г.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

2

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие са разпитани Ж. И. И. – актосъставител и А. Ж. К. - свидетел по АУАН. От показанията им се установява, че на посочената дата в град Стара Загора, на бул. „Славянски“ до номер 20, близо до Автогарата, в посока западизток спрели процесния автомобил за проверка. Видели, че пътниците не били с поставени обезопасителни колани. Отзад автомобилът нямал монтирани задни седалки. Проверили техническото оборудване на автомобила и установили, че липсвало оборудване както е отразено в АУАН. Установили кой е пътникът без колан и също му наложили глоба с фиш. Свидетелят И. сочи, че автомобилът не бил собственост на водача.

Събраният по делото доказателствен материал е непротиворечив, поради което по-подробното му обсъждане е ненужно. Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради своите изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, взе предвид становищата и доводите на страните приема за установено следното:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В законовия срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че тя е частично основателна.

На първо място при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното наказателно постановление в точка трета е допуснато грубо нарушение на чл.

42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото в АУАН и в НП не е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и относима като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 137а от ЗДвП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. Вместо това в обжалваното наказателно постановление е посочена като нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава - чл. 183, ал. 4, т.7 от ЗДвП, която гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: не изпълнява задължението за 3 използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“. Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременнo санкционна, представлява и неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази част. Правната квалификация на деянието съдържа санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т.7 от ЗДвП, а относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата на чл. чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която актосъставителят е пропуснал да отрази в АУАН, а наказващият орган в наказателното постановление.

По тези съображения наказателно постановление, в частта му относно нарушението в точка трета, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 183 ал. 4, т.7 от ЗДвП следва да се отмени като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението посочено в точка четири от наказателното постановление, съдът намира следното: на жалбоподателя за нарушение на чл.

146, ал.1 от ЗДвП е наложена санкция по чл. 178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, който предвижда глоба от 2000 лв. до 7000 лв. за изменение конструкцията на моторното превозно средство. Не се спори по делото и е установено от приетите доказателства, че жалбоподателят не е собственик на управляваното в момента на проверката МПС - ********** **********, с рег. № **********.

Видно от справка от Централна база КАТ и констатациите в самия АУАН автомобилът е собственост на Р. Н. Й.. На 18.08.2024г. той се е управлявал от жалбоподателя, като полицейските органи са установили неправомерно изменение в конструкцията му - премахване на три броя задни седалки. Това деяние безспорно представлява административно нарушение, но то не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя З.. Законът не е предвидил санкция за управление на МПС с неправомерно изменена конструкция, а единствено за самото неправомерно изменение, без да се спазва установения за това ред в Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В чл. 36, ал. 1 от Наредбата изменението на конструкцията, свързано с регистрацията му е задължение на неговия собственик или на упълномощен от него представител. Предвид това трябва да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност на собственика на лекия автомобил или на лицето, извършило изменението в конструкцията му без да е спазило законния ред, а не на лицето, което го управлява. Жалбоподателят не е собственик на автомобила и не би могъл да е отговорен за изменения по конструкцията му. От друга страна в наказателно постановление не се твърди и по делото не се събраха безспорни доказателства, че именно той е премахнал втория ред седалки зад мястото на водача.

4

Предвид горното, като е квалифицирал управлението на нерегламентирано променен автомобил като изпълнително деяние по чл. 178, ал. 1, т. 2, пред.2 от ЗДвП, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и в този смисъл отговорността на жалбоподателя по посоченото нарушение е ангажирана неправилно. По посочените доводи съдът намира, че в тази част наказателното постановление също следва да бъде отменено като неправилно и недоказано.

В останалата част, по отношение на посочените в точка едно и две нарушения на чл. 139, ал. 2, т. 2 и т.1 от ЗДвП наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с обезопасителен триъгълник; аптечка; пожарогасител; светлоотразителна жилетка. В конкретния случай с обжалваното наказателно постановление е прието, че процесният автомобил е бил в движение без да са изпълнени изискванията за оборудване с обезопасителен триъгълник и аптечка. Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, като в този смисъл е и подписаният без възражения от жалбоподателя издаден АУАН. По същество фактът на тяхното извършване не се оспорва и с подадената въззивна жалба.

Жалбоподателят като водач на четириколесно МПС, което е в движение, е трябвало да съобразява поведението си с установените в правната норма изисквания за задължително оборудване на автомобила. Всяка една от вещите, с които следва да бъде оборудван автомобила е описана в отделна точка на чл.139, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът намира, че се касае за две отделни нарушения и съгласно чл.18 от ЗАНН, наказващият орган е наложил две отделни наказания. Тъй като за нарушение на чл.139 ал.2 от ЗДвП не е предвидено изрично наказание, законосъобразно са наложени наказания по чл.185 от ЗДвП, а именно за всяко от нарушенията по т.1 и т.2 е предвидено наказание глоба в размер на 20,00 лв.