Решение № 142 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000841 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение рег. № 29/14.05.2025 г., постановено по т.д. № 31/2024 г., ОС- Видин е отхвърлил предявените от НАП срещу „Ромекс Инс“ ЕООД /н./, Е. А. Б. и А. П. Х. иска с правно основание по чл.694,ал.3, т.1 от ТЗ, с присъждане на разноски. Решението е постановено при участието на Р. Р.- синдик на „Ромекс Инс“ АД /н./.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от НАП, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди се, че с поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1, т. 4 ТЗ се ползва само дължимата работна заплата, но не и ДМС, като видно от приложените по делото трудови договори договореното трудово възнаграждение е и в много по- нисък размер от включеното в списъка на приетите вземания. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да се признае за установена поредност на удоворетворяване по чл.722, ал.1, т. 8 ТЗ на приетите в производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ вземания на Е. Б., от които 699 606,07 лв.- главница и част от лихви в размер на 213 722,90 лв., които са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на вземания на А. Х. в размер на 133,32 лв. и лихвите до окончателното погасяване на главниците, възникнали преди датата на решението, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ оспорва въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

1

С писмения си отговор А. П. Х. оспорва въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор от Е. А. П. и от синдика на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 694, ал.1, т.1 ТЗ.

В исковата молба на НАП се излага, че с решение № 47 от 15.01.2018 г. по т.д.н. № 1/2017 г. на ОС- Видин е отрито и спряно производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕАД, което решение е вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20180118112445. С решение № 76/14.98.202 г., производството по делото е възобновено . В ТРРЮЛНЦ под № 202001127154826 е обявен списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в който са включени публични вземания в общ размер на 751 992,55 лв., предявени от НАП, както и вземания на Е. Б., в размер на 913 328,97 лв., от които 699 606,07лв.главница и 213 133,32 лв.- лихва, както и вземания на А. Х. в размера на 218 133,32 лв.и законната лихва от 03.01.2020 г., с поредност на удоворетворяване по чл.722, ал.1, т. 4 ТЗ. С определение от 10.05.2024 г. по т.д. № 1/2207 г., ОС- Видин, е оставил без уважение подаденото от НАП възражение срещу поредносттаа на удоволетворяване на вземанията на А.Х. и Е. Б.. С определение от 30.05.24 г. определението от 10.05.2024 г. е изменено, като предвидената поредност за удоволетворяване на вземанията на Е. Б. и на А. Х. за лихви, възникнали сред датата на решението за отриване на производството по несъстоятленост е изменена от чл.722, ал.1, т. 4 ТЗ на чл.722, ал.1, т. 9 ТЗ. Ето защо и предявява настоящите искове иск за установяване на поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1, т. 8 ТЗ на приетите и включени в списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на вземания на Е. Б. в размер на 699 606,07лв.- главница и част от лихви в размер на 213 722,90 лв. и на А. Х. в размер на 218 133,32 лв.- главница и лихвите до окончателното изплащане на главниците, които вземания са възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Счита, че тези вземания са както за трудови възнаграждения,които са в хипотезата на чл.722,ал.1,т.4 ТЗ ,така и за допълнително материално стимулиране /ДМС/,което не би следвало да се ползва с привилегията,предвидена за вземанията от работна заплата. Претендира разноски .

С писмения си отговор А. Х. и Е. Б. правят възражение за недопустимост на исковете, тъй като вземанията им са установени с влезли в сила решение от 03.08.2020г. по гр.д. №6/2020г. на РС- Враца и решение №1766 от 01.06.2020 г. на ПРС по гр.д. №21/2020г. на ПРС и е налице сила на присъдено нещо. Сочат, че начисленото ДМС е предвидено в трудовите им 2 договори с несъстоятелния търговец, поради което е вземане от трудови отношения и правилно е поставено в поредност по чл.722,ал.1,т.4 ТЗ. Иска се съдът да отхвърли исковете, с присъждане на разноски.

По делото не постъпил писмен отговор от „Ромекс Инс“ ЕООД /н./, както и от синдика на дружеството .

САС, ТО, 5 състав, намира от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от извършената служебна справка по партидата на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ в ТРРЮЛНЦ се установява, че с решение № 47/15.01.2018 г. по т. д. № 1/17 г. на ОС- Видин е открито производство по несъстоятелност на дружеството, с опредЕ. начална дата- 01.07.2015 г.

В списъка на приетите вземания са включени вземанията на Е. Б., в размер на 699 606,07лв.- главница и част от лихви в размер на 213 722,90лв. и на А. Х. в размер на 218 133,32 лв.- главница и лихвите до окончателното изплащане на главниците, които вземания са възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД /н./, както и лихвите върху главниците след датата на решението са включени в списъка на кредитори с приети вземания, съставен от синдика, с поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ.

С определение № 10 от 10.05.24 г. по т. д. № 1/17 г. на ОС-Видин, изменено с определение от 30.05.2024 г., подаденото от НАП възражение срещу списъка е оставено без уважение относно вземането на Е. Б. в размер на 699 606,07 лв.- главница и част от лихви в размер на 213 722,90лв. и относно вземането на А. Х. в размер на 218 133,32 лв. - главница и лихвите до окончателното изплащане на главниците, които вземания са възникнали преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и е уважено възражението на НАП срещу поредността на удовлетворяване на вземанията за лихви, начислени върху главниците след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, които са поставени с поредност по чл.722,ал.1,т.9 ТЗ. На 20.05.2024 г. определението е обявено в ТРРЮЛНЦ.

Видно от приложените по делото трудови договори и доп. споразумение, дължимото на А.

Х. основното тр. възнаграждение е в размер на 500 лв., като е предвидено и ДМА с периодичен характер за постигнати добри резултати, а дължимото на Е. Б. основното тр. възнаграждение в размер на 2 600лв., с предвидено ДМС с периодичен характер за постигнати добри резултати.

Със заповед №2.7.3. от 19.12.2016г. на управителя на „Ромекс Инс“ ЕООД към трудовото възнаграждение на А. Х. за м.ноември 2016 г. в начислено ДМС в размер на 687 000 лв.

Със заповед №2.7.4. от 19.12.2016г. на управителя на „Ромекс Инс“ ЕООД на Е. Б. е начислено към трудовото възнаграждение ДМС за м.ноември 2016 г. в размер на 687 000 лв.

Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, 3

САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:

Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ са: предявяване на вземането в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ /с изключение на вземанията по чл.687 ТЗ, които служебно се включват от синдика в списъка на приетите вземания/; включване на спорното вземане в списъка на приетите вземания; подаване на възражение от длъжника срещу приетото вземането по реда на чл.690, ал.1 ТЗ; произнасяне на съда по възражението по реда на чл.692, ал.4 ТЗ и спазване на срока по чл.694, ал.1 ТЗ.

При предявен иск по чл.694 ал.1 от ТЗ сезираният съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на посочените предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е обвързан от становището на съда по несъстоятелност относно това дали вземането е предявено в производството по несъстоятелност в срока по чл.685 от ТЗ. Задължителните предпоставки за допустимост на иска следва да са налице до приключването на производството, като евентуалното отпадането в хода на производството на някоя от тях води до недопустимост на предявения иск.

В случая предпоставките за допустимост на иска са налице- процесните вземания са включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 27.11.2020 г.; на 04.12.20 г. НАП е подала възражение срещу предвидената поредност на удоволетворяване на вземанията на Е. Б. и А. Х.; с определение, вписано в ТРРЮЛНЦ на 20.05.2024г. възражението на НАП е оставено без уважение; настоящата искова молба е подадена на 03.06.2024г. по пощата.

За да постанови решението си, ОС- Видин е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към които на осн. чл.2723 ГПК препраща, като по наведения с въззивната жалба довод намира следното:

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилност на извода на съда, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т. 4 ТЗ не дава право на предпочитително удоволетворяване на вземанията за ДМС, както и че видно от приложените по делото трудови договори основната им работна заплата е в много по- ниски размери от тези включени в списъка на приетите вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 687, ал.1 ТЗ, вземанията на работниците и служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, се вписват служебно от синдика в списъка на приетите вземания. При извършване на разпределението на осребреното имущество вземанията, произтичащи от трудово правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност се удоволетворяват по реда на чл.722, ал.1, т. 4 ТЗ. В случая предмет на спора е не съществуването на процесните вземания, а единствено опредЕ.та от съда поредност на тяхното удоволетворяване, по който само ред съдът дължи произнасяне.

Премиалното възнаграждение /бонус, ДМС/ за постигнати резултати, се включва в заплатата над основното трудово възнаграждение и произтича от самото трудово правоотношение. Ето защо и следва да се приеме, че вземането за ДМС, възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, произтичащо от трудово правоотношение, правилно е включено с поредност на удоволетворяване чл.722, ал.1, т.4 ГПК, с каквато правилна 4 поредност са включени и дължимите на Е. Б. и на А. Х. трудови възнаграждения, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд, чието решение следа да бъде потвърдено.

Следва да се отбележи, че видно от приложените по А. Х. и Е. Б. и неоспорени от НАП трудови договори, договорите са сключени съответно на 19.10.2016 г. и 14.11.2016 г., а начисленото им ДМС е за периода 01.01.2013 г./30.11.2016 г., но при предявен по настоящото производство от НАП иск по чл.694, ал.1, т. 1 ТЗ само относно поредността на удоворетворяване на тези вземания, съдът единствено дължи произнасяне по поредността на тези вземания, но не и относно тяхното съществуване.

Влезлите в сила решения на РС- Враца и РС- Пловдив, на които се позовава в отговора на въззивната си жалба А. Х., се ползва със силата на пресъдено нещо, но само по отношение на страните по него, но не и по отношение на други лица, които не са страна по тях, включ. и НАП.

Ето защо и при съвпадане с изводите на ОС- Видин, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.