Решение № 255 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Чакалова при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Грета Чакалова Търговско дело № 20255300900050 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от „МБАЛ ПАРК ХОСПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК 202628753, с.Браниполе, област Пловдив, чрез процесуалния му представител адв.М. против

НАЦИОНАЛНА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, София, ЕИК 121858220, с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.59, ал.1 ЗЗО и чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ с регистрационен номер №1626211048 по Регистъра в МЗ и осъществява лечебна дейност.

Между страните по делото на 01.06.2018 г. са сключени Договор №164277 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 23/20.02.2019 г., в сила от 01.01.2019 г./ и Договор №164758 за извършване на амбулаторни процедури /допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 23/ 20.02.2019 г., в сила от 01.01.2019 г./, като и двата договора са в сила от 01.04.2018 г. със срок на действие това на Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г.

Съгласно договореното между страните – в чл.36, ал.2 от Договор №164277/01.06.2018 г. и чл.40, ал.2 от Договор №164758/01.06.2018 г. месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ се определят като обща месечна стойност по всички сключени от изпълнителя договори с ответника. Тези месечни стойности се отразяват в част „Б“ на Приложение №2 съгласно договореното между страните в подписаните допълнителни споразумения към двата договора.

1

През исковия период – м.юни 2019 г. и м.юли 2019 г. ищецът е оказвал болнична медицинска помощ по клинични пътеки и е извършвал амбулаторни процедури в полза на здравноосигурените лица, попадаща в обхвата на уговорените с договорите видове клинични пътеки и амбулаторни процедури, но ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ.

Твърди се нищожност поради противоречие със закона на договорните разпоредби на чл.34, ал.1, чл.38, ал.1 и ал.7 и чл. 42, ал.3 от Договор № 164277/01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и чл.41а от Допълнителното споразумение към него от 20.02.2019 г. и на чл.38, ал.1, чл.42, ал.1 и ал.7 и чл.46, ал.3 от Договор № 164758/01.06.2018 г. и чл.45а от Допълнителното споразумение към него от 20.02.2019 г.

Застъпва се становището, че посочените текстове от договорите и допълнителното споразумение позволяват на изпълнителя да отчита с финансовоотчетни документи дейности на стойност само в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид дейност, както и че с тези договорни клаузи не се предоставя възможност на изпълнителя да предявява за закупуване от възложителя дейности, отхвърлени като “надлимитни“ за съответния месец. Ищецът счита, че по този начин се накърнява правото на достъп до медицинска помощ и се поставя оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали нуждата от нея е възникнала в рамките на определените от НЗОК стойностни лимити.

Ищецът се позовава на съдебна практика, която приема, че дори да не са нищожни, тези договорни клаузи нямат за последица отказ от плащане на медицинската дейност, ако помощта е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; изразява позиция, че липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; че предвидените в договорите между НЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит.

Ищецът счита, че доколкото разпоредбата на чл.55а, ал. 2 ЗЗО /ДВ, бр.102/2018 г./, е обявена за противоконституционна с Решение № 6/ 11.04.2024 г., постановено по к.д. №15/2023 г. на КС, то предвиденото в нея, че НЗОК не следва да заплаща за оказаната от лечебните заведения медицинска помощ извън договорените с лечебните заведения обеми и стойности, не следва да намери приложение.

Посочва се също, че определената при сключване на индивидуалните договори стойност на болничната помощ е прогнозна, а не окончателна, както и че нормативната уредба предвижда правен механизъм при необходимост да 2 се коригира разпределението на сумите в рамките на предвидените с бюджета средства и на допълнителните приходи до края на текущата година. Твърди се, че по процесните договори ищецът е изпълнил задълженията си да оказва на здравноосигурените лица медицинска помощ по клинични пътеки и да извършва амбулаторни процедури, да спазва правата на пациентите, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност и да не изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейност, предмет на настоящия договор. В тази връзка извършената и отчетена медицинска дейност от предмета на договора, която е част от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, следва да бъде заплатена от възложителя, защото извършените над определения лимит дейности са в изпълнение на задълженията на изпълнителя по договорите.

По отношение на заявените претенции за обезщетение за забавено плащане заявява, че в съответствие с принципа на ежегодност на бюджетното планиране и предвиденото изплащане на дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания здравен пакет дейности в съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени – в случая до 31.12.2019 г.

Посочва, че за поставянето на ответника в забава не е необходима изрична покана. В настоящия процес обаче, ищецът претендира обезщетение за забава в размера на законната лихва върху главните вземания от 24.12.2021 г.

Иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати:

-сумата 29 232 лв, представляваща незаплатена стойност на оказаната болнична помощ по клинични пътеки през м. юни 2019г. по Договор № 164277/01.06.2018 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 23/20.02.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва, дължима от подаването на исковата молба – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане;

-сумата 29 211 лева, представляваща незаплатена стойност на оказаната болнична помощ по клинични пътеки през м. юли 2019 г. по Договор № 164277/01.06.2018 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 23/20.02.201 г., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва, дължима от подаването на исковата молба – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане;

- сумата 10 620.11 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 29 232 лв, дължима за 24.12.2021 г.- 20.12.2024 г.;

-сумата от 10 612.48 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 29 211 лв, дължима за 24.12.2021 г. - 20.12.2024 г.;

-разноските по делото.

3

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът Национална здравноосигурителна каса оспорва исковете.

Застъпва становището, че е налице абсолютна пречка за заплащане на надлимитната дейност съобразно разпоредбата на чл.55а, ал.2 ЗЗО, както и че плащането на болничната помощ е гарантирано в рамките на утвърдения бюджет на НЗОК.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за заплащане на надлимитна дейност за м. юни и м. юли 2019 г.

Оспорват по основание и по размер и предявените акцесорни искове за обезщетение за забавено плащане за периода 24.12.2021 г. – 20.12.2024 г.

Твърди се неприложимост на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД в процесния случай.

Излага се становище във връзка с твърденията на ищеца в исковата молба за нищожност на част от клаузите на процесните договори и допълнителните споразумения към тях.

Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК от ищеца е подадена допълнителна искова молба, с която се поддържа първоначално изразеното становище, оспорват се възраженията на ответника. Посочва се, че между страните е уговорено, че РЗОК изпраща на изпълнителя месечно известие, съдържащо потвърдената за заплащане дейност и отхвърлената от заплащане дейност, както и че ако има болнична дейност, надхвърляща стойността по Приложение № 2 към договора, възложителят изпраща две месечни справки.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да изпрати на ищеца месечно известие за месец юни 2019 г., касаещо дейността по КП и АПр. За м. юли 2019 г. ответникът е изпратил месечни известия за отхвърлената от заплащане надлимитна дейност с описание на датите на прием и изписване на всеки един от пациентите.

Изложени са аргументи за неоснователност на направеното от ответника възражение, че претенциите са погасени по давност. Посочва се, че ищецът ежедневно отчита по електронен път оказаната през денонощието дейност в информационната система на НЗОК и по този начин ответникът научава към кой момент е извършена съответната надлимитна дейност на деня, следващ извършването й.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа направените становището, застъпено в отговора на исковата молба. Излага аргументи, че задължението на НЗОК за заплащане за извършената медицинска дейност е ограничено по вид и обем до дейностите, включени в нормативно определения пакет и до уговорените в договорите стойности.

4

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Не се спори, че между страните са сключени Договор

№164277/01.06.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и Договор №164758/01.06.2018 г. за извършване на амбулаторна практика, като същите са допълнени и изменени с Допълнителни споразумения № 23/20.02.2019 г.

От приетото по делото заключение на ССЕ, което Съдът възприема като неоспорено от страните, се установява, че:

- за м. юни 2019 г. общо отчетената от ищеца сума за извършена медицинска дейност /по клинични пътеки и амбулаторни процедури/ е на стойност 214 841 лв. Одобрената и съответно изплатена от НЗОК сума е в размер на 185 609 лв. Разликата между двете величини е в размер от 29 232 лв, която сума не е заплатена от НЗОК;

-за м. юли 2019 г. общо отчетената от ищеца сума за извършена медицинска дейност /по клинични пътеки и амбулаторни процедури/ е на стойност 214 492 лв. Одобрената и съответно изплатена от НЗОК сума е в размер на 185 281 лв. Разликата между двете величини е в размер от 29 211 лв, която сума не е заплатена от НЗОК.

При така установеното от фактическа страна Съдът счита от правна страна следното:

Страните са сключили Договор № 164277/01. 06. 2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и Договор № 164758/01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. Неразделна част от посочените договори са Допълнителни споразумения № 23/20.02.2019 г., в сила от 01.01.2019 г.

Задълженията на ищеца по Договор № 164277/01.06.2018 г. и Допълнителното споразумение към него са да оказва на лицата по чл.1 от договора /здравноосигурени лица, здравнонеосигурени лица по § 2, ал.1 ЗБНЗОК, лицата по § 9, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г., § 8, ал.1 ЗБНЗОК за 2019 г./ медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 9 към член първи на Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено съответно в Приложение № 17а и чл.1 от договора, а задължение на възложителя Националната здравноосигурителна каса е да заплаща извършените дейности съгласно уговореното в чл.3, т.3 от договора.