Решение № 306 от 18.10.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 334/2024
- Вид
- Решение № 306
- Подписан
- 18.10.2024
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 17 · Закон за устройство на територията
- чл. 17, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 1, т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 75, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 76, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 77, ал. 1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 306 гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500334 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 25/13.02.2024 г. по гр.д. № 246/2022 г. на Радомирския районен съд е отхвърлен предявеният от Р. Д. С. /А./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Й. С. Д., В. И. Г., М. С. К., С. И. Д., Р. М. А. и В. М. Д., че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: 331/2599 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на **********, с площ от 2599 кв. м. незастроен, представляващ имот с планоснимачен номер 200.142 по кадастралния план на селото, одобрен със заповед № 595 от 30.11.1969 г., при граници: имот с планоснимачен номер 69064.02000141 - двор, землищна градина, имот с планоснимачен номер 69064.02000143 - двор, имот с планоснимачен номер 69064.02000240 - улица, с реално ползване на частта от имота с площ от 331 кв. м, попадащи в парцел *** в кв. *** по дворищно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 595 от 30.12.1969 г., за който имот са отредени парцел *** в кв. *** и парцел *** в кв. ***, като частта с площ от 331 кв. м попада в парцел *** в кв. ***, а останалата част от имота с площ от 1442 кв. м. е извън регулация.С решението на осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
1
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. А., чрез адвокат Б.
Б., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага съображения, че съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност както събраните по делото доказателства, така и направените от ищците доводи и възражения. Намира, че атакуваното решение не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК. Счита, че към решението са изложени схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на първоинстанционния съд като инстанция по съществото на спора, като се излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място с въззивнта жалба се твърди, че при постановяване на съдебното решение, решаващият съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Правят се оплаквания, че съдът незаконосъобразно и необосновано е приел, че направените искови претенции са неоснователни. По подробно изложени аргументи се сочи неправилност на постановеното от първата инстанция решение. Отбелязва се, че решаващият съд не е взел предвид представените по делото нотариални актове, от които се установява, че Р. А. е собственик на процесните имоти. На следващо място се сочи, че съдът не е взел предвид и депозирано от А. заявление за изработване на подробен устройствен план – план за регулация за изменение на действащия план на ***, както и на заявление за процедиране и одобрение на проекта. В продължение с въззивната жалба са наведени твърдения, че районният съд не е направил задълбочен и прецизен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от страните и се излагат подробни съображения в тази насока. По подробно изложени аргументи за неправилност на атакуваното решение се иска същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемите С. И. Д., Р. М. А. и В. М. Д., чрез адв. А. А., възразяват на наведените твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразяват становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Останалите въззиваеми Й. С. Д., В. И. Г., М. С. К. не изразяват становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за установено следното:
С нот. акт за покупко - продажба на недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, дело № 131/2006 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС - Радомир, М.А.Б. и В. И. Б. са продали на Р. Д. А. собствените си недвижими имоти, както следва: урегулиран поземлен имот с площ по нотариален акт и по скица от 1100 кв. м, находящ се в **********, за който съгласно одобрения със заповед № III-595/30.12.1969 г. регулационен план на **********, е 2 отреден парцел ***(***) за имот с планоснимачен номер ***(***) от кв. ***, с площ на парцела по нотариален акт и по скица от 1100 кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт: улица, наследници на Й.Р., М.Р. и В.Б., а по графични данни (скица) границите на парцела са: улица с ОК 113-100-25 (в момента - нереализирана), урегулиран поземлен имот ***, край на регулацията, а зад него - собствен имот с планоснимачен номер *** и урегулиран поземлен имот ***, всички от кв. *** по регулационния план на **********, ведно с построената в този парцел паянтова жилищна сграда (къща), с площ от 50 кв. м и паянтова второстепенна сграда (навес), с площ от 24 кв. м, както и незастроен неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер ***(***), находящ се извън регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-595/30.12.1969 г., с площ от 1225 кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт: път, В. Б. и М.Б., В. И. Д., М. и Й. Д. и П.Й.Р. и при граници (съседи) на този имот по графични данни (скица): имот с планоснимачен номер ***, край на регулацията и зад него - собствен урегулиран поземлен имот *** от кв. *** и имот с планоснишмачен номер ***, всички, находящи се в **********.
С нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 364/2020 г., въз основа на извършена обстоятелствена проверка по реда на член 587 от ГПК ищецът Р. Д. А. е признат собственик на следния недвижим имот, придобит въз основа давностно владение, а именно: 331/2599 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на **********, с площ от 2599 кв. м, незастроен, представляващ имот с планоснимачен номер 200.142 по кадастралния план на селото, одобрен със заповед № 595/30.12.1969 г., при граници: имот с планоснимачен номер 69064.02000141 - двор, землищна градина, имот с планоснимачен номер 69064.02000143 - двор, имот с планоснимачен номер 69064.02000240 - улица, с реално ползване на частта от имота с площ от 331 кв. м, попадащи в парцел *** (осми за имот с планоснимачен номер сто четиридесет и трети) в кв. *** по дворищнорегулационния план на селото, одобрен със заповед № 595/30.12.1969 г., като за останалата квадратура от имота ищецът Р. А. се легитимира като собственик по силата на нотариален акт № ***, том ***, per № ***, дело № *** от 2006 г. по описа на нотариус М. Д. с район на действие РС - Радомир, за който имот са отредени парцел *** в кв. ***, парцел *** в кв. ***, като частта с площ от 331 кв. м попада в парцел *** в кв.
***, а останалата част от имота с площ от 1442 кв. м е извън регулация.
С нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 328/1981 г., нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 329/1981 г., нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 330/1981 г. и нот. акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, дело № 331/1981 г., ответникът Й. С. Д., Р. С. К., ответникът В. И. Г. и ответникът М. С. К. са признати за собственици по завещание, при равни права (по 1/4 ид. ч. за всеки), на дворно място, застроено с три стопански сгради, съставляващо парцел ***, кв. *** по регулационния план на ***, с площ от 1827 кв. м, при граници: улица, крайна линия на регулационния план - от две страни, З.Б.Р., М.Л. и А.Б.Р..
Съгласно удостоверенията за наследници М.К. Д. е починал на *** г. и е оставил за наследници ответниците С. И. Д., Р. М. А. и В. М. Д., а Р. С. К. е починала на *** и е 3 оставила за наследници ответниците С. И. Д., Р. М. А. и В. М. Д..
С нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност № ***, том ***, рег. № ***, дело № 1105/1999 г., на основание чл. 483 ГПК (отм.) ответникът М. С. К. и Ц. Д. К. са признати за собственици по давностно владение на масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м, състояща се от сутерен с кухня и гараж и етаж с две спални, антре и тераса, построена без строителни книжа в северозападната част на дворно урегулирано място, находящо се в ***, съставляващо парцел ***, кв. *** по регулационния план на селото, с площ от 1827 кв. м, при граници: улица, от две страни - край на регулацията, З.Б.Р., М.Л. и А.Б.Р..
Съгласно техническата експертиза пред РС и придружаващите скици, касаещи кадастралното и регулационното положение на имотите, със заповед № III-595/30.12.1969 г., е одобрен кадастрален и регулационен план на ***, ***. В кадастралния план са обособени два имота с планоснимачни номера *** и ***. В разписният лист към този план, са направени следните записи: за имот пл.№***: двор, собственик - А.Б.Р. документ за собственост - насл.; за имот пл.№***: двор, собственик - С. Б. Р., документ за собственост насл. /Приложение №1 към СТЕ/. По регулационния план за тези имоти са обособени самостоятелни парцели с номера: *** и *** в квартал ***. Със заповед №665 от 04.09.2019г. на Кмета на община Радомир е одобрен Проект за изменение на ПУП - ПР /Подробен устройствен план - план за регулация/ на УПИ ***, кв.*** по кадастралния и регулационен план на ***, ***. С плана за регулация УПИ ***, кв.***, се разделя на два нови УПИ *** и ***, кв.***. В приложените по делото скица № 25/10.01.2019 г. и скица № 152/08.03.2022 г., издадени от Община Радомир, за собственик на УПИ *** и УПИ ***, е записан Р. Д. А. на основание нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 131/2006 г. Според вещото лице 331 кв. м от УПИ ***, кв. *** могат да се обособят като самостоятелен УПИ, при специфични теренни и стопански условия съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, като при изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че наличието на такива специфични условия и разрешението за обособяване на самостоятелен обект са от компетентността на експертен съвет и на главния архитект на общината, като в случая теренът е равнинен. Сочи и че процесните 331 кв. м попадат в УПИ ***. Процесните 331 кв.м., за които се води делото, не са оградени самостоятелно и на място няма видими белези, които да обособяват процесните 331 кв.м.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна следното:
В практиката на ВКС последователно се приема, че произнасянето от съда по факт, който не е бил надлежно въведен в предмета на спора, кумулира както нарушение на чл. 269 ГПК, така и на принципите за диспозитивното начало, състезателността и равенството на страните в процеса. Значимите за всяко дело обстоятелства зависят от неговия предмет, а съгласно закрепения в чл. 8 ГПК принцип на диспозитивното начало предметът на делото се определя от страните. Всяка от тях посочва релевантните за правния спор факти и обстоятелства, на които основава исканията и възраженията си и в съответствие с чл. 154, 4 ал. 1 ГПК ангажира доказателства, необходими за тяхното установяване. При изграждане на своите фактически и правни изводи съдът е ограничен от исканията и възраженията на страните и събраните от тях доказателства. Спазването на чл. 236, ал. 2 ГПК – произнасяне в предметните предели на спора, въз основа на въведени от страните факти и обстоятелства, обезпечава правилността на решението. Съдът не може да основе решението си на невъведени искания и възражения на страните, както и на факти, на които те не са се позовали.