Решение № 14447 от 23.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14447 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110115273 по описа за 2023 година

Предявени са от „ТС“ЕАД срещу Т. А. Й. и В. А. Н. обективно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, ,при условията на разделна отговорност , както следва:

Т. А. Й.: ½ част : сумата в размер на 818,96 лв.,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 109,58 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.07.2022 г. , сумата в размер на 22,22 лв.,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,52 лв.,мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г .

За В. А. Н.: ½ част : сумата в размер на 818,96 лв.,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 109,58 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.07.2022 г. , сумата в размер на 22,22 лв.,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,52 лв.,мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г .

Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по силата на което им предоставя топлинни услуги в ап. 19, намиращ се в гр. София, ж.к. „Н 1“, бл. ..., вх. А, ет. 5, аб. № ....., като ответниците дължат поравно и разделно цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността на доставените му топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г.Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумите , за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за процесния имот - ап. 19, 1 намиращ се в гр. София, ж.к. „Н 1“, бл. ..., вх. А, ет. 5, аб. № ....., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.08.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на ответницата Т. Й., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,а длъжника В. Н. е подал в срок възражение , поради което и в изпълнение на указания на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

Ответникът – Т. А. Й. ,представлявана от особен представител, оспорва исковете по основание и размер. При условията на евентуалност релевира възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендират разноските по производството.

Ответникът , В. А. Йорданов,чрез адв.М. Петров е подал писмен отговор ,в който оспорва исковете по основание и размер.Сочи ,че не е собственик на топлоснабдения имот в периода м.12.2020год. – м.04.2021год.,поради което не дължи плащане на суми на ищеца.Релевирано е и възражение за погасяване на част от задълженията по давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, счита исковете за основателни, като моли същите да бъдат уважени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 43246/2022год. по описа на Софийски районен съд,65 състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, 10.08.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2022 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Т. Й. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,а от длъжника В. Н. в срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение , поради което и в изпълнение на указания на съда в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответниците топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да докажат погасяването на дълга.

Съгласно НА за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 74,дело №257/2020год. на 04.12.2020год. В. А. Н. е дарил на Грациела И. Петрова собствената си

½ идеална част,придобита по наследство от ап.19,в гр.София,ж.к.Н,бл....,вх.А,ет.5 като е запазил пожизнено отграниченото вещно право на ползване върху описаната идеална част.При извършването на акта са представени доказателства : договор от 29.12.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот ,удостоверение за наследници на А Н. Н. и Елена Минчева Н.а.

Видно от Договор от 29.12.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ , А Н. Н. и Елена Минчева Н.а са придобили правото на собственост на недвижим имот в гр.София,ж.к.Н,бл....,ап.19.

От справка в НБД се установява ,че А Н. е починал на 28.04.2006год.,а съпругата му Елена Минчева Н.а е починала на 28.12.2007год.

2

Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че всеки от ответниците, заедно с Елена Минчева Н.а, е наследил по 1/3 част от притежаваната от А Н.

Н. 1/2 част от процесния имот, т.е. по 1/6 част от имота,а след нейната смърт са наследили и нейните 4/6 ид.части.

Следователно, по делото се доказва, че ответникът Т. Й. е собственик на 1/2 част от процесния имот,а ответникът В. Н. е запазил правото си на ползване върху другата ½ идеална част.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.

В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

Не е основателно възражението на ответника В. Н. ,че не е установена облигационна връзка с ищеца ,тъй като няма доказателства по делото правото му на ползване да е погасена ,поради неговия отказ.

Същевременно когато спрямо недвижим имот правото на собственост принадлежи на едно лице,а вещно право на ползване е учредено в полза на друго лице,какъвто е настоящият случай , ползвателят отговаря за задължението, да заплаща цената на доставена топлинна енергия.

С оглед обстоятелството,че носителят на вещно право на ползване има възможност да реализира фактическа власт върху недвижимия имот,съдът счита,че носителят на вещно право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на топлинна енергия. Както бе посочено ,в случая правото на ползване не е било погасено, нито е налице надлежен отказ от същото. Собственикът на ½ ид. Част от имота,който е т.н. „гол собственик“ не е поискал откриване на партида и топлопреносното дружество не е имало 3 основание за откриване на такава. След като за имота има учредено право на ползване на ответника, то собственикът притежава само голата собственост и щом не е налице негово искане за откриване на партида, то той не е надлежен длъжник.

От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съсобствениците на имота имат качеството на потребители на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са обвързани от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията от страна на потребителите.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия за целия имот, а всеки от ответниците да заплаща по 1/2 част от стойността на доставената топлинна услуга.

Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответниците топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата в размер на 1637,93 лв., като вещото лице при определяне на дължимата цена е съобразил сумата за получаване от изравнителните сметки (111,95 лв.), в които се съдържат данни за размера на реално отчетената топлинна енергия. В заключението освен това е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Вещото лице дава заключение, че сумите за топлинна енергия в имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение през процесния период е извършвано от дружеството за дялово разпределение съгласно изискванията на НТ, средството за търговско измерване, измерващо количеството доставена топлинна енергия в имота, е в метрологична годност.