Решение № 298 от 18.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501470 по описа за 2024 година С решение № 2586 от 29.04.2024 г. постановено по гр. д. № 11186/2023 г., СГС ,1-22 св. ПРИЗНАВА на осн.чл.124, ал.1 ГПК , по иска предявен от БАНКА ДСК АД ЕИК 121830616, че Е. В. П. ЕГН ********** дължи на банката следните суми : 121 617.31 лв. главница по договор за ипотечен кредит от 20.09.2021г. , в едно със законната лихва считано от 18.05.2023г. до окончателното й изплащане , сумата от 2 073.64 лв. договорна лихва за периода 05.10.2022г. до 08.05.2023г., сумата от 18.55 лв. санкционна лихва за периода 05.10.2022г. до 08.05.2023г. вкл., сумата от 347.22 лева законна лихва за периода 09.05.2023 г. до 17.05.2023г. и сумата от 321.74 лева заемни такси. Е. П. е осъдена да заплати на Банка ДСК АД сумата от 2 537.57 лева разноски за заповедното производство и сумата от 3410.07 лева деловодни разноски в исковия процес.

С ВЖ вх.№53828 от 13.05.2024г. предявена в законовия срок от Е. П., ответник в първоинстанционното производство решението се оспорва като неправилно и постановени при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно пред първата инстанция не е прието възражението на 1 ответницата за унищожаемост на процесния договор. Излага съображения, че към момента на подписване на договора не е могла да разбира и ръководи действията си. Пред първата инстанция, макар и след срока за отговор е предявена молба с доказателствени искания от 17.04.2024г., което е преди първото открито съдебно заседание. Намира неправилен извода на СГС, че срока за това възражение, относно невъзможността да разбира и ръководи действията си, е бил преклудиран. Доклада на съда е бил непълен. Неправилен е извода на съда, че договора е станал предсрочно изискуем. Намира, че договора за ипотечен кредит съдържа неравноправни клаузи по чл.7 и чл.7.1.

Моли решението да бъде отменено и иска отхвърлен. Претендира направените разноски.

Депозиран е в срок отговор от Банка ДСК АД, с която въззивната жалба е оспорена, като се твърди правилност на първоинстанционното решение, което се иска да бъде потвърдено. Претендира се юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Софийски апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл.269 ГПК намира, че решението е постановено от компетентен съд по допустим иск, поради което намира решението на СГС за валидно и допустимо. По правилността на решението, при преценка на доводите на страните, включително и пред въззивната инстанция, и събраните доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 430 от ТЗ.

Първоначално ищецът в първата инстанция и ответник по жалбата – Банка ДСК АД е подал заявление от 18.05.2023г., по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.27035 от 2023г., с което са претендирани въз основа на предсрочна изискуемост на договора за ипотечен кредит вземанията, които са предмет в последствие на исковата молба. СРС е уважил искането по заявлението и е издал за сумите заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 22970 от 03.08.2023г. . Предвид подадено възражение от Е. П. , Банка ДСК АД е предявила установителния иск по чл.422 от ГПК пред СГС, за вземанията си в едномесечния срок , указан от СРС.

С обжалваното решение СГС е уважил иска по чл.422 от ГПК, като е приел, че Е. П. дължи всички суми по заповедта по чл.417 от ГПК, които 2 вземания за главница, лихви и разноски са възникнали в резултат на сключен договор за кредит между банката и ответницата. Прието е, че кредита е направен предсрочно изискуем. Приети са изводите на ССЕ, което е установило дължимост на претендираните суми , както и че има частични плащания, което съдът е приел като признание на иска и наличието на трудово възнаграждение посочено във възражението. Прието е че самата ответница е кредитополучател и длъжник по договора за кредит, като обезпечението дадено от трето лице и кой е ползвал сумата от кредита, е неотносимо към дължимостта на сумите към кредитодателя.

Видно от представените писмени доказателства към заявлението по чл.417 ГПК и тези, към исковата молба, които са еднакви с първите – договор за ипотечен кредит от 20.09.2021г., погасителен план,общи условия, по програма ДСК „Уют плюс“, такси по кредитите се установява, че жалбоподателката е сключила договор за ипотечен кредит с банка ДСК АД .

Банката е приела да предостави на Е. П. ипотечен кредит в размер на 125 000 лв., като част от сумата е предназначение за рефинансиране на задължения на Е. П. , както следва – 50 358.44 лв.предходен кредит към ДСК АД и 10 511 лв. към Ти Би Ай Банк АД, като останалата част от сумата се усвоява от кредитополучателя. Договорено е, че срокът за погасяването на кредита е 300 месеца. Изготвен е погасителен план, от който е видно, че месечната вноска е 591.23 лева. Кредита е обезпечен с ипотека върху имоти на трето лице Е. Г.– апартамент и гараж за два автомобила, видно от представения нотариален акт № 103, д.№222 от 2021г.

Видно от приетата ССЕ извършвани са погашения по кредита в различен размер за периода 5.11.2021г. до 15.02.2023г., като общо погасената сума за този период е 6 939.27 лева, от които погашенията по главница са в размер на 3 382.69 лв., 3 553.43 лева платена лихва и 3.15 лв. санкционна лихва. До момента на изпращане на поканата с която кредита е направен изцяло предсрочно изискуем вещото лице сочи 8 броя неплатени месечни вноски за периода 5.10.22г. до 05.05.23г., като само за м.10.22г. сумата е 82.24 лева. Или налице е забава за плащанията по главница общо в размер на 4 170.05 лв. ,към момента в който банката е направила кредита предсрочно изискуем. Банката е направила кредита предсрочно изискуем, като е отправила покана до кредитополучателката, която покана е получена от нея на 09.05.2023г., лично .

3

Поканата е представена в заверено копие, както по заповедното, така и в исковото производството. Вещото лице подробно в таблица е дало на стр.5 и 6 от заключението съотношението между отпуснат кредит, погашения по кредита и оставащи задължения. От същата се установява, че задълженията са така както за тях е издадена заповед за незабавно изпълнение и са претендирани за установяване с исковата молба или оставаща непогасена главница в размер на 121 617.31 лв., непогасени договорни лихви за периода 21.10.2022г. до 08.05.2023г. – 2 073.64 лева, непогасени санкционни лихви 18.55 лв., законна лихва за забава за периода 09.05.2023г. до 17.05.2023г. 347.22 лв. и разноски във връзка с изискуемост на кредита 321.74 лв.

Установеното чрез експертизата съответства на предявените вземания от банката в заповедното и в исковото производство.

С оглед на изложеното и доколкото от събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че договора за ипотечен кредит сключен между ищцовата банка и ответницата- въззивен жалбоподател е направен предсрочно изискуем и дължимостта на сумите е така, както са заявени в заповедното производство и с исковата молба, поради което и правилно исковата претенция е уважена от първоинстанционния съда.

САС не споделя изложените съображения в жалбата за допуснати процесуални нарушения и неправилно неприемане на възражение от страна на ответника за унищожаемост на договора за кредит.

Видно от процесуалното поведение на ответната страна пред първоинстанционното производство, отговора е подаден на 17.04.2024г., като връчване на исковата молба е станало на 23.11.2023г. т.е. едномесечния срок е изтекъл към момента на подаване на молбата със становище, минал е и повече от един месец от връчване определението на съда за насрочване на делото, което е връчено по е мейл на 09.01.24г. В тази молба становище на ответната страна има направени доказателствени искания за свидетел при довеждане и представяне на писмени доказателства, които обаче не са приложени. Няма изрично направено възражение за твърдяната пред въззивната инстанция унищожаемост на договора. Посочено е само, че към момента на сключване на сделката кредитополучателката не е била в състояние да взема адекватни решения. Касае се за твърдение за унищожаемост на договор, което може да се упражни или с насрещен иск или с възражение / чл.32,ал.3 от ЗЗД/ . САС 4 намира, че това възражение предвид, че е от категорията изискващо събиране на доказателства за установяване на неговата основателност, то същото следва да се предяви в изрично предвидения от закона едномесечен срок. Това е както с оглед концентрационното начало изрично закрепено в чл.133 от ГПК, така и с оглед правото на защита на насрещната страна и възможността за изчерпване на доказателствените искания, респ.събиране на необходимите доказателства. Така правилно е прието и от СГС, позовавайки се на т.4 от ТР 1 по т.д.1 от 2013г., в което изрично се сочи изгубване актуалност на ТР 1 от 2001г. по т.д.1 от 2000 г.ОСГТК на ВКС относно възможността да се релевират възражения и пред въззивната инстанция.

Следва да се посочи, че ясно възражение от страна на ответника с искане за унищожаемост на договора не е направено и в открито съдебно заседание пред СГС. Към самата молба от 17.04.2024г. не са представени и посочените в нея писмени доказателства. Правилни са изводите в решението на СГС за настъпила преклузия досежно това възражение и че същото не следва да се обсъжда.

Поради тази причина, доказателства относно това твърдение в жалбата не са допуснати и пред въззивната инстанция.

По отношение на направените разноски решението на СГС също е правилно, доколкото са възложени на ответницата, предвид основателността на исковете. Същите са присъдени отделно и съобразно разноските направени в заповедното производство и в исковото такова, съобразно и приложен списък по чл.80 ГПК.

Разноски за настоящата инстанция не се претендират и от двете страни.

Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции решението на СГС следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2586 от 29.04.2024 г. постановено по гр. д. № 11186/2023 г., СГС ,1-22 св.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1 месечен срок от 5 съобщението до страните, че е изготвено при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6