Акт № 1609 от 30.10.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1609

Монтана, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700490 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)дд, от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от А. П. В. [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] чрез адв. П. Й. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], ет.1, email: [електронна поща] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2470625 от 22.09.2026год. издадена от старши полицай към РУ - Монтана при ОД на МВР – Монтана упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, с която за установено с АУАН серия GA №4073262, административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) дд) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадената ЗППАМ. Твърди се, че ЗППАМ е издадена при неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административно производствените правила, при противоречие с относимите матераилноправни разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Релевира отменителните основание по чл.146, т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Излагат се доводи за нищожност поради липса на компетентност на издателя на оспорената ЗППАМ, тъй като заповед №301з-4401 от 09.10.2026г. на Директора на ОДМВР – Монтана не е съществувала в правния мир към датата на издаване на ЗППАМ на 22.09.2026г. По отношението противоречието с материалния закон излага доводи за неустановяване на факта, съставляващо нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, а именно водачът да използва пътя, отворен за обществено ползване за други цели, различни от предназначението му за превоз на хора и товари. Инцидентното състояние не е равнозначно на „дрифт“, тъй като практиката изисква наличието на умисъл за целенасочено и преднамерено форсиране на двигателя и маневриране с цел демонстративна загуба на сцепление на колелата и извеждане на автомобила извън контрол, без това да е продиктувано от конкретна пътна обстановка. В случая жалбоподателя се е движил със съвсем ниска скорост от 20-25км/ч за обичайна транспортна цел, като мигновеното и леко поднасяне на автомобила е било в резултат от рязко приближаване и натиск от последващия автомобил, съчетано с пътната настилка, като колата е овладяна на момента. Краткотрайното поднасяне и незабавното му овладяване не съставляват съставомерно деяние по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, като това се установява от показанията на двама свидетели очевидци на самото поднасяне. Конкретната цел на движението е била превоз и придвижване, като ускоряването и подаването на газ е било с намерение да се увеличи дистанцията спрямо придвижвания отзад автомобил. Твърди се, че доказателствената сила на АУАН може да бъде оборена и това е ключовия свидетел в АУАН – полицейския служител И. И. който е притискал жалбоподателя. Опасността е била изключена поради отрицателни проби за алкохол и наркотици, липсата на имуществени вреди и пострадали лица или застрашени участници. Твърди се непълно и едностранно изясняване на фактите и липса на доказателства от страна на административния орган, относно преднамерено използване на пътя не по предназначение и разликата между еднократна загуба на сцепление, незабавно коригиране на водача и поредица от съзнателно предизвиквани маневри. Нали е противоречие и непълнота в описанието на нарушението, като същото не е индивидуализирано, тъй като не става ясно къде точно според административния орган е извършено деянието и дали става дума за еднократно поднасяне или серия от отделни деяния, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Несъответствието с целта на закона се твърди с оглед санкционния характер на мярката и нарушаване на изискването за пропорционалност по чл.6 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателя А. П. В. редовно призована се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат П. Й. от САК, която поддържа депозираната жалба. В представена по делото писмена защита излага доводи за незаконосъобразност на ЗППАМ, като издадена при липса на фактически и материално правни предпоставки, при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на административно производствените правила, в пряко противоречие с материалния закон и неговата цел. При подробен анализ на събраните гласни доказателства и при даване на вяра на показанията на разпитаните свидетели Л. С. и Л. З. се твърди, че се явява недоказан факта, че пътят е използван за „други цели“ по см. на чл.104б, т.2 от ЗДвП, сочи се, че автомобилът управляван от жалбоподателя е бил с ниска скорост, като е следван от цивилен автомобил [Марка], а поднасянето е било леко и не с цел „да се прави на тарикат“. При анализ на показанията на св.И. П. И. се отчита субективна преценка, тъй като същият е служител на МВР и е следвал с личния си автомобил жалбоподателя. Отклонението от правата линия и краткотрайното завъртане на задния мост при ускоряване на автомобила със задно предаване сочи, че е физическо явление на загуба на сцепление, а не административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Твърдението на този свидетели за три последователни „дрифта“ на различни кръстовища се намира за изолирано и не подкрепено с нито едно доказателство по делото. Излагат се доводи за противоречие в часа на извършване на деянието отразени в ЗППАМ, АУАН и показанията на разпитаните свидетели. Навеждат се твърдения за липса на съставомерност на вмененото административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради липса на обективна и субективна страна, поради факта, че краткотрайната загуба на сцепление, незабавно коригирана от водача в хода на обичайно придвижване, не съставлява нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП в каквато насока е съдебната практика. Несъответствието с целта на закона се обосновава с факта, че жалбоподателя е управлявал автомобила с отрицателни проби за алкохол и наркотици, не е допуснал ПТП и не е причинил каквито и да са вреди. Налагането на ПАМ в максималния срок от 12 месеца при доказана несъставомерност на деянието представлява непропорционална държавна репресия в нарушение на чл.6 от АПК. Моли за отмяна на заповедта. Претендира сторените по делото разноски, като твърди, че същите не са прекомерни по депозираното възражение от ответника.

Ответникът – старши полицай към РУ - Монтана при ОД на МВР – Монтана – Л. Л. А. издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован се явява лично, като оспорва жалбата. В писмено становище при изпращане на административната преписка и по съществото на делото се твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 22.09.2026г., а жалбата е депозирана чрез ССЕВ директно в Административен съд - Монтана на 29.09.2026г., където е заведена с вх.№2510, видно от л.2 по делото, от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е заверено копие на административната преписка и са разпитани поисканите от жалбоподателя свидетели.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От данните по административната преписка се установява, че на 21.09.2026г. от полицай Л. Л. А. в РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №4073262 за това, че на 21.09.2026г. около 23:24часа в [населено място] посока на движение от кръгово кръстовище пл.С. по [улица]към [улица]А. П. В. управлявайки МПС – [Марка] модел „318Д“ с рег. №[рег. номер] като на кръстовището на [улица]и [улица]и на кръстовището на [улица]и [улица]преднамерено и умишлено извежда МПС-то извън контрол, тенденциозно, ускорява скоростта си и отклонява автомобила от праволинейното му движение, така довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми „дрифт“, при което същият се поднася и част от него навлиза в другото пътно платно. По време на „дрифта“ задната част на автомобила управляван от В. се движи неконтролируемо в ляво и дясно по платното за движение не по предназначението и създава опасност за останалите участници в движението. Тези фактически данни са квалифицирани като административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а поведението е определено като нерегламентирано използване пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари по ЗДвП.

Актът е предявен и връчен на А. П. В., а при запознаване със съдържанието е изписано „нямам възражения“. АУАН е съставен на базата на възприетото от свидетеля по АУАН И. П. И.. Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2470625 от 22.09.2026год. издадена от старши полицай към РУ - Монтана при ОД на МВР – Монтана упълномощен със заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, с която на основание на чл. 171, т. 1 буква з), дд) от Закона за движението по пътищата е наложена принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца". Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 буква з), дд) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – използването на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица в случая в т.18 касаещи длъжността „старши полицай в РУ - Монтана“ е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.40-41 по делото, издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП.

По делото по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Л. В. С., Л. И. З. и И. П. И., чийто показания съдът кредитира, като достоверни, последователни и дадени под страх от наказателна отговорност. По разбора на тези гласни доказателства безспорно е установено, че И. И. се прибирал от работна смяна в МВР, като управлявал личния си автомобил [Марка], като предвид непосредствено възприетото от него движение на лек автомобил наляво и надясно на кръстовището на [улица]и [улица]и на кръстовището на [улица]и [улица], същият уведомил служителите на РУ – Монтана. Пред блок 32 в кв.Младост бил спрян за проверка А. В. който управлявал лек автомобил [Марка] модел „318Д“ с рег. №[рег. номер], където му била извършена проверка и съставен АУАН, респ. издадена оспорената ЗППАМ. Движението на автомобила [Марка] зад автомобила на жалбоподателя било видяно и от св. Л. В. С. и Л. И. З.. Видно от разпита и на св.И. И. и на св.Л. С. и двамата са възприели поднасяне на автомобила. От разпита на св. И. И. се установява, че поднасянето на автомобила управляван от жалбоподателя е имало и на предходното кръстовище на два пъти, което го е мотивирало да тръгне след автомобила и да подаде сигнал за случващото се. Тримата свидетели сочат, че не е валял дъжд и е било сухо време. Отделно от това показанията на св.И. П. И. кореспондират с показанията на св.С.. Видно от приложеното по делото сведение снето от жалбоподателя на 21.09.2026г., същият е посочил, че е подал газ и задната част на автомобила се е поднесла.

Разпечатката съдържа 19 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9c417df-7dc3-4621-8745-7a4db9df3242