Решение № 248 от 02.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. гр. Хасково, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640102329 по описа за 2022 година

Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против А. Е. С., от гр.Х., иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен на 01.09.2017г. посредством средства за комуникация от разстояние между „4финанс“ ЕООД като кредитодател и ответника като кредитополучател Договор за кредит №9911983005, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Общата усвоена сума по договора била в размер на 1 000 лева, а договорената от страните лихва - в размер на 28.27 лева. Съобразно уговореното между страните, ответникът се задължил да върне на кредитодателя обща сума в 1 размер на 1028.27 лева в срок до 01.09.2017г., посредством заплащането на една месечна погасителна вноска. Самата процедура по сключване на договора за кредит била осъществена посредством системата на кредитора за отпускане на кредити, находяща се на интернет-страницата му www.vivus.bg На 18.11.2021г. между кредитора „4 финанс“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който вземането по Договор за кредит №9911983005, сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, било прехвърлено изцяло в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „4финанс“ЕООД с Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-4Ф/9911983005 от дата 25.11.2021г., изпратено с известие за доставяне от страна на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.

Същото било изпратено чрез „Български пощи“ до постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за потребителски кредит, но писмото се върнало в цялост като неполучено. Във връзка с неизпълнение на задълженията от страна на ответника ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. 1289/2022г. по описа на Районен съд –Хасково. Съдът уважил същото и издал Заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от длъжника, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1 000 лева - главница за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2017г., дължима по договор за кредит №9911983005 от 01.07.2017г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника ;

28.27 лева - договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2017г.;

1870.58 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 02.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението - 27.05.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1289/2022г. по описа на Районен съд-Хасково.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата 2 молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че до образуване на настоящото дело същият не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. В същото време той бил извършил плащания по кредита в полза на "4финанс" ЕООД с разписка № 03000660091870 от 17.11.2017г. за сумата от 280 лева и разписка № 03000691024212 от 29.01.2018г. за сумата от 80 лева, поради което исковете за главница - 1000 л ева и за договорна лихва – 28.27 лева били неоснователни по размер. Оспорва като основаваща се на неравноправна клауза за заплащане на наказателна лихва в договора претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Сочи, че уговорката за наказателна лихва, предвидена да се заплаща в случай на пропуснат срок за плащане на паричен дълг с фиксиран падеж, изцяло покривала характеристиките на неустойка за забава по чл.92 от ЗЗД. Уговорката за наказателни лихви по т.13.2 от ОУ към процесния договор, противоречала на императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, съобразно която, когато потребителят забавел дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не можела да надвишава законната лихва. Отделно от това, уговорката за наказателна лихва представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗПП, приложим и в настоящия случай съобразно чл.18 ал.5 от ЗПФУР. Конкретната клауза също така не била уговорена индивидуално, била изготвена предварително и потребителят нямал възможността да влияе върху съдържанието й, тъй като се касаело за типов договор сключен при общи условия. Съобразно практиката на СЕС при преценка за неравноправния характер на уговорени лихви за забава, националният съд следвало да направи сравнение със законния лихвен процент и съобразно обстоятелствата на конкретния случай да прецени дали уговореният процент е непропорционален спрямо преследваната с лихвата за забава цел, като в същата се приемало, че националният съд можел да замести неравноправната клауза с разпоредба от националното право, при условие, че това заместване съответства на целта на чл.6, пар.1 от Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и позволява възстановяване на равновесие между правата и задълженията на договарящите страни /Дело С-415/11; Съединени дела С-482/13, С-484/13, С-485/13 и С-487/13/. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 3 тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1289/2022г. по описа на Районен съдХасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата 1000 лева - главница за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2017г., представляваща неплатени суми по Договор за кредит № 9911983005 от 01.09.2017г., сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени по силата на Приложение 1 от 18.11.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.11.2021г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата в размер на 28.27 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 01.10.2017г. и сумата в размер на 1870.58 лева – обезщетение за забава за периода от 02.10.2017г. до 27.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.05.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 57.98 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за заплащане на държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 574/01.06.2022г., срещу която длъжникът е въззразил в едномесечния срок от връчването й. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

На 01.09.2017г. между „4финанс“ ЕООД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор за кредит № 9911983005. С подписване на договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 600 лева. Кредитът е предоставен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. На 13.09.2017. между същите страни е сключен още един Договор за кредит - № 991198300513, по силата на който „4финанс“ ЕООД е предоставило на ответника по делото кредит в размер на 400 лева, като така общата сума на главницата придобива размер от 1000 лева, при следните параметри: размер на кредита – по първия договор 600 лева; срок на кредита: 30 дни; дата на издължаване – 01.10.2017г.;

ГПР – 49.6 %; годишен лихвен процент за редовна главница – 40.98 %;

4 обезщетение за забава за просрочена главница /чл.13.2 /а/ от ОУ/ – действащата законна лихва за периода на забавата, прибавена към договорения лихвен процент върху всяка забавена погасителна вноска; общо дължима сума, посочена в договора – 761.99 лева; по втория договор параметрите са следните: размер на кредита – 1000 лева; срок на кредита – 30 дни; дата на издължаване – 01.10.2017г.; ГПР – 49.9 %; годишен лихвен процент за редовна главница – 40.86 %; обезщетение за забава за просрочена главница /чл.13.2 /а/ от ОУ/ - действащата законна лихва за периода на забавата, прибавена към договорения лихвен процент върху всяка забавена погасителна вноска; общо дължима сума, посочена в договора – 1213.49 лева.

На 19.11.2019г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „4финанс“ ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а на 18.11.2021г. между същите страни е подписано Приложение 1, по силата на което вземането на „4финанс“ ЕООД, поризтичащо от посочения договор за кредит, е прехвърлено в собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Представено е пълномощно, с което „4финанс“ ЕООД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжниците съгласно чл.99 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2019г. С писмено потвърждение кредитодателят потвърждава извършената цесия на всички вземания на ищеца съгласно посочения Договор за цесия от 19.11.2019г. и приложение №1/19.11.2019г. към него, в което същите са подробно индивидуализирани и описани. По делото е приложено извлечение от приложението, където е отразено задължението на ответника. До последния е изпратено и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ на 18.11.2021г., което не е връчено.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.99, чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество същият е частично основателен и доказан, поради следните 5 съображения:

Между ответника и „4финанс“

ЕООД са възникнали валидни правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От приетите като доказателства по делото договори за кредит от 01.09.2017г. и от 13.09.2017г. и Общите условия към т я х се установява, че между страните са сключени договори за кредит с определени условия в същите за усвояване на предоставената заемна сума и съответното връщане на същата. С електронното полагане на подписа си в тези договори, сключени по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ответникът е приел предложените му от кредитора условия на усвояване и връщане на кредитите, техния размер, както и договорените лихвени проценти.