Решение № 116 от 23.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500239 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Е. К. С. чрез процесуалния й представител адвокат Г. К. против решение № 145/13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 567/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да осъди „П С П“ ЕООД – Пловдив да заплати на Е. К. С. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от падането й по стълбата между етажите на офисзалата и първия етаж на ресторанта в П С П“ - Пловдив на 24.03.2018 г. в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 24.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените за делото разноски и адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител при условията на чл. 38 от ЗА за двете съдебни 1 инстанции.

Въззиваемият „П С П“ ЕООД – Пловдив счита, че направените във въззивната жалба възражения са неоснователни, а оспореното решение е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие на материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което моли съда да го потвърди.

Претендира направените за делото разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Е. К. С. чрез процесуалния й представител адвокат Г. К. против „П С П“ ЕООД – Пловдив обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 24.03.2018 г. присъствала на семинар на А К П в П С П“ в Пловдив, собственост на ответното дружество, мероприятието се провеждало в голямата конферентна зала на второ ниво на ресторанта, като в кафе паузата, слизайки по стълбите към тоалетните на първия етаж, токчето на обувката й се закачило на металната лайсна, прикрепваща мокета към стъпалата, и тя политнала надолу, а в резултат на падането получила комоцио с краткотрайна загуба на съзнанието, повърхностна травма на черепа с дълбока прорезна рана на челото непосредствено до окосмената част на главата, дълга около 9 см, натъртване на лявата скула и меките тъкани на бузата с поява на уплътнение на меките тъкани и счупване на лъчевата кост на дясната ръка близо до китката. Възстановителният период на травмите в областта на главата продължил дълго, бил придружен с главоболие, световъртеж, дезориентация, невъзможност за придвижване по улицата, С. изпитвала болки в областта на челото и скулата, като и понастоящем продължава да има силни пристъпи на главоболие, световъртеж и болки в челото и скулата, от травмата на ръката също изпитвала болки и страдания, които продължават до момента, наложил се продължителен рехабилитационен период, но въпреки това има деформация на палеца на ръката, който е с намалена хващателна способност, с видима деформация на мускулите и 2 сухожилието, затруднени са фините движения на ръката, например при писане, а ищцата усеща болка в областта на счупването и на палеца. В исковата молба се твърди също, че стълбището е изградено в нарушение на строителните изисквания на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствени зони и на БДС 8267-86 за стълбища на жилищни и обществени сгради, тъй като то е стръмно, с дебели 1 см лайсни на ръба на всяко стъпало, с износена настилка от мокет, без парапет откъм стената, въпреки ширината му от 3 метра, има една междинна стълбищна площадка, а височината на стъпалата не е еднаква, като стъпалото, на което се закачило токчето на обувката й, е с 3 см. по-високо от станалите, което довело до падането й. Доколкото е налице причинно-следствена връзка между претърпяната от нея злополука вследствие неизправността на стълбището и неподдържането му в нормално за ползване състояние, получените травми и претърпените болки и страдания, С. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от понесени травми, получени в резултат на падане от стълбището между етажите на офис залата и първия етаж на ресторанта в П С П“ в Пловдив на 24.03.2018 г. в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът „П С П“ ЕООД – Пловдив оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Оспорва наличието на причинна връзка между злополуката, получените травми и претърпени болки и страдания на ищцата, факта, че падането й и получените травми се дължат на състоянието на стълбището, мокета или поставените лайсни, като твърди, че към момента на изграждането и въвеждането му в експлоатация с акт 16 от 10.06.1981 г. били спазени действащите строителни правила и нормативи. Самото стълбище било предназначено за обслужване на гости на ресторанта на хотела и участници в конферентни мероприятия, ползващи намиращите се в близост конгресни зали, лайсните са поставени от съображения за сигурност и грижа за преминаващите по стълбите, за да не се подхлъзнат при преминаване, а предназначението им е да придържат мокета плътно към стълбището, като инцидентът е в резултат на случайно събитие 3 или по невнимание на С.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в отказ за болнично лечение.

Счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен и не съответства на претърпените травми, болки и страдания, а в случай, че бъде уважен искът, моли да бъде присъдено периодично заплащане на обезщетението. Претендира разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Е. К. С. против „П С П“ ЕООД –Пловдив искове за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания от понесени травми, получени в резултат на падане от стълбището между етажите на офис залата и първи етаж на ресторанта в „П С П П на 24.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2018 г. до окончателното й изплащане, и Е. К. С. е осъдена да заплати на „П С П“ ЕООД - Пловдив разноски в размер на 3 350 лв.

Решението е обжалвано от ищцата изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

На база на фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, както и при съобразяване с ППВС № 7/1959 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г. следва да се приеме, че предявеният иск е по чл. 49 от ЗЗД.

В посочените задължителни за съдебната власт актове на Върховния съд е прието, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила и вредите са понесени в резултат от виновното поведение на длъжностно лице, на когото е възложено поддържане на вещта в годно състояние, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, без лицето да е допринесло за настъпване на вредите, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД.

Следователно отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди противоправни и виновни деяния вследствие възлагане на друго лице извършването на някаква работа, докато отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна и безвиновна и следва да се ангажира, когато вредите настъпят поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й.

4

Казано по друг начин, когато се ползва вещ с явен недостатък, който може да бъде отстранен и от който са произлезли вреди за трето лице, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД или чл. 49 от ЗЗД за онзи, който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, но не е положил дължимата грижа, докато при вещи със скрит недостатък и ползващият вещта не знае за него и/или не може да го отстрани, отговорността ще бъде по чл. 50 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че стълбището, по което С. е паднала, е построено и се експлоатира в нарушение на конкретни законови изисквания, като бездействието по привеждането му в съответствие с тях е довело до настъпване на вредите, поради което предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 49 от ЗЗД.

В обжалваното решение не е дадена изрична правна квалификация на предявения иск, но доколкото окръжният съд се е произнесъл по наведените от ищцата фактически основания, настоящият състав приема, че той се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, като решението му е допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата/, вредите да са причинени от действието или бездействието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие или бездействие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието или бездействието и настъпилата вреда.

По отношение на претърпените от ищцата вреди:

От удостоверение на Пловдивския адвокатски съвет се установява, че на 24.05.2018 г. Е. С. е участвала в квалификационна програма „Новата правна уредба в областта на обработването и защитата на личните данни съгласно 5

Регламент на ИС № 679/2016“, проведена в П С П“ - Пловдив.

В първоинстанционното производство са събрани доказателства относно претърпения от ищцата инцидент на тази дата.

От показанията на свидетеля В К се установява, че на 24.03.2018 г. присъствал на семинар, организиран от А К, в П С П“, по време на кафе паузата при слизане на ищцата заедно с група по стълбите към ресторанта тя паднала, а свидетелят бил зад нея; стълбището било разделено с междинна площадка между двата реда стълби и С. паднала малко след площадката, по втория ред стълби се подвела, кракът й се закачил за стъпалото и тя полетяла с главата напред, като се приземила към средата на стълбите, при удара за кратък период от време загубила съзнание, после си държала ръката, за която впоследствие се разбрало, че е счупена, имала сериозна рана на главата с кръв, изглеждала много уплашена, личало, че я боли, охкала и се оплаквала, че я болят главата и ръката, колегите й се погрижили за нея и я накарали да лежи до пристигане на линейката.

Свидетелката Ц. М, фронт офис мениджър в П С П“, твърди, че познава добре сградата на хотела, в т.ч. стълбищата, стълбите поне от 2013 г., откогато свидетелката работи там, са покрити с мокет, в началото на всяко стъпало има лайсна, служеща за задържане на мокета и подхлъзване, стълбището се ползва ежедневно при мероприятията, провеждани в основния ресторант и конферентните зали, като освен инцидента с ищцата, не е имало други такива, тя не е присъствала на инцидента, била уведомена и отишла на място, видяла С. да лежи на земята, тя искала да става, но я посъветвали да лежи, дали й възглавница и одеяло до пристигането на линейката, оказали съдействие на медиците, а ищцата се изправила под наблюдение на лекарите.