Решение № 1783 от 30.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1783 гр. Бургас, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120102086 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на Х. И. П., за осъждане на Л. Г. К. да й заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и страх, претърпени в резултат на нанесен от ответника на 06.08.2023 год., в гр.Б., кв.***, заведение ***, удар с юмрук в дясната страна на лицето, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Така предявени, исковете черпят правното си основание в чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцата, който ангажира писмени и гласни доказателства, претендира деловодните разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер.

Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства води до установеност на следната фактическа съвокупност:

Страните не спорят, че в деня на твърдения инцидент - 06.08.2023 год., са се намирали в кухнята на бистро ***, находящ се в кв. ***, гр.Б.

Св.Т.-М. разказва, че около 13.30 - 14.00 часа, докато била на смяна в кухнята на горепосоченото заведение, заедно с колегите си А. (св.К.), Х. П. и Л. К., възникнал спор между К. и П., по време на който ответникът (съжителстващ с К.) се намесил и нанесъл на ищцата удар с юмрук в дясната част на лицето. Заради това последната била в болничен около 20 дни или месец, а майка й информирала свидетелката, 1 че дъщеря й изпитва болки в главата, замайвала се и обмисляла да напусне, защото се чувствала унижена и обидена. Според свидетелката, пререканието било между ищцата и К., но ответникът чул пререканията и се намесил по този начин. След удара нямало кръв по лицето на пострадалата, тя само залитнала.

По думите на св.К., съжителстваща на съпружески начала с ответника, по време на инцидента тя, ищцата и ответника били на работа в бистро ***. В процеса на работа настъпила суматоха, т.к. работата била много и не се чували помежду си добре с колегите. Задала въпрос към П., която не я чувала, а изведнъж последната се озовала до ответника. Имало пререкание между тях, ответникът помолил за тишина, ищцата се държала арогантно, но свидетелката не видяла удар. Чула репликата на ищцата към ответника „Да беше ме ударил като мъж“.

На 07.08.2023 год. Х. П. се е снабдила със съдебно-медицинско удостоверение, според което, при прегледа, съдебният лекар не е констатирал видими травматични увреждания и е възпроизвел съобщеното му от освидетелстваната.

Приета е като доказателство и преписка с вх. № 12483/2023 год. на БРП, в т.ч. съдържащите се заявления на двамата тук изслушани свидетели.

При така установените факти, съдът намира исковете за частично основателни.

Основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД предполага наличието на виновно противоправно деяние от страна на ответника-деликвент, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди на пострадалия от деликта ищец, както и установен, респ. установим размер на вредите.

Очевидно действието на ответника - удар с юмрук в лицето, е противоправно, доколкото противоречи на всеобщата забрана да се вреди другиму по един или друг начин. И това му действие е доказано, посредством депозираните в хода на настоящото производство гласни доказателства, които ценени в тяхната съвокупност, а също съпоставени поотделно със съдържащите се в прокурорска преписка писмени такива, са в унисон с изложеното от ищцата. Тук само следва да се вметне, че показанията на св. К. са леко изолирани, досежно заявеното от същата, че не е видяла удар, но се опровергават тъкмо от заявеното от нея пред полицейския инспектор, провел проверката.

С това си действие, К. е причинил на П. болки, страдания и стрес - все вреди от неимуществен характер, поради което категорично установени са предпоставките за дължимост на обезщетение.

Що се отнася до техния размер, при определянето му по реда на чл.162 от ГПК, съдът изходи от редица обективни критерии – възрастта на ищцата, характера на деянието и начина на извършването, лекото естество на увредата без външно проявление, обичайно кратката продължителност на болките при подобен инцидент, обичайния интензитет на претърпените болки и негативни психически преживявания. Затова, спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите, 2 настоящият състав намира, че справедливо е обезщетение в размер на 1000 лв., до който този иск е основателен.

Основателен се явява, съгласно чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и акцесорния иск – за заплащане на законна лихва върху така определеното обезщетение, за периода от датата на деликта до окончателното плащане.

При този изход на спора, на страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се следват деловодни разноски, които за ищцата възлизат на 40 лв. - държавна такса и 176 лв. - адвокатско възнаграждение, а за ответника - на 400 лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Г. К. от гр.Б., кв.***, ЕГН-**********, да заплати на Х. И. П. от гр.Б., ж/к ***, ЕГН - **********, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, стрес и страх, претърпени в резултат на нанесен от ответника на 06.08.2023 год., в гр.Б., кв.***, заведение ***, удар с юмрук в дясната страна на лицето, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането - 06.08.2023 год., до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 3000 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

ОСЪЖДА Л. Г. К. да заплати на Х. И. П. деловодни разноски в размер на 216 лв.

ОСЪЖДА Х. И. П. да заплати на Л. Г. К. деловодни разноски в размер на 400 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3