Решение № 1358 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. С.а като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110203848 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по депозирана жалба от С. К. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.Игнатиево, обл.Варна, ул.“Слави Дойчев“ № 13, чрез адв.В. Ш. от АК-Варна срещу Наказателно постановление № 25-0445-000423 от 25.06.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, РУ-Аксаково, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание- глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание- глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка досежно механизма на настъпване на процесното ПТП. Навеждат се доводи, че в хода на административно- наказателното производство е допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Формира се извод, че с оглед конкретните обстоятелства, свързани с механизма и причините за настъпване на произшествието не е налице виновно поведение 1 на водача. Иска се НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.Претендират се разноски по делото.

В хода на съдебното производство, въззивникът С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от проц. представител адв.В. Ш. АКВарна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, по същество моли НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР- Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна административно наказващия орган за да издаде обжалваното наказателно постановление е приел за установено следното:

На 21.05.2025 г. в 22.50 часа в общ.Аксаково, гр.Игнатиево по ул.“Слави Дойчев“ пред механа „Св. Георги“, въззивникът С. С. управлявал лек автомобил „Рено Канго“, сив на цвят с чуждестранен регистрационен номер ННS2358 /германска регистрация/, с неустановена собственост, като водач който е участник в пътно транспортно произшествие, при което има пострадали хора, не уведомява компетентната служба на МВР. Не остава на място на произшествието, за да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Водачът е установен в 23.00 часа на дата 21.05.2025г. в гр.Аксаково, на кръстовище образувано от ул.“Г.Петлешев“ и ул.“Марциана“.

2

Поради изложеното свидетеля Ж. Д. А. съставил АУАН бл. № GA 3582090/22.05.2025 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, който бил връчен на въззивника, без възражения.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Е.Г.Д., В.В.Г., Г.В.Г. и Ж. Д. А.актосъставител.

Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.Свид.

Е.Г.Д., В.В.Г., Г.В.Г. са обяснили, че вечерта на 21.05.2025г. били в автомобила на въззивника. Около 23.00 часа тръгнали от механа, която се намирала в центъра на гр.Игнатиево, където били на годеж и тръгнали за к.к.Златни пясъци. На кръстовище образувано от ул.“Г.Петлешев“ и ул.“Марциана“ били спрени за проверка от полицейски служители. Автомобила, с който пътували бил управляван от въззивникът С. С..При тръгването от механа „Св.Георги“, където заедно празнували годеж на свой роднина не са видели и не е имало пострадали хора, в резултат от управлението на автомобила от въззивникът.

Според тримата свидетели Е.Г.Д., В.В.Г., Г.В.Г. не е имало ПТП, както и пострадали лица от него. Полиц. служител Ж. Д. А.- актосъставител не е съставил протокол за ПТП.Не е посочил в АУАН и кои са били лицата, които са пострадали при ПТП-то.Свид.А. заявява пред съда, че поддържа констатациите в АУАН-на.Същият твърди, че на местото на произшествието заварил пред механа „Св.Георги“ в гр.Игнатиево заварил пострадали хора, като преди това след получен сигнал от дежурната част бил установил водача на процесния автомобил.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН бл. №GA 3582090/22.05.2025 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, 3 направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в РПУ-Аксаково при ОД на МВР- Варна, съгласно Заповед № 8121з1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото

НП, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В описанието на нарушението в НП липсва необходимата конкретизация на релевантните факти, която е предпоставка за реално и ефективно упражняване правото на защита на наказаното лице. Не е посочено кои конкретно лица са били пострадали и какво ПТП е настъпило между кои участници в движението. При така изложеното описание, е останало неясно за наказаното лице, в какво се изразява виновното поведение на въззивника. В случаят е следвало АНО да опише с кой свои действия въззвника е нарушила закона.

Посочените пороци са ограничили правото на защита на наказания, на когото следва да се осигури възможност да реализира ефективно защитата си в пълен обем и във всички фази на административно-наказателното производство.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество като констатира от правна страна следното:

При издаването на атакуваното наказателно постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл.

84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в 4

Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил визираното в АУАН и наказателно постановление административно нарушение по ЗДвП, и обстоятелството, че е причинил и съответно е настъпило ПТП и кои са били участниците в него.Липсват гласни, респ. писмени доказателства, от които да се установява дали твърдяното в АУАН и НП е настъпило и дали това се е дължало на виновно поведение на въззивника. Въз основа на събрания доказателствен материал не са установени обективни факти, въз основа на които да се формира извод, че произшествието е възникнало и се дължи на виновно поведение от водача на лекият автомобил.

С оглед на изложеното, съдът намира, че позоваването от АНО на разпоредбата от ЗДВП се основава на предположение, поради което фактическата обстановка досежно механизма на извършеното деяние и извода за нарушения материален закон се явяват необосновани.

По смисъла на § 6, т. 30 от ДР. "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Въз основа на доказателствата по делото не се установява безспорно, че са настъпилите вредни последици и се отнасят до пострадали хора и кои всъщност са били те. В контекста на разпоредбата на § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП , съдът намира, че логическото тълкуване на нормата с оглед необходимостта деянието да е обществено опасно обхваща в легалната дефиниция на пътнотранспортното произшествие само случаите на ощетяване на имуществото и засягане на личността вследствие на инцидента на лица, различни от виновния водач. Противното би наложило ангажиране на административнонаказателна отговорност за деяния, които не се характеризират с конкретна обществена опасност, доколкото не настъпват вреди за другиго освен за извършителя 5 вследствие на същите.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е издадено при спазване изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН , тъй като същото не съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба, задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното постановление, посочени в т. 5 са: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържат тези реквизити- липсва описание на нарушенията и обстоятелства, при които са извършени, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение. Нещо повече, налице е несъответствие между нарушението, което му описано в обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма.

С оглед на изложените по-горе доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП, съдът намира, че НП следва да бъде отменено по отношение на нарушението на чл.123 ал.1 т.2 б“а“ и по отношение на нарушението на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДВП, тъй като е останало недоказано, че ПТП въобще е настъпило.

На жалбоподателя са вменени две нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”а” от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”б” от ЗДвП , с НП. С АУАН е била посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, без да е посочена по коя от буквите се квалифицират извършените нарушения от ЗДвП, като за да бъде изпълнен съставът следва да бъдат установени осъществени виновни активни действия от страна на жалбоподателя, причиняващи ПТП и неговото напускане. Такива не бяха доказани по несъмнен начин. Останали са неизяснени причините въззивника да напусне произшествието и дали това са били субективни или обективни причини, той да не остане на произшествието. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че не се установи жалбоподателя да е извършил вменените му нарушения.