Решение № 603 от 22.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20221001000005 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 261854 от 03.11.2021г. по описа на Пернишки окръжен съд на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, срещу решение №260033 от 27.09.2021г., постановено по търговско дело № 6 по описа за 2020г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която отхвърлени предявените от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, срещу Е. И. К., ЕГН **********, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. И. К. дължи солидарно с „Арман Трейд“ ЕООД,

ЕИК 131459433, със седалище/адрес на управление: гр.Перник, ул.„Девети май“ № 7, в полза на

„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 по Договор за банков револвиращ кредит №0053/232/07072016 от 07.07.2016г. сумата в размер на 73 364.45 лева, от които: сумата от 60 000.00 лева, представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г.; сумата от 4 171.84 лева - договорна лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г.; сумата от 4 892.62 лева -лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.; сумата от 4 299.99 лева наказателна лихва за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г., сумата в размер на 3 423.85 лева - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които сумата от 1 467.29 лева - държавна такса и 1 956.56 лева - адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №330 за 1 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.01.2018г., по ч.гр.д. № 00523/2018 г. по описа на ПРС.

Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в неправилно възприемане от страна на първоинстанционния съд на качеството на ответника Е.К., като поръчител, а не солидарен длъжник, като в тази насока са развити подробни съображения.

Иска от съда да отмени решението, в обжалваната му част, като неправилно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и на негово място да постанови решение, с което по същество да уважи изцяло предявените искове и срещу солидарния длъжник.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Е. И. К., ЕГН **********, представил отговор. не е

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, е предявил обективно и субективно съединени искове по чл.422, вр.чл.415, ал.2 ГПК, срещу „АРМАН ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 131459433, и Е. И. К., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответниците му дължат солидарно следните суми:

- 73 364,45лв., от които: 60 000,00 лв. - главница по Договор за кредит; 4 171,84 лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г.; 4 892.62 лв. лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г.; 4 299,99 лв. наказателна лихва за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г., - 3 423,85 лв. - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които:

1 467,29 лв. -държавна такса и 1 956,56 лв. - адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като им се присъдят направените по делото разноски.

Ищецът е основал иска си на твърдения, за сключен на 07.07.2016г. между ищеца и първия ответник, в качеството му на кредитополучател, и втория ответник, като солидарен длъжник, Договор за банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г., съгласно който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 60 000,00 лв.

Сочи, че кредита е следвало да се погасява на 11 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 1 000,00 лв., дължима на 21-во число на месеца, с последна изравнителна вноска от 49 000 лв., дължима на 07.07.2017г. Излага доводи, че съгласно Договора, годишният лихвен процент /ГЛП/ бил в размер на 9,0 %, а лихвеният процент върху просрочена главница се образувал от размер на ГЛП за редовен дълг към датата на просрочието плюс надбавка за просрочие. Твърди, че в т.4.3 от договора е определен фиксиран лихвен процент в размер на 5 %, който се начислявал върху кредита в случай на просрочие и се дължал заедно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен 2 дълг. Поддържа, че съгласно т.8.4 от приложимите към Договора Общи условия, лихвите се начислявали ежедневно върху главницата на кредита, като лихвите върху редовната главница се дължали месечно на 21-во число на месеца, а лихвите за просрочие незабавно, т.е. ежедневно.

На основание чл.17.1 от Договора вр. с чл.28.6 от Общите условия, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК: първият, чрез нотариус В. Ш., а вторият, чрез нотариус Д. Д..

Крайният срок на договора бил 07.07.2017г., като непогасените изискуеми задължения били в размер на 60 000,00 лв. - главница; сумата в размер на 13 364,45 лв., от които

4 171,84 лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; 4 892.62лв. - лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016 г.до 21.01.2018 г. и 4 299.99 лв. - наказателна лихва при просрочие за периода от 21.08.2016 г. до 21.01.2018 г.

Правният си интерес обосновава с издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№523/2018г. на ПРС, връчени на ответниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК и липсата на доброволно изпълнение на процесното вземане.

Ответникът Е. И. К., ЕГН **********, чрез назначеният му особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба.

С определение № 260122 от 09.06.2021г., като трето лице - помагач на страна на ищеца, е конституирана „Агенция за събиране на взиманията“ ЕАД.

С обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за частично основателни срещу първия ответник, и неоснователни срещу втория ответник по следните съображения:

Предявените искове са по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК с правна квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

По ч.гр.д.№ 00523/2018г. по описа на ПРС срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение №330/23.01.2018г. по чл.417 ГПК за сумите предмет на настоящия спор, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

На 07.07.2016г. „УниКредит Булбанк“ АД - кредитор, „Арман Трейд“ ЕООД кредитополучател и Е. И. К. - солидарен длъжник, сключили Договор за банков револвиращ кредит № 0053/232/07072016 от 07.07.2016г., съгласно който банката кредитор отпуснала на „Арман Трейд“ ЕООД и Е. И. К., кредит в размер на 60 000 лв. за погасяване на банков кредит Овърдрафт, с краен срок за издължаване на главницата 07.07.2017г. Страните са постигнали съгласие: кредита да се погасява чрез нарочна разплащателна сметка с 12 месечни вноски, на всяко 21-во число от месеца; считано от 21.08.2016г. се дължат 11 месечни вноски, всяка от които е в размер на 1 000 лв., а последната погасителна вноска да е изравнителна и в размер на 49 000 лв.; годишният 3 лихвен процент, начисляван върху редовна главница за периода от 07.07.2016г. до 07.07.2017г. е в размер на 8,991 %, като кредитополучателя дължи и лихвен процент, изчислен върху размера на просрочената главница, който се формира като сбор от приложимия към датата на просрочието размер на ГЛП за редовен дълг по чл.4.1 от Договора, ведно с надбавка от 2,0 %.; фиксирания лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихви или лихви и главница е в размер на 5 %, и се начислява едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за пресрочен дълг; кредитът се обезпечава със залог върху вземанията на кредитополучателя по реда на Закона за Договорите за финансови обезпечения; неразделна част от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица; предсрочна изискуемост на кредита и неговото принудително изпълнение да настъпят при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва, при която част или целият остатък от кредита става предсрочно изискуем; при прекратяване действието на Договора, независимо от основанието за това, целият наличен дълг - главници лихви, комисионни, разноски - стават изцяло изискуеми, дължими и платими в пълен размер, ведно със законната лихва, до датата на погасяването.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД - цедент, и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД – цесионер, ищецът е прехвърлил вземането по процесния договор за кредит, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера. Това се установява и от Приложение № 1 към Договора за цесия под № 124 и потвърждение за извършена цесия на основание чл.99 ЗЗД от 01.07.2019 г.

При така установеното съдът е приел за безспорно установено, че между ищеца и първия ответник, в качеството му на кредитополучател, и втория ответник, в качеството му на съдлъжник, е сключен договор за банков кредит, по силата на който е предоставен на ответниците въз основа на преоформяне на задължение по сключен банков кредит овърдрафт с № 232-LTOC-020-21.05.2013г. за сумата от 60 000,00 лв., като кредитополучателят и съдлъжникът му са се задължили да върнат тази стойност заедно с договорена възнаградителна лихва в срок до 07.07.2017г., а при просрочие да заплатят лихва.

Ищецът доказал: съществуването на валидно договорно правоотношение между страните, по силата на сключения на 07.07.2016г. договор за банков револвиращ кредит, подписан от „Арман Трайд “ ООД в качеството на кредитополучател, и от Е.

И. К. в качеството му на съдлъжник; че е изправна страна по правоотношението, като е изпълнил своевременно и при условията на договора задължението си да преоформи задължението по отпуснат банков кредит овърдрафт с № 232-LTOC-020-21.05.2013г. за сумата от 60 000,00 лв., установено от приетата СИЕ. С постигане на съгласие да се преоформи вече отпуснат кредит, за „Арман Трейд“ ЕООД - кредитополучател, и Е. И. К. – съдлъжник, е възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвите.

От доказателствата по делото и заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е приел за установено, че няма погасяване на дължимите вноски по процесния 4 договор за банков кредит, което е дало основание на банката да предприеме действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез отправяне на нотариални покани до ответниците, които са им връчени по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 ГПК.

Предвид липсата на уговорка относно начина на връчване на кореспонденцията между страните по процесния договор за кредит съдът е счел, че не може да се приеме, че изпратените до ответниците нотариални покани са им връчени при условията на чл.47 ГПК, като в тази насока са изложени подробни мотиви.

При това положение съдът е приел, че следва да се има предвид крайния срок на договора - 07.07.2017г., който е изтекъл преди датата на подаване на заявлението от ищеца с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение почл.417 ГПК.

В тази връзка е извел извод, че „Арман Трейд“ ЕООД дължи на ищеца непогасената главница, както и уговорената между страните възнаградителна и мораторна лихва, но предвид липсата на обявена предсрочна изискуемост на кредита претендираната от ищеца лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2016г. до 21.01.2018г. в размер на 4 892,62 лв. не се дължи, поради което в тази част съдът е приел иска за неоснователен.

От СИЕ е установено, че размера на дължимата се по процесния договор договорна лихва за периода от 21.08.2016г. до 23.05.2017г. е в размер на 4 162,50 лв., до който размер искът е приет за основателен, а за разликата до претендирания размер от 4 171,84лв. за неоснователен.