Решение № 3173 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3173 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20251100512243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 98361/25.09.2025 г. на длъжника С. П. С., ЕГН **********, чрез адв. В., срещу постановление, обективирано в съобщение с изх. № 53764/16.09.2025 г. по изпълнително дело № 20178510401847 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано исканото от длъжника прекратяване на производството по принудително изпълнение срещу него.

Жалбоподателят намира, че са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1 ГПК, но съдебният изпълнител е отказал да стори това. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от страна на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, не е постъпило становище по подадената жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител излага доводи за неоснователност на така подадената жалба. Намира, че последната има бланкетен характер, като освен това не са налице условията за перемиране на изпълнителното производство и прекратяване на същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвид поддържането на висящността му чрез извършване на изпълнителни действия и отправяне искания за такива от страна на взискателя. С оглед това, отправя искане за оставяне на жалбата на длъжника без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Изпълнително дело № 20178510401847 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 11.04.2017 г. на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу С. П. С., ЕГН **********, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 31.03.2017 г., издаден по гр. д. № 74849/2016 г., по описа на СРС, 24 състав, както следва: 2448,73 лв. – главница, ведно със законна лихва за периода от 21.12.2016 г. до изплащане на вземането, 710,76 лв. – договорна лихва за периода от 13.08.2014 г. до 09.06.2015 г., 316,81 лв. – обезщетение за периода от 19.12.2015 г. до 21.12.2016 г. и 542,53 лв. – разноски по делото. Отправено е искане за събирането и на сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство, както и за сторените разноски в хода на последното.

С молбата за образуване на производството по принудително изпълнение взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъдат извършени нужните справки за наличие на имущество и доходи, както и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. На ЧСИ е възложено и извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

Взискателят е депозирал молба до съдебния изпълнител от 03.07.2018 г., с която е поискал да бъде извършен опис на движимо имущество, собственост на длъжника.

С нарочна молба от 14.02.2019 г. взискателят е възложил на ЧСИ да извърши справки за наличното имущество на длъжника, като в случай, че такова се установи – да наложи запор върху спестовните му банкови сметки, респ. върху последната открита сметка.

На 04.02.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с искания за извършване на справки и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и установените банкови сметки.

С молба от 17.02.2022 г. взискателят е отправил искане за налагане на възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти.

На 23.11.2022 г. е постъпила молба от взискателя (л. 110 от изпълнителното дело) за предприемане на действия по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Във връзка с така подадената молба не се установява да са извършвани действия по изпълнението от страна на съдебния изпълнител.

С молба от 17.02.2025 г. (л. 111 от изпълнителното дело) взискателят е отправил искане за извършване на справка в БНБ за наличните банкови сметки, открити на името на длъжника и налагане на запор върху двете най-нови от тях.

На 09.09.2025 г. длъжникът С. П. С. е депозирал молба пред съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла давност, както и за вдигане на наложените запори.

2

На същата дата съдебният изпълнител с ръкописно разпореждане е посочил, че следва да се постанови отказ по така направеното искане, за което е съобщено на длъжника на 17.09.2025 г. с изпращане по електронна поща на препис от съобщение с изх. № 53764/16.09.2025 г., в което е обективиран и обжалваният отказ за прекратяване на производството по принудително изпълнение.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Основанията за прекратяване на производството по индивидуално принудително изпълнение са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК.

Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови.

Така, съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 ГПК; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК или 440 ГПК и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Жалбоподателят се е позовал на основанията за прекратяване на изпълнителното производство, изброени в ал. 1 на чл. 433 ГПК, като не е уточнил наличието на кое от тях твърди. Ето защо, съдът следва да изчерпи в последователен ред всички от тях.

3

Видно от възприетата от настоящия въззивен състав фактическа страна, която се установява от приложеното в заверен препис изпълнително дело, липсват данни, от които да следва обоснован извод за осъществяване в обективната действителност на прекратителните основания, изброени в чл. 433, ал. 1, т. 1 до т. 7 включително.

Колкото до законовата хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както се посочи, погоре, прекратяването на изпълнителното производство настъпва, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Прекратяването в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

4

Оттук, основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, т.е. налице е пълно бездействие от негова страна за непрекъснат период от две години. Хипотезата няма да е приложима, когато въпреки активното поведение на взискателя, поисканите изпълнителни действия не са били приложени поради някаква външна за кредитора причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника имущество.

Предвид данните по приложеното в препис изпълнително дело, настоящият въззивен състав намира, че в разглеждания случай е налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В продължение на две години, считано от 23.11.2022 г., когато е поискано от страна на взискателя налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, до 23.11.2024 г. не е поискано извършването на изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител е предприел такива по своя инициатива. Следващото действие, с което е възможно да бъде прекъснат двугодишният срок, представлява подадена от взискателя молба от 17.02.2025 г. с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Доколкото обаче молбата е подадена след изтичането на срока, не е породила правно действие, тъй като изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона – на 24.11.2024 г. Не се потвърждават изложените в мотивите на съдебния изпълнител твърдения, че в периода между двете посочени молби на взискателя са били извършвани, респ. искани, други изпълнителни действия. Това е видно и от поредната номерация на листовете, подредени в преписката по приложеното изпълнително дело – съответно за молба от 23.11.2022 г. – л. 110, а за молба от 17.02.2025 г. – л. 111.

Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като бъде прогласено настъпилото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника С. П. С..