Решение № 487 от 05.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пазарджик, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220101776 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ от В. Н. К., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул. „******, обл. Пазарджик, срещу ******- гр.

Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес- гр. Пазарджик, бул. „******, с цена на иска 15 000лв. /частичен иск от 25 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , болки и страдания, причинени на ищцата вследствие на претърпяна трудова злополука на 01.06.2023г.

В подадената искова молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 2641/01.09.2000г., сключен между ответника ПГИМ - гр. Пазарджик, в качеството на работодател, от една страна, и ищцата В. Н. К., като работник/служител, от друга, последната е назначена при ответника на длъжност „старши учител, практическо обучение“. С оглед на горното, в настоящия случай между ищеца и ответника е възникнало валидно трудово правоотношение с произтичащите от това правни последици.

Сочи се, че на 01.06.2023г. с ищцата настъпва злополука в близост до учебното заведение. С Разпореждане № 22/14.06.2023г., издадено на осн. чл.60, ал.1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - Пазарджик, последната е призната за трудова по чл.55, ал.2 КСО. Видно от Удостоверение с изх. № 1023-12-29#1/09.04.2024 г., издадено от ТП на НОИ - Пазарджик, 1 разпореждането е влязло в законна сила на 23.06.2023г.

Твърди се, че процесната трудова злополука настъпва при следните обстоятелства: в горепосоченото време и място ищцата след приключване на работа тръгва към дома си, но излизайки от портала на училището се спъва, пада на тротоара и получава травма на лявата ръка. В резултат на настъпилата трудова злополука пострадалата 65-годишна В. К., видно от медицинската документация, е получила следното травматично увреждане, а именно:

Фрактура (счупване) на дисталната част на радиуса (лъчевата кост) на лявата ръка в областта на гривнената става. Непосредствено след настъпилата злополука ищцата е приета в Отделението по травматология и ортопедия към „МБАЛ - Пазарджик“ АД с оплаквания от силни болки (спонтанна и палпаторна болезненост), оток и деформация в областта на лявата гривнена става с ограничени и болезнени движения в същата, видно от Епикриза от ИЗ № 8338/2023 г. По време на болничния престой е извършена рентгенография на лявата гривнена става. Назначена е и комплексна медикаментозна терапия.

Предвид обективното състояние на пациента е осъществена оперативна манипулация под пълна венозна анестезия - закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 2 бр. Киршнерови игли с поставена гипсова имобилизация. Пациентът е изписан на 03.06.2023г. за домашно лечение с дадени препоръки. Сочи се, че поради продължаващите оплаквания от болки и ограничена подвижност в областта на лявата китка, се е наложило ищцата да бъде прегледана от лекар специалист, като обективно са установени деформация на киткената става с ограничена подвижност и липса на юмручен захват и назначена физиотерапия и рехабилитация /магнит, интерферема, лфк, криотерапия/, видно от Амбулаторен лист № 2322950195Е5/17.08.2023г., издаден от д-р С. Х.. Твърди се, че на 04.09.2023г. на ищцата отново е извършен преглед от ортопед-травматолог, при който обективно са установени налични ограничени движения в лявата гривнена става, както и болка и ограничени движения в лявата раменна става. Около две седмици покъсно ищцата отново е прегледана от физиотерапевт и й е назначен повторен курс физиотерапия и рехабилитация, видно от Амбулаторен лист № 23268А043ССЕ/23.09.2023г., издаден от д-р С. Х.. Сочи се, че последващи контролни прегледи са извършвани на пострадалата на 01.11.2023г. и на 29.11.2023г. Твърди се, че с оглед на обективното посттравматично състояние на ищцата и за целите на оздравителния процес, се наложило същата да ползва 2 отпуск по болест, видно от приложено представените болнични листове и ЕР на ТЕЛК за временна неработоспособност с общ период от 210 календарни дни.

Сочи се, че към настоящия момент ищцата все още не се е възстановила напълно и продължава да има комплексни оплаквания в травмираната област на лявата ръка, включващи периодични болки, ограничени движения на гривнената става, невъзможност за свиване на пръстите докрай, както и деформация на китката, поради неправилно зарастване на фрактурата. Твърди се, че вследствие на преживяната злополука В. К. е изпитала интензивни и негативни изживявания. С оглед характера на получената травма водещ симптом бил изключително силната болка в областта на лявата ръка гривнената става. Последната се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения болков синдром. Наред с интензивната болка, засегнатата китка била оточна и с проявена неспособност за извършване на активни и пасивни движения. В резултат на получената фрактура ищцата била изправена пред невъзможност за функционално и пълноценно използване на горния си ляв крайник по време на продължителния възстановителен период. Последното й създавало затруднения от двигателен характер, включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности, като тоалет, къпане и при опитите за извършване на домакински дейности. Сочи се, че допълнителен дискомфорт предизвикала и поставената гипсова шина, за да се избегне през продължителния оздравителен период движение в засегнатата област. В общи линии се наложило травмираният крайник да бъде поставен на строг щадящ режим, изключващ физическото му натоварване. Предвид обективното състояние на пострадалата напълно изключена била каквато и да е физическа активност от нейна страна за дълъг период от време, което в съчетание с проявяващите се нарушения на съня, неминуемо се отразило негативно върху цялостния й жизнения тонус и добра кондиция. Твърди се, че тъй като в настоящия случай се касае за фрактура (счупване) на кост в областта на гривнената става, обективно и закономерно зарастването (калцирането) на последната е сложен и продължителен процес, изискващ прием на медикаменти и подлагането на травмираната област на специфичен 3 режим. Нещо повече, възстановителният период при такава травма продължава няколко месеца с характерния двигателен режим и свързаните с него неудобства. Освен това невинаги се наблюдава, в зависимост от конкретния организъм и неговите физиологически особености, пълно възстановяване от получената травма, каквито индиции са налице в настоящия случай предвид продължаващите оплаквания, като дори е възможно при определени обстоятелства (промяна на метеорологичните и атмосферни условия, интензивно физическо натоварване, напредване на възрастта и т.н.) понякога спорадично да се проявява болков синдром в засегнатата област.

Сочи се, че в настоящия случай дори е възможно предвид характера и степента на полученото травматично увреждане да бъдат провокирани и ускорени дегенеративни заболявания в травмираната зона за в бъдеще. Твърди се, че горепосоченото събитие се отразило негативно и върху психиката на ищцата, още повече като вземе предвид и продължаващите и към настоящия момент оплаквания в травмираната област и липсата на пълно възстановяване от полученото травматично увреждане. От момента на инцидента се проявили напрегнатост и раздразнителност у ищцата. С оглед на гореизложеното ищцата е претърпяла значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 16.09.2021г. трудова злополука.

Сочи се, че според нормативната уредба и константната практика на ВКС имуществената отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ е безвиновна (обективна) договорна отговорност, като лихвата върху дължимото обезщетение се начислява от момента на увреждането.

Основателността на иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката. Поради гореизложеното, се моли съда да приеме, че в настоящия случай с оглед изложената фактическа и правна обстановка, са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 200 КТ, пораждащи вземането за обезщетение в полза на ищцата.

Последното от своя страна обуславя и основателността на така предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на 4 обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Според Постановление № 4 от 23.XII.1968г., Пленум на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящия случай при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, се моли съдът да има предвид и съдебната практика в тази насока, както и всички изложени в настоящата искова претенция фактически обстоятелства по случая в тяхната съвкупност - датата на настъпване на трудовата злополука; социалноикономическата конюнктура (условия) в страната (вкл. размера на MP3 и високите стойности на инфлация по данни на НСИ) към този момент; характера и степента на полученото травматично увреждане и последиците от него; проявените комплексни симптоматика и оплаквания; извършената оперативна интервенция с поставяне на импланти; първоначалната необходимост от чужда помощ; изпитаните двигателни затруднения; поставената гипсова шина; функциолезата на лявата ръка на пострадалата за дълъг период от време; необходимостта от поставяне на травмирания крайник в дългосрочен щадящ режим; продължителността на възстановителния период; вероятността от развитие на дегенеративни заболявания; наличието на трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на травмирания горен ляв крайник; възможността за липса на пълно възстановяване и т.н.

Оформен е петитум с който се моли съда да постанови решение, с което да осъди ****** - гр. Пазарджик, БУЛСТАТ: 000342751 да заплати на В. Н. К., ЕГН: ********** сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди лева/ частичен иск от 25 000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 01.06.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата 5 на настъпване на трудовата злополука /01.06.2023г./ до окончателното й плащане.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника ****** с който се твърди, че не се оспорва обстоятелството, че случилото се на 01.06.2023г. събитие, описано в исковата молба, представлява трудова злополука. Оспорват се всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба, които са от значение за основателността на иска и определяне обема на отговорността на ответника и размера на процесното обезщетение , както следва : 1. Във връзка с процесната трудова злополука е било извършено разследване като от назначената комисия по случая са били събрани писмени обяснения от ищцата и от двама от непосредствените свидетели на инцидента, причината за който ищцата въобще не е описала в исковата си молба. Твърди се, че този пропуск на ищца не е случаен, а цели омаловажаване на собственото й поведение, което е в причинна връзка с инцидента . Сочи се, че видно от писмените обясненията на ищцата и тези на непосредствените свидетели на инцидента, причината за инцидента са неравностите на тротоарната настилка, представляващи железни и бетонови остатъци от отдавна премахната автобусна спирка, която е била разположена до оградата на училището. Тези остатъци са ясно видими и лесно забележими, тъй като са издадени на плоскостта на тротоара, тоест не са вдлъбнатина /дупки/, особено в светлата част на денонощието, когато е станал и процесният инцидент, т.е. те се открояват от общата тротоарна повърхност - както бетоновите, така и железните остатъци. Твърди се, че категоричен факт е, че отговорните служители на общината не са изпълнили задълженията си като са оставили тези неравности, но ищцата е проявила небрежност, като не се е съобразила с лошото състояние на повърхността на тротоара, което е очевидно, както и не се е съобразила със своето физическо състояние. В случай, че ищцата би проявила едно елементарно внимание при преминаване през въпросното място, като отчита и своето физическо състояние и възраст, този инцидент не би настъпил. Сочи се, че е налице значителен принос - съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, което обстоятелство, моли се съда да бъде отчетено при определяне на размера на обезщетението за нанесените вреди.