Решение № 95 от 09.07.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Силистра, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Гражданско дело № 20253400100511 по описа за 2025 година

Искове с правно основание пр. осн-е чл.45 във вр.с чл. 51 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът Ищецът М. Х. Д. твърди, че с влязла в сила присъда № 1/24.01.2024г. на РС - Тутракан, постановена по н.о.х.д. № 177/2021 г. по описа на съда, правораздавателният орган е признал ответника Т. Ц. М. за виновен в това, че на 16.11.2020г., в с. Подлес, област Силистра, на ***, му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъчното вещество с изява на общомозъчна неврологична симптоматика, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, с което е осъществил престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 342 НК. Твърди, че в резултат на така осъщественото от М. деяние той е претърпял неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от нанесената му средна телесна повреда, които определя в размер на 60 000 лева.

Сочи, че тази сума е съобразена с направеното от него проучване на застрахователните обезщетения, дължими по застраховка „Гражданска отговорност“ с вредоносен резултат средна телесна повреда, причинена от катастрофа. Сочи също, че намира за справедлив този размер по см. на чл. 52 от ЗЗД, тъй като ответникът му е нанесъл средната телесна повреда посредством удар с метална щанга, който по интензивност и сила, обусловил проникващо нараняване в черепната кухина, като нараняването е причинило контузия на мозъчното вещество с изява на общомозъчна неврологична симптоматика, която, от медицинска гледна точка, е разстройство на здравето временно опасно за живота.

Твърди, че ударът в горната част на главата е само един от множеството, които е понесъл, а и побоят се е разиграл непосредствено след полунощ, т.е. в тъмната част на денонощието, при 1 невъзможност той да се ориентира и защити ефективно, като в нападението му са участвали няколко лица, пристигнали на мястото на инцидента с моторно превозно средство, спряно в непосредствена близост на случилото се. Твърди, че всичко това е допринесло до силен стрес и страх за живота както на него, така и на неговия баща, присъствал на побоя, както и до усещане за безпомощност пред непреодолима опасност и други негативни емоции, породени от времето и мястото на инцидента, както и от механизма на нападението. Твърди също, че предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК следва се приеме, че по безспорен начин е доказано осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД - деянието на ответника, неговата противоправност, вината на дееца и пряката причинно-следствена връзка между деянието и настъпилият вредовносен резултат.

Моли да бъде осъден Т. Ц. М. да му заплати обезщетение в размер на 60 000,00 лева за нанесените му неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от средната телесна повреда, ведно с лихвите за забава върху обезщетението, считано от 15.11.2022г. до окончателното погасяване на главницата. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Т. Ц. М. оспорва предявените искове по размер. Оспорва ищецът да е претърпял болки и страдания, чието репариране да възлиза на исковата сума, като твърди наличие на 90% съпричиняване от страна на ищеца и евентуално справедливо обезщетение за под 1000.00 лева за това, за което той е признат за виновен. Твърди, че предвид отразеното в исковата молба, че в нападението спрямо ищеца са участвали няколко лица и същите са допринесли за страданието му, то ответникът няма вина за това и не може да бъде отговорен и за това как се е отразила на психиката на ищеца ситуация, в която е имало и редица други участници. Претендира присъждане на разноски по делото.

Силистренският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните в процеса, че с влязла в сила на 10.07.2024г. присъда № 1/24.01.2024г. на Районен съд Тутракан, постановена по н.о.х.д. № 177/2021 г. на същия съд, Т. Ц. М. е признат за виновен в това, че на 16.11.2020г., в с. Подлес, област Силистра, на ул.

„Втора", до дом № 21, е причинил на М. Х. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъчното вещество с изява на общомозъчна неврологична симптоматика, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, с което е осъществил престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Тази присъда е задължителна за всички учреждения, юридически лица и граждани /чл. 413, ал. 1 от НПК/, както и за гражданския съд, разглеждащ спор относно последиците, настъпили в резултат на престъплението, относно това извършено ли е деянието и виновността на дееца / чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК/.

Следователно, при наличието на влязла в сила присъда, с посочено по-горе

2 съдържание, съдът приема, че по делото са доказани извършването на противоправно /в случая и престъпно/ деяние от страна на ответника, осъществено виновно от него. От деянието е настъпила и вреда за ищеца, а именно контузия на мозъчното вещество с изява на общомозъчна неврологична симптоматика, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна телесна повреда/, като наличието на тази причинно – следствена връзка между деянието и вредата е част от престъпния състав, по който е осъден прекият причинител на вредата, а именно причинил средна телесна повреда, изразявяща се в посочените увреждания.

Ето защо, съдът приема, че е безспорно установено наличието на непозволено увреждане, причинено от Т. М. по отношение на М. Д., изразяващо се в контузия на мозъчното вещество с изява на общомозъчна неврологична симптоматика, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Спори се относно това дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице и до необосновано завишаване на търсеното обезщетение.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ищеца по време на инцидента и след това, следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС:

№ 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в държавата.

Относно претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на процесното деяние на ответника, по делото е назначена СМЕ, както и са ангажирани гласни доказателства.

От заключението по назначената експертиза се установява, че в резултат на 3 процесното деяние на пострадалия М. Д. са причинени следните увреждания: контузия на главата с обширна разкъсно - контузна рана челно - теменно в ляво с подлежащо счупване на черепния покрив, контузия на мозъка, контузия на лявата гръдна половина без данни за счупване на ребра или контузионни промени на белите дробове, отчупване на малки части от режещите ръбове на фронтатни зъби, без луксация на същите. Налице са данни за открита черепно - мозъчна травма с контузия на мозъка, обуславяща проникващо нараняване в черепната кухина. Според вещото лице контузията на мозъчното вещество, с изява на общомозъчна неврологична симптоматика, обуславя наличието на разстройство на здравето, временно опасно за живота, а останалите травматични наранявания обуславят наличието на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът пояснява, че мозъчната контузия е състояние, представляващо реална опасност за живота на ищеца, с изява на общомозъчна отпадна неврологична симптоматика, която може да продължи по - дълго от 6 месеца, може да ескалира в късни неврологични усложнения, които биха могли да се проявят в хроничната фаза на травмената болест на мозъка, като на този етап в делото липсват медицински документи, които да удостоверяват проявата на подобни усложнения от страна на ЦНС на пострадалия.

Относно срокът на отшумяване на проявите ВЛ пояснява, че при наличие на органични мозъчни увреждания, в случая контузия на мозъка, оплакванията са най - силни в острата фаза на травмената болест на мозъка, след което постепенно те намаляват своя интензитет, като техните прояви може да продължат и хроничната фаза на травмената болест на мозъка може да трае около и над 6 месеца след причиняване на травмата.

Във връзка с характера и интензитета на страданията, свързани с установените увреждания се сочи, че за намаляване болката и неврогенния стрес върху организма при пациенти с подобни травми, в хода на лечението им те се седират медикаментозно за да се намали болковата симптоматика и общомозъчните неврологични прояви, което благоприятства по-лекото понасяне от организма на последиците от нанесените наранявания на ЦНС и по - бързото адаптиране на организма в периода на острата фаза на травмата.

Освен това, в с.з. пояснява, че младият организъм се възстановява по – лесно и по-бързо.

На въпроса „Вьзможно ли е усложнение в здравословното състояние на ищеца в причинна връзка с тези увреждания?“ експертът отговаря, че на този етап по делото липсват медицински документи, които да удостоверяват проявата на подобни усложнения от страна на ЦНС на лицето.

Относно ударите, получени от Т. М. се сочи, че в средната теменна област на главата му се установяват две разкъсно - контузии рани с обилно кървене и приблизително еднаква клиновидна форма, наподобяваща тъпата страна на металната част на брадва за каквато има информация, че са нанасяни два удари по главата на Т. М. от пострадалото лице и баща му. В техническата експертиза по нак.дело е отразено, че снимковият материал е направен на 16.11.2020 г. в 01.05 ч., като по това време раните са пресни, обилно кървящи, което означава, според експерта, че същите са причинени малко преди да бъдат заснети.

4

ВЛ заключава, че уврежданията в областта на главата на Т. Ц. М. са причинени по механизмът на удари с или върху твърди тъпи/ тъпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени по време, начин и място, както сочи в показанията си подсъдимият, а именно нанасяне на два удара с тъпата част на брадва в предната теменна област на главата му. Липсват фиксирани данни от свидетелите или медицинска документация за причинени на Т. М. защитни наранявания, чрез които евентуално същият да е омекотил ударите, нанесени му в областта на главата. Нанесени са му два удара, довели до причиняване на две разкъсно - контузии рани на главата челно - теменно с общомозъчни церебрастенни прояви, които са били пречка, според ВЛ, в рамките на седмица той да извършва професионалната си трудова дейност.