Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2259 от 03.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14099/2024
Вид
Решение № 2259
Подписан
03.04.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Стилияна Григорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 430, ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2259 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100114099 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД срещу З. П. С. за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите от 38 984.98 лева главница по договор за банков кредит от 20.09.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода 20.01.2023 г. – 02.08.2023 г. в размер на 1 828.95 лева, лихва за просрочие в размер на 1 603.86 лева за периода 20.01.2023 г. – 24.09.2023 г., 24 лева разноски за уведомяване и 41 лева такси за периода 23.01.2023 г. – 20.09.2023 г.

Ищецът твърди, че предоставил на кредитополучателя З. П. С. сумата от 40 000 лева по договор за потребителски кредит от 20.09.2022 г. Сумата по кредита била усвоена от С. в деня на сключване на договора. За ползване на заетата от ответника сума се дължала лихва, представляваща сбор от референтния лихвен процент ПРАЙМ плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.550%, при ГПР 7.65%. Кредитополучателят дължал и такси и комисионни за проучване и отпускане на кредита и за обслужване на разплащателната сметка. Сумата от 41 лева представлявала сбора от пет такси по чл. 2, ал. 2 вр. раздел XVI, б. „в“, т. 10 от Тарифата за таксите и комисионните на банката.

Кредитополучателят дължал погасяване на кредита с месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

С. не изпълнил задължението си да заплати в пълен размер месечната 1 вноска с падеж 20.01.2023 г., поради което банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем, за което уведомила кредитополучателя чрез ЧСИ, рег.

№ 863. Поканата била връчена на 02.08.2023 г.

На 10.10.2023 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Поради връчване на издадената заповед по образуваното ч.гр.д. № 56069/2023 г. по описа на СРС по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането по заповедта.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител адв. М. С., е постъпил отговор, в който сочи, че банката не е отправила до кредитополучателя точно и ясно уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

При условията на евентуалност оспорва претенцията за възнаградителна лихва, тъй като задължението на С. да върне остатъка от главницата изключва правото на банката да претендира договорна лихва, при това едновременно с обезщетение за забава.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 56069/2023 г. по описа на СРС, 138 състав се установява, че на 10.10.2023 г. „Юробанк България“ АД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на З. П. С. да бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата от 38 984.98 лева главница, 1 828.95 лева възнаградителни лихви за периода 20.01.2023 г. – 02.08.2023 г., 1 603.86 лева мораторна лихва за периода 20.01.2023 г. – 24.09.2023 г., 24 лева разноски за уведомяване и 41 лева такси за периода 23.01.2023 г. – 20.09.2023 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 10.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Постановената на 20.10.2023 г. заповед по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и с разпореждане № 156517/29.10.2024 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за признаване съществуването на задължението по заповедта от 20.10.2023 г.

Установява се от приетия по делото договор за потребителски кредит № FL1318457 от 20.09.2022 г., че „Юробанк България“ АД е предоставила на 2 кредитополучателя З. П. С. потребителски кредит в размер на 40 000 лева, със срок за издължаване 96 месеца, с падежна дата 20-то число на месеца.

Страните са постигнали съгласие, че издължаването на кредита ще се извърши съгласно приложения погасителен план - на месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 510.21 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит С. дължи на банката годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.55%.

Променливата компонента е референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити в лева/евро. В чл. 3, ал. 2 от договора е описан механизмът на изменение на този лихвен процент – съгласно Методология на банката, представляваща приложение № 1 към договора. Към 20.09.2022 г. ПРАЙМ е на стойност 0.650% (чл. 3, ал. 3 от договора). В чл. 3, ал. 9 от договора е отбелязано, че Годишен процент на разходите по кредита (ГПР), изчислен към момента на сключването на договора, е 7.65%. Тази стойност е определена при допускания, посочени в ал.

10 на чл. 3: договорът е валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват задълженията си по него; лихвите и таксите ще останат неизменни спрямо договорения първоначално размер; плащанията ще се извършват съобразно датите и условията, изискани от банката; лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора за кредит, са тези с найвисоките стойности.

В чл. 5 от договора са посочени такси и комисионни, които кредитополучателят ще заплаща на банката, в това число – такса за оценка на кредитоспособността – 400 лева, месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита за обслужване на кредита – по 3.50 лева и такси във връзка с допълнителни услуги, изрично посочени в договора, които кредитополучателят ползва, съобразно условията на договорите, сключени за тях. Освен тези такси, кредитополучателят ще дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежните операции от разплащателната сметка.

Според чл. 1, ал. 2 от договора, кредитополучателят е приел да сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от „Юробанк 3

България“ АД, като дължимата сума е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа служебно от банката при усвояване на кредита. В чл. 3, ал. 11 от договора е посочено, че кредитополучателят ползва преференциални лихвени условия, ако осигурява всеки месец постъпване на средства в размер на цялото си месечно трудово възнаграждение и поддържане на застрахователно покритие по застраховка „защита на плащанията“ за срока на договора.

Застрахователните премии от 29.59 лева месечно са включени в погасителния план, с което общата стойност на месечната анюитетна погасителна вноска е 539.80 лева.

„Юробанк България“ АД е установила неиздължаване в цялост на погасителната вноска с падеж 20.01.2023 г. и на следващи вноски и при наличие на предпоставките по чл. 14, ал. 1 от договора от 20.09.2022 г. е обявила кредита за предсрочно изискуем. В поканата, представена за връчване чрез ЧСИ, рег. № 863 общата стойност на задължението е изчислена към 27.04.2023 г. на 40 020.41 лева.

Спорен е по делото въпросът дали банката надлежно е уведомила длъжника, преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, за обявената предсрочна изискуемост на целия дълг.

В чл. 19 от договора страните са уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и че ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер, или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в договора не е предвидено друго. По отношение на кредитополучателя адресът за получаване е вписаният в началото на договора или посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ адрес, както и всеки друг адрес, посочен/и от кредитополучателя в подписан от него и представен пред банката документ. В случая кредитополучателят е посочил свой постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. „****. Връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е направено чрез ЧСИ, който е провел процедура по чл. 47 от ГПК.

Уведомяването чрез покана се извършва при приложение на правилото на чл. 43 от ЗЧСИ. При връчването на покани от частния съдебен изпълнител, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 4 чл. 58 от ГПК. Когато частният съдебен изпълнител (връчителят) не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа.

Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

В настоящия случай ищецът да връчи покана, с които упражнява правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, чрез ЧСИ, рег.

№ 863 на Камарата на ЧСИ. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи редовното връчване на поканата, не представи доказателства, че частният съдебен изпълнител, респективно връчителят, е процедирал съгласно разпоредбата на чл. 47 от ГПК. Налице е нередовно отбелязване – едно посещение на 19.07.2023 г., при което е залепено уведомление. Не са отбелязани причините, поради които З. С. не е могъл да бъде намерен на адреса. Последният не е бил посетен три пъти в продължение на месец, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, най-малко едно от тях в неприсъствен ден, с отразени дати и часове на посещения. Няма данни и да получени сведения от управителя на етажната собственост или от друго лице дали З. П. С. живее на адреса.

Следователно, към 02.08.2023 г. не са били налице предпоставките за залепване на уведомление. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Поради това съдът приема, че редовно връчване на поканата не е осъществено.

З. П. С. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) - ползвател на финансова услуга извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответникът има качеството на търговец (§ 13, т. 2 от ЗЗП. В отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗЗП и специалните норми на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

5

С определение от 24.06.2025 г. съдът изрично е указал на страните, че на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора. Законът определя неравноправната клауза като такава, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143 от ЗЗП).

Това общо условие на неравноправността е конкретизирано с отделни хипотези, посочени в т. 1-20 на чл. 143 от ЗЗП. Тези разпоредби следва да се отнесат към приложимия към договора ЗПК, на основание чл. 24 от ЗПК.

Чл. 22 от ЗПК урежда последиците от неспазване на изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 – недействителност на договора за потребителски кредит. В случая съдът констатира, че договорът е сключен в отклонение от условието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочване на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.