Решение № 7978 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7978 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110150287 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Р. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, ЕИК 180814656, с адрес *****, действащо чрез управителя адв. Мартин Веселинов Мавров, срещу ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Юрий Ангелов, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 812,48 лв. (415,41 евро), представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит *** от 26.09.2022 г. и Анекс **** от 05.02.2023 г. към него, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 28.10.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит *** на 26.09.2022 г. за сумата от 1000 лева при срок на погасяване 12 месеца. След сключване на договора, на 05.03.2023 г. твърди, че е сключен Анекс ****, по силата на който страните се съгласили да предоговорят срока и сумата по договора за кредит. С цитирания анекс била уговорена сума на кредита в размер на 2000 лева, със срок на погасяване 12 месеца. Съгласно Приложение № 1 към Анекса, ГЛП бил в размер на 32,23 %, а ГПР 49 %. Твърди, че посоченият размер на ГПР не отговаря на действително приложимия, т.к. съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към Договора, била дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение. Оспорва Договора и Анекса като нищожни поради това, че посоченият размер на ГПР е грешен, както и поради това, че не е пояснено какви компоненти включва. Посочването на грешен ГПР подробно аргументира, че представлява заблуждаваща търговска практика. Излага, че съгласно Приложение № 5 към Договора, е следвало да предостави едно от следните обезпечения, при следните изисквания: 1/ двама или повече поръчители по кредита физически лица, които да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по 1 друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”; или 2/ банкова гаранция, която да покрива размера на всички суми, които Кредитополучателят е длъжен да изплати на Кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. При непредоставяне на обезпечение, се начислявала неустойка, която била дължима наред с погасителните вноски по кредита.

Твърди, че неустойката не е включена в размера на ГПР, както и че на практика представлявала „скрита възнаградителна лихва“. Посочва също и че клаузата за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С оглед изложеното счита и че посоченият лихвен процент не отговаря на действителния такъв. Твърди, че не е усвоил цялата главница. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.к. същата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Оспорва и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка като нищожна, поради накърняване на добрите нрави, поради това, че е неравноправна, както и поради заобикаляне на закона. Сочи, че е била уговорена и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, която също била дължима наред с погасителните вноски по кредита. Аргументира, че тази такса по същността си представлява такса свързана с усвояването на кредита, каквато счита, че не дължи с оглед установената забрана в ЗПК. Излага, че при нищожен договор се дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Сочи, че процесната сума представлява сбор от възнаградителна лихва, неустойка и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и други такси към договора. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В молба с вх. № 99167/30.03.2026 г. ищецът направил искане за изменение на предявения иск, чрез увеличаване на размера му от първоначално предявения 200 лв.

(102,26 евро) до размера на 812,48 лв. (415,41 евро), което изменение е допуснато от съда в първото по делото заседание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит, както и Анекс към него. Съгласно сключения Анекс, твърди, че е рефинансирано задължението на ищеца по Договора за кредит, както и че е получил заем в размер на 2000 лв. Излага, че договарянето между страните е осъществено при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и Общите условия на ответното дружество. Подробно аргументира, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите функции, както и че същата не следва да се включва в размера на ГПР. Твърди, че клаузата е индивидуално уговорена. Развива подробни съображения в насока, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания на ЗПК. Сочи, че липсва законова норма, която да определя размера на възнградителната лихва, в частност, че същата не следва да надхвърля трикратния размер на законната лихва. Оспорва и твърдението на ответника, че таксата за предварително разглеждане и оценка на заявката на клиента е недействителна на основание чл. 10, ал. 2 ЗПК и сочи, че страните са постигнали съгласие за заплащането на посочената такса. Оспорва да е налице и заблуждаваща търговска практика. На последно място излага, че договорът и анексът, са сключени по волята на ищеца, както и че същият е имал възможност да се откаже от договора в 14 дневен срок. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с Доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит *** на 26.09.2022 г. за сумата от 1000 лева при срок на погасяване 12 месеца, както и Анекс **** от 05.03.2023 г., по силата на който страните се предоговорили срока и сумата по договора за кредит и въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2000 лв.

От приложения по делото Договор за потребителски кредит *** на 26.09.2022 г. се установява, че в чл. 5.1. е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да учреди обезпечение, съгласно договора и общите условия към него. Обезпеченията, според чл. 5.2 от договора могат да бъдат: 1) поръчителство на две физически лица; 2) Банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 5.3 от договора са предвидени следните изисквания за поръчителите: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”.

В същата разпоредба е предвидена възможността кредитодателят да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители.

В чл. 5.6 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на т. 5.1 – т.5.5 от договора и Общите условия и действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставено обезпечение. В същата разпоредба се посочено, че размерът на нейстойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора и Погасителния план и същата се начислява заедно със съответната погасителна вноска.

По делото е представено Приложение № 1 към Анекс **** от 05.03.2023 г., видно от който въз основа на същия на ищеца е предоставен заем в размер на 2000 лв. при следните условия: срок за погасяване на кредита 05.03.2024 г., подлежащ на връщане на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 205,50 лв., размер на вноската без одобрено обезпечение в размер на 353 лв., с годишен лихвен процент 32,23 %, общ размер на всички плащания 2466 лв. и ГПР – 49,00 %.

Съгласно Приложение № 4 към Анекс **** от 05.03.2023 г. към договора кредитодателят се е задължил да заплати такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит в размер на 99,96 лв.

По делото е представено Приложение № 5 към Анекс **** от 05.03.2023 г.към договора за кредит, в който отново се съдържа задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на кредита при същите условия, както и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 4,84 лева на ден.

Видно от приложения погасителен план, заедно със всяка погасителна вноска е начислена и се дължи месечна неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 147,50 лв. или общо 1770 лв., а общата дължима сума е в размер на 4236,02 лв.

3

Представена е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити към посочения Анекс, видно от който ГПР е в размер на 49 % и при изчислението му не е взета предвид дължимата неустойка за непредоставено обезпечение.

По делото са представени и Общи условия на „Ай Ти Еф Груп“ АД, приложими към договори за потребителски кредит, в който се съдържа подробно описание на процедурата по кандидатстване, одобрение и сключване на договора да кредит, чрез средства за комуникация от разстояние.

Представена е електронна справка от системата на ответното дружество, видно от която задълженията по Анекса са погасени.

От неоспореното заключение по Съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. П., което съдът възприема изцяло, като пълно, компетентно и обосновано, се установява, че включените компоненти при изчисляване на посоченият в Договор за потребителски кредит *** от 26.09.2022г. и Анекс **** от 05.03.2023г. към него Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,00 % са главница в размер на 2 000,00 лв. (1022,58 €), възнаградителна лихва в размер на 366,06 лв.

(187,16€), разходи за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит в размер на 99,96 лв. (51,12€) и срок на договора – 12 месечни вноски. Според заключението ако при изчисляването на ГПР се включи начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1 770,00 лв. (904,99 €) и срок на договора – 12 месечни вноски, изчисленият ГПР по Договор за потребителски кредит *** от 26.09.2022г. и Анекс **** от 05.03.2023г. към него е в размер на 376,20 процента. За погасяване на задължението ищецът е заплатил сума в размер на 1 438,00 евро (2812,48 лв.), с която сума е погасена главница в размер на 1 022,58 € (2000,00 лв.), възнаградителна лихва в размер на 77,85 € (152,26 лв.), неустойка в размер на 251,40 € (491,70 лв.), такса, съгласно Приложение №4 от Договора за кредит в размер на 51,12 € (99,96 лв.), такса за извънсъдебно събиране 30,68 € (60,00 лв.) и такса за предсрочно погасяване на кредита 4,37 € (8,56 лв.).