Определение № 1394 от 30.09.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. Шумен, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500548 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №6166/04.08.2025 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „....

№52-54, представлявано от А.Ч.Д.в и Н.Г.С., действащо чрез юрисконсулт М. Н., против разпореждане №1596 от 22.07.2025 г. по ч. гр. д. №922/2025 г. на PC – Нови Пазар, с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника М. А. М. с ЕГН ********** от с. .... общ. Завет, обл.

Разград, за следните суми: 195,27 лв. - чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума; 8,56 лв. - застраховка „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 0,29 лв. застраховка „Bank Пакет 1 уред“; 6,93 лв. - договорна лихва върху главницата; 0,30 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 кредит“ от главницата и 0,01 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank Пакет 1 уред“; 24,96 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума; 1,09 лв. - обезщетение за забава върху застраховката „Bank Пакет 3 кредит“ от главницата и 0,04 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank Пакет 1 уред“, както и в частта от заявлението относно разноските.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е документ сред посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.60, ал. 1 от ЗКИ, като с оглед целта на заповедното производство, то материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в производството по чл. 417 от ГПК. Начинът на посочване на ГПР в процесния договор бил направен според изискванията на закона, като уточняват, че сумата по сключените застраховки били включени като главница по кредита, тъй като същата била преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на 1 кредитополучателя, а не била изплатена на кредитора като задължение на кредитополучателя за сключване на договора за кредит. Независимо, че се касаело за застрахователна премия, този финансов ресурс бил отпуснат и преведен като кредит и се заплащал на части именно поради желанието на потребителя, поради което и бил включен като главница в договора. Предвид това, компонентите, от които се формира вземането за главица били ясно разпознаваемите, като те включвали и вземането за застраховка. В случая, допълнителните услуги – застраховки, които потребителят избрал и чието финансиране кредитодателят е предоставил, не били задължително условия за получаване на сумата по кредита, както и за получаването му при съответните условия и лихвен процент, поради което сумата за застраховките законосъобразно не била включена като разход в ГПР.

Посочен бил и и общият размер на предоставения ресурс, както и неговите елементи, които включвали както предоставената за общо ползване сума, така и сумата, която била преведена на третото лице – застраховател. По този начин потребителят бил наясно какви са последиците за него от сключването на договора каква сума получава, каква сума се отпуска за заплащане на избраните застрахователни премии и каква сума потребителят следва да върне на кредитодателя по договора. Предвид изложеното, моли за отмяна на разпореждането и вместо това съдът да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №797/2025 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против М. А. М., като се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 204,27 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 7,24 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.02.2025 г. - 25.03.2025 г. и сумата 26,09 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 25.02.2025 г. - 26.06.2025 г., както и както и направените разноски в размер на 21,25 лв. за държавна такса и в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размер на сумата съгласно договор за потребителски кредит №4054297130, сключен на 17.09.2024 г.

– 634,51 лв., начало на договора 17.09.2025 г. и краен срок на договора 25.03.2025 г., брой вноски по договора – 6, падеж на задълженията – 55-то число на месеца; платени вноски по договора – 4, оставащи вноски – 2. Посочено е, че размерът на задълженията към 26.06.2025 г. възлизат на 204,27 лв. – изискуема главница; 7,24 лв. – изискуема договорна лихва за периода 25.02.2025 г. - 25.03.2025 г. и 26,09 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.02.2025 г. - 25.03.2025 г., общо задължение 237,60 лв. Представени са стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит и доказателства, че длъжникът е застраховано лице по застраховка „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителни медицински услуги.

С разпореждане №1514/11.07.2025 г., съдът е указал на заявителя 1/ да представи 2 приложимите Общи условия към договора за кредит, ако такива са приложими; 2/ да посочи дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора; 3/ Да посочи чистата сума по договора за кредит, главницата, а не като сума между главницата и посочената в договора застраховка, така както това е посочено в чл. 7 от договора. 4/ да посочи точно претендираните от него вземания, като ги разграничи според техния вид – главница, застраховка, лихви, такси и пр.; 5/ да посочи размерът на претендираната договорната (възнаградителна) лихва върху оставащата главница, както и да посочи периода за който се иска; 6/ в случай, че претендира законна лихва върху различни по вид вземания, произтичащи от договора – главница, застраховка, такси и др., то следва да се посочи поотделно претендираната върху всяко вземане лихва и конкретно сумата дължима само върху главницата; 7/ да посочи претендираното обезщетение върху какви вземания е изчислено, само върху главницата или и върху останалите претендирани вземания застрахователни премии, такси, услуги или др. и при необходимост да го коригира. 8/ да посочи, какви по вид, основание и размер плащания е извършил до момента длъжникът по договора, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение - за главница, застраховки, договорна лихва и др., до датата на подаване на заявлението в съда. Да разграничи платените суми по чистата главница и по застраховката. Ако се претендира мораторна лихва върху различни вземания, същата следва да се посочи поотделно. Съдът е указал на заявителя, че при неизпълнение на указанията по т. 1, ще постанови разпореждане за отхвърляне на заявлението на основание чл. 411 от ГПК.

С уточняваща молба от 21.07.2025 г. заявителят е изпълнил дадените от съда указания. В молбата е посочено, че договорът е в пълно съответствие с изискванията по чл.

10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал., т. 7-12 от ЗПК. В договора огледално били инкорпорирани разпоредбите на ЗПК, като тълкуването на нормите на чл. 5, ал. 4 и чл. 9 до чл. 11 от ЗПК не оставяли съмнение, че общите условия не са задължителен елемент от договора за потребителски кредит, щом той имал установеното от закона задължително съдържание. В този смисъл моли да се приеме, че общите условия са инкорпорирани в самия договор.

Всички вноски по договора били падежирали към датата на входиране на заявлението. Сочи, че самият кредитополучател бил пожелал сключване на застраховки, като в случая средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изрично си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит – чл. 7.2.2. Сумата за застрахователна премия по застраховката била отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя бива запратена на застрахователя. Съгласно §1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга, се включвали при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит. В този мисъл бил чл. 19 от договора, където изрично било посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Това еднозначно показвало, че допълнителната услуга „застраховка“ не била задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следвало да се включва в общите разходи по кредита. В чл. 7 от договора бил посочен ясно размера на 3 предоставения финансов ресурс – 585,34 лв., включващ размера на застрахователните премии и формиращ общия размер на кредита – главница. В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично бил декларирал избора на тази допълнителна услуга – застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия на съответния застраховател. В случая кредитополучателят не е бил задължен да сключи договор за застраховка, а сам бил избрал това, видно от чл. 13 от искане-декларация, приложено към заявлението. Уточнява, че претендираната главница в общ размер на 204,27 лв., включва: 195,27 лв. – чиста стойност на преведената на кридитополучателя сума; 8,56 лв. – размер на застраховка „Bank пакет 1 Кредит“ и 0,29 лв. – застраховка „Bank пакет 1 уред“. Претендираната договорна лихва в общ размер от 7,24 лв. включвала: 6,93 лв. – договорна лихва върху преведената на кредитополучателя сума; 0,30 лв. – договорна лихва върху застраховката „Bank пакет 1 Кредит“ и 0,01 лв. – договорна лихва върху застраховката „Bank пакет 1 уред“.

Претендираното обезщетение за забава в общ размер на 26,09 лв. включвало: 24,96 лв. – обезщетение за забава върху стойността на преведената на кредитополучателя сума; 1,09 лв.

– обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 1 Кредит“ и 0,04 лв. – обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 1 уред“. В табличен вид са посочени постъпилите по договора плащания и какви вземания са погасявани с тези плащания.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението. В мотивите си е приел, че сумата на закупената вещ (телевизор) на стойност 399,99 лв., стойността на посочените в договора застрахователни премии в общ размер от 159,99 лв., двете суми посочени в чл. 8 от договора и сумата на еднократната застрахователна премия от 25,36 лв., формират и посочената в чл. 7.1 сума на кредита от 585,34 лв. Действителният размер на кредита е 399,99 лв., а не както е посочена сумата в чл. 6 от договора в размер на 585,34 лв. Приел, че разходите за заплащане на процесните застраховки са част от общите разходи по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, което не било сторено в нарушаване на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложил е съображения, че при посочената в погасителния план вноска от 105,76 лв. (последната сума е само от 105,76 лв.) и чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че ГЛП става 180.24%, а ГПР 436.16%, като този размер на ГПР надвишава съществено допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер от 50%, както и не съответства на посочения в договора за потребителски кредит. Посочено е, че плащането на застрахователните премии не е отделено като вид плащане, дължимо на друго основание (сключен договор за застраховка), а е включено (капитализирано) към главницата, според посоченото в чл. 7 от договора, което се установявало от посоченото в чл. 10 от договора относно общия размер на всички плащания по договора, които са 634,51 лв. и от погасителния план по чл. 11.2 от него, относно посоченото в колоната за „главница“. Възнаградителната лихва по кредита се начислявала върху целия сбор от получената от търговеца сума (която е "общия размер на кредита" по 4 смисъла на § 1, т. 3 ЗПК, защото тя е отпусната на потребителя) и застрахователни премии. В заключение приел, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действително установения от съда такъв, което прави договора недействителен. Излага съображения, че съгласно императивните правила на § 1, т. 1 ЗПК сумата на застрахователните премии по застраховка, която обезпечава риска от неплащане на кредита, т. е. риска на кредитодателя, тази застраховка следва да е част от разходите по кредита. Тя в никакъв случай не може да се смята за част от усвоената сума ("общия размер" по смисъла на § 1, т. 3 ЗПК) по договора. В случая е направено точно обратното – застраховките са включени в "главницата", т. е. общия размер на кредита, онова, с което потребителят уж се облагодетелства, а не в онова, което потребителят плаща и е в негова тежест – разходите по кредита. Сочи, че в случая дори да се приеме, че застраховката е доброволно сключена и поради това не е от значение за отпускане на кредита при посочените в договора условия (§ 1, т. 1 ЗПК накрая), то тя не следва да се включва в "общия размер" на кредита по § 1, т. 3 ЗПК, тъй като не обезпечава потребителя.