Решение № 445 от 05.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Кюстендил, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520101709 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и се намира във фазата по допускане на съдебната делба.

Делото е образувано с искова молба, подадена от М. Г. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. О. П., със съдебен адрес в гр. К., ул.

„Д.“ № **, ет. *, против Й. К., роден на 07.06.1985 г. в Република Германия, със съдебен адрес в гр. С., ул. „Ср. г.“ № **, ап. **, чрез адв. А. от Софийска адвокатска колегия.

В исковата молба се твърди, че ищцата М. Г. Б. и ответникът Й. К. са съсобственици при равни права на следния недвижим имот - урегулиран поземлен имот VII-537, квартал № 40 по плана на с. Р., община К., с площ от 397 кв. м, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м и второстепенна сграда със застроена площ от 2,5 кв. м, при съседи на УПИ: улица с о.т. 70–78, УПИ VI-250, УПИ V-251, УПИ IV-323 и УПИ VIII-324.

Ищцата излага, че съсобствеността между страните е възникнала въз основа на сделка, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 181, том I, дело № 150/2018 г., вх. рег. № 1197 от 19.04.2018 г. на Службата по вписванията.

Твърди се, че страните не могат да постигнат доброволно уреждане на 1 отношенията си във връзка с прекратяване на съсобствеността, поради което за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска за съдебна делба.

С исковата молба се иска съдът да постанови решение, с което да допусне делба на процесния недвижим имот между страните при следните квоти - 1/2 идеална част за М. Г. Б. и 1/2 идеална част за Й. К..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й.

К., подаден чрез упълномощения му процесуален представител.

С отговора ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск. Не оспорва и твърденията на ищцата относно възникването на съсобствеността, индивидуализацията на процесния имот и размера на притежаваните от страните права.

Ответникът изрично потвърждава, че страните са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот при равни квоти, а именно по 1/2 идеална част за всяка от страните.

Същевременно ответникът заявява желание за доброволна делба на имота. Доколкото обаче по делото не е представен договор за доброволна делба, сключен в изискуемата от закона форма, нито е постигната съдебна спогодба между страните, производството следва да продължи по общия ред за съдебна делба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, становищата на страните и признатите от тях факти, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 181, том I, дело № 150/2018 г., вх. рег. № 1197 от 19.04.2018 г. на Службата по вписванията, се установява, че ищцата М. Г. Б. и ответникът Й.

К. са придобили по договор за покупко-продажба правото на собственост върху недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, представляващ парцел VII-537, квартал № 40 по плана на с. Раждавица, община Кюстендил, с площ от 397 кв. м, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м и второстепенна сграда със застроена площ от 2,5 кв. м, при съседи на УПИ: улица с о.т. 70–78, УПИ VI-250, УПИ V-251, УПИ IV-323 и УПИ VIII-324.

От съдържанието на нотариалния акт се установява, че двамата приобретатели са придобили процесния имот в режим на обикновена съсобственост, като при липса на данни за уговорени различни квоти следва да се приеме, че правата им са равни.

Горното се потвърждава и от становищата на страните в настоящото производство. Ищцата твърди, а ответникът не оспорва, че всеки от тях притежава по 1/2 идеална част от имота.

От приложената по делото скица № 355 от 12.06.2025 г., издадена от Община

Кюстендил, се установява актуалната устройствена индивидуализация на имота. Съгласно скицата, имотът представлява 2 урегулиран поземлен имот - парцел VII, отреден за пл. № 537, квартал № 40 по плана на с. Р., община К., при улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед № 233 от 01.03.1994 г.

От същата скица се установява, че в имота са построени масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м. и второстепенна сграда със застроена площ от 2,5 кв. м.

Съдът приема, че представените писмени доказателства са относими, допустими и годни да установят твърдяното от ищцата и признато от ответника право на съсобственост върху процесния недвижим имот.

По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че съсобствеността между страните е прекратена преди приключване на устните състезания в настоящата фаза на производството.

Не са представени и доказателства за съществуването на други лица, които да притежават права на собственост върху процесния имот и които да следва да участват като задължителни необходими другари в делбеното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК.

Искът е процесуално допустим. Същият е предявен от лице, което твърди и доказва, че е съсобственик на процесния недвижим имот. Насочен е срещу другия съсобственик на имота. Налице е правен интерес от предявяване на иска, тъй като всеки съсобственик има право да иска прекратяване на съсобствеността чрез делба, когато такава не е осъществена доброволно.

Производството по съдебна делба е особено исково производство, което протича в две основни фази. В първата фаза съдът следва да се произнесе по въпросите налице ли е съсобственост между страните, кои лица следва да участват в делбата, кой имот или кои имоти следва да бъдат допуснати до делба, какъв е размерът на правата на всеки от съделителите.

Едва след влизане в сила на решението по допускане на делбата производството преминава във втората фаза, в която се извършва самата делба - чрез реално разпределение, възлагане, изнасяне на публична продан или друг предвиден в закона способ, съобразно естеството на имота и правата на страните.

В настоящата първа фаза съдът не следва да се произнася по начина на извършване на делбата, по поделяемостта на имота по същество, нито по евентуално парично уравнение между съделителите. Тези въпроси са относими към втората фаза на делбеното производство.

По съществото на спора съдът намира, че искът е основателен.

От представения нотариален акт се установява, че ищцата и ответникът 3 са придобили процесния недвижим имот по силата на договор за покупкопродажба. Придобивното основание е годно да легитимира страните като собственици на имота.

В нотариалния акт страните са посочени като купувачи на имота. По делото не се установява те да са придобили имота при различни квоти. При липса на изрично посочени неравни дялове, както и при липса на доказателства за последващо изменение на правата им, съдът приема, че страните притежават имота при равни квоти, а именно по 1/2 идеална част за всяка от тях. Този извод се подкрепя и от процесуалното поведение на ответника, който в подадения отговор не оспорва съсобствеността, не оспорва идентичността на имота, не оспорва придобивното основание и изрично потвърждава, че правата на страните са равни.

Съдът приема, че процесният имот е надлежно индивидуализиран както в нотариалния акт, така и в представената скица. Посочени са неговият планоснимачен номер, квартал, площ, местонахождение, регулационен статут, съседи и построени в него сгради. Тази индивидуализация е достатъчна, за да бъде имотът допуснат до делба.

Предмет на делбата следва да бъде целият недвижим имот така, както е придобит от страните, а именно урегулираният поземлен имот заедно с построените в него сгради. Доколкото сградите са посочени в придобивния нотариален акт и са отразени в скицата на имота, те следва да бъдат включени в предмета на делбата заедно с урегулирания поземлен имот.

По делото не се установява наличие на трето лице със самостоятелно право на собственост върху някоя от сградите или върху част от поземления имот. Ето защо делбата следва да бъде допусната само между страните по делото.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде допусната съдебна делба между М. Г. Б., ЕГН ********** и Й. К., роден на ****** г. в Република Германия на следния недвижим имот: УПИ VII-537, квартал № 40 по плана на с. Р., община К., с площ от 397 кв. м, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м и второстепенна сграда със застроена площ от 2,5 кв. м, при съседи: улица с о.т. 70–78, УПИ VI-250, УПИ V-251, УПИ IV-323 и УПИ VIII-324.

Делбата следва да бъде допусната при следните квоти - 1/2 идеална част за М. Г. Б. и 1/2 идеална част за Й. К..

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на съделителите следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията – Кюстендил по вписаната искова молба.

При съобразяване с принципа на служебното начало, на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК, с оглед обезпечаване пълноценното упражняване на правото на защита на имуществените права на всяка от страните в първото заседание след 4 допускане на делбата и за нуждите на доклада по делото във втората му фаза, следва да бъде постановено, след влизане в сила на настоящото решение, делото да се докладва за назначаване на експертиза по въпроса за поделяемостта на допуснатия до делба имот при насрочване на открито първо заседание след допускане на делбата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. Г. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. К., ул. „Д.“ № **, ет. * и Й. К., роден на ******** г. в Република Германия, със съдебен адрес в гр. С., ул. „Ср. г.“ № **, ап. **, на следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот VII-537, квартал № 40 по плана на с. Р., община К., с площ от 397 кв. м, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м и второстепенна сграда със застроена площ от 2,5 кв. м, при съседи на УПИ: улица с о.т. 70–78, УПИ VI250, УПИ V-251, УПИ IV-323 и УПИ VIII-324, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 181, том I, дело № 150/2018 г., вх. рег. № 1197 от 19.04.2018 г. на Службата по вписванията, и скица № 355 от 12.06.2025 г., издадена от Община Кюстендил, при следните квоти на съделителите:

1/2 идеална част за М. Г. Б., ЕГН **********;

1/2 идеална част за Й. К., роден на *********г. в Република Германия.

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС предоставя шестмесечен срок на всеки от съделителите, считан от влизане в сила на настоящото решение, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията - Кюстендил по вписаната искова молба.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Кюстендил.

След влизане в сила на настоящото решение, делото да се докладва за назначаване на експертиза по въпроса за поделяемостта на предмета на делбата, провеждане на процедура по чл.201 и 203 ЗУТ и за насрочване в открито заседание след допускане на делбата.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5