Решение № 428 от 06.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500011 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 250 от ГПК.

След изпращане на делото на ВКС във връзка с подадена касационна жалба от И. Т. срещу решение № 196 от 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 11/2024 г. по описа на Софийския районен съд, делото е било върнато със задължителни указания от касационната инстанция за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК по съдържащото се в жалбата искане за присъждане на законна лихва върху присъденото от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., по което няма произнасяне.

Настоящият съдебен състав констатира, че искът на Т. е бил уважен от първоинстанционния съд до размер от 5000 лв. и е бил отхвърлен за разликата до предявения размер от 20000 лв. (като частичен от 30000 лв.), ведно с претендираната законна лихва върху тази разлика за период от 13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е било обжалвано в отхвърлителната му част, както и в частта, с която не е била присъдена лихва върху сумата на присъденото обезщетение от 5000 лв.

Констатирайки, че в последната визирана от жалбоподателя част липсва 1 произнасяне на ЕПРС, въззивният съд е прекратил образуваното въззивно производство с Определение № 762/10.10.2023г. и е върнал делото на Елинпелинския районен съд за постановяване на изричен диспозитив по този въпрос.

Независимо от това, такъв диспозитив не е бил постановен, а делото е било отново изпратено на въззивния съд.

Този съд се е произнесъл по подадената въззивна жалба като е отменил частично обжалваното решение и е присъдил на жалбоподателя допълнително обезщетение от 5000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Постъпила е касационна жалба срещу така постановеното решение само в частта за началния момент на дължимост на лихвите. Жалбоподателят твърди, че върху присъденото от ЕПРС обезщетение от 5000 лв. не било присъдено мораторно обезщетение, независимо че такова е било поискано.

Оспорва и възприетата от въззивния съд начална дата на дължимост на мораторно обезщетение върху допълнително присъденото обезщетение от 5000 лв., а именно - 13.11.2019г.

Върховният касационен съд е приел, че в частта, с която се обжалва въззивното решение за неприсъдената лихва върху присъдената от ЕПРС сума от 5000 лв., касационната жалба има характер на молба по чл. 250 от ГПК, поради което е върнал делото на Софийския районен съд за произнасяне по този ред.

Настоящият съдебен състав намира, че тази молба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения.

Както се посочи по- горе, въззивният съд е констатирал, че районният съд не се е бил произнесъл по изричното искане на ищеца за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. Поради това делото е било върнато на ЕПРС с изрични указания за постановяване да диспозитив по този въпрос. Независимо от това, този съд не е постановил такъв диспозитив, т.е. и към настоящия момент липсва първоинстанционно произнасяне по въпроса за лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. Съответно, няма нещо, което въззивният съд би могъл да потвърди или да отмени и да постанови различен правен резултат.

Следователно, в тази си част въззивната жалба е лишена от предмет.

2

Наистина, въззивният съд не се е произнесъл с изричен диспозитив по тази безпредметна жалба, но следва да постанови такъв, с оглед изричните указания на ВКС и възприемането на част от касационната жалба като молба за допълване на въззивното решение. При това, обаче, както вече се посочи, в тази част въззивната жалба е лишена от предмет, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на И. Т. срещу Решение № 115/30.06.2022г. по гр.д. 282/2021г. по описа на Районен съд – гр.

Елин Пелин, В ЧАСТТА Й, с която районният съд е пропуснал да постанови изричен диспозитив за уважаване или отхвърляне на претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение от 5000 лв. за периода от 13.08.2018г. или от 28.10.2019г.

Решението има характер на определение и може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3