Решение № 743 от 20.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Варна, 20.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добрина П. при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №

20213110116760 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „П.К.Б.” ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. срещу Н. Х. ИСМ. искове за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника Н. Х. ИСМ., сумата от 2352,49 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 3023118205/29.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 26.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането; сумата 590,73 лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г. до 31.07.2019г.; сумата 223,47 лв., представляваща законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12546/2021г. по описа на ВРС.

Предявени са и осъдителни искове от П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.

С . срещу Н. Х. ИСМ. с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1844,47 лева непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни , 175,21 лв. лихва за забава върху вземането за услуги в размер на 1844,47 лева, дължима за периода от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г. , сумата от 56,12 лв. лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 590,73 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 26.08.2021 г.

Ищецът твърди, че на 29.08.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит ,№ 3023118205 между „П.К.Б." ЕООД, като кредитор и Н. Х. ИСМ., като длъжник.

Договорът е сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 3750 лв.;

Срок на кредита: 36 месеца;

Размер на вноската: 182,98 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49,89 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

Общо задължение по кредита: 6587,28 лв.

1

По поискана и закупена допълнителна услуга:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 3721,32 лв.

Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 103,37 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услу ги Общо задължение: 10308,60 лв.; Общ размер на вноска: 286,35 лв.; Дата на погасяване: 22ти ден от месеца.

Ищецът „П.К.Б." ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.08.2017г. превежда парична сума в размер на 3204,08 лв. по посочена от длъжника банкова сметка (документ за кредитен превод №15011929 с банкова референция от дата 29.08.2017 г., като общата сума на отпуснатия кредит е 3750 лв.

Твърди се ,че на 09.01.2018г. Н. Х. ИСМ. е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3023118205, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 11.01.2018г между „П.К.Б." ЕООД и Н. Х. ИСМ. е сключен Анекс № 1 към ДПК № 3023118205, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 3, като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс №2 е коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя. На 02.04.2018г. Н. Х. ИСМ. е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3023118205, като е пожелала да бъдат отложени 3 погасителни вноски. На 06.04.2018г между „П.К.Б." ЕООД и Н. Х. ИСМ. е сключен Анекс № 2 към ДПК № 3023118205, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 6,7,8, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 37 на 40 броя. На 15.01.2019г. Н. Х. ИСМ. е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3023118205, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На 29.01.2019г между „П.К.Б." ЕООД и Н. Х. ИСМ. е сключен Анекс № 3 към ДПК № 3023118205, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 15, като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 40 на 41 броя.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №3023118205 длъжникът Н. Х. ИСМ. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.

Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план, като към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 590.73 лв. . Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 31.07.2019г. до датата на предсрочната изиксуемост на вземането - 31.07.2019 г.

Претендира се и незаплатената част от дължимо възнаграждение в размер на 3721.32 лв. , а именно сумата от 1844.47 лв. по споразумение за предоставяне на допълнителни услуги.

Ищецът излага, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения е направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 31.07.2019г. договорът е обявен за предсрочно изискуем от страна на П.К.Б. ЕООД. Твърди, че на длъжника е изпратено уведомително писмо, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита, което е получено лично от длъжника.

Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от Снежана Милева Попова задължение по ДПК № 3023118205 е в общ размер на 5292,24 лева. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора.

Поради неплащане задължението си в цялост ищецът предявява претенцията си по съдебен ред. Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.

2

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище. В подадено по ч.гр.д.

№12546/21г. възражение, сочи, че не дължи изпълнение по издадената заповед. Възразява, че процесния договор е нищожен при наличие на неравноправни клаузи и противоречие с добрите нрави, както и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Счита, че поради нищожността на кредитната сделка, всички извършени от кредитополучателят плащания следва по аргумент на чл. 23 от ЗПК да бъдат отнесени за погасяване на главничния дълг.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № 12546/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н. Х. ИСМ. в полза на „П.К.Б." ЕООД за сумите, както следва: 2352,49 лева (две хиляди триста петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 26.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането; сумата 590,73 лева (петстотин и деветдесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г. до 31.07.2019г.; сумата 223,47 лв. (двеста двадесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г. , както и сумата от 93,54 лева (деветдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.

Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 3023118205/29.08.2017 г. , по които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 286,35 лв. при уговорена лихва в размер на 41,17% и ГПР 49,89 %. На същата дата било сключено допълнително споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 3721,32 лв. Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 11499,31 лв. били разсрочени на 36 вноски по 286,35 лв. За установяване на тези обстоятелства по делото са представени Договор за потребителски кредит № 3023118205, ведно с декларация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и ОУ към договор за потребителски кредит, Погасителен план, преводно нареждане № 15011929/29.08.2017г., Искане за отпускане на потребителски кредит;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Анекс №1 към договор № 3023118205, Анекс №2 към договор № 3023118205, Погасителен план към Анекс №2, Анекс №3 към договор № 3023118205 и Погасителен план към Анекс №3.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда ССЕ, неоспорена от страните се установява, че сумата по процесния заем -3750,00лв усвоена с два превода:3 204,08 лв са наредени по банков път от заемодателя Профи кредит към сметка на Н.И. в Уникредит Булбанк на 29.08.2017 г. и 545,92 лв. (3750-3204,08) извършено погасяване на задължения на ответницата по предходен кредитен продукт (ДПК 3

№ 3020341580).Съобразно изчисленията на ответника, дължимите суми по договора към 26.08.2021 г. възлизат на 5 242,49 лв - непогасена част от задължението по договора, формирана както следва:2 352,49 лв главница (3750-1397,51);590,73 лв лихва по месечни вноски (2303,88-1713,15);1 844,47 лв такса пакет допълнителна услуга (721,321876,85)454,80 лв законна лихва от 31.07.2019 г. до 26.08.2021г-общо 5 242,49 лв (2352,49+590,73+1844,47+454,80).Съобразно изчисленията на ССЕ, непогасените към 26.08.2021 г. суми по договора възлизат на 4169,12 лв, както следва:2 352,49 лв главница;

1816,63 ле такса пакет допълнителна услуга-общо 4 169,12 лв (2352,49+1816,63). Общият размер на получените при ищеца плащания по процесния договор възлизат на 5 750,85 лв, описани по дати е табл.З от констативната част. Начина на погасяване на вземанията при ищеца е посочен в таблица 5, а при ССЕ -в таблица 10

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че тъй като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

От заключението по ССЕ се установява, че заемната сума от 3750 лв. е усвоена с два превода:3 204,08 лв. са наредени по банков път от заемодателя Профи кредит към сметка на Н.И. в Уникредит Булбанк на 29.08.2017 г. и 545,92 лв .(3750-3204,08) - извършено погасяване на задължения на ответницата по предходен кредитен продукт (ДПК № 3020341580).

Срокът на Договор за потребителски кредит № 3023118205/29.08.2017 г. е бил 36 месеца, като с анекс е уговорена последна дата за плащане 22.02.21г. или към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК в съда-26.08.2021г., вземането е било изискуемо.

Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89%, а ГЛП е в размер на 41,17 %. а след сключването на Анекс № 1/11.01.2018 г. – в размер на 46,48%, а ГЛП е в размер на 41, 17 %, след сключване на анекс №2 ГПР става 39,26%, ГЛП се запазва и при Анекс №3 от 29.01.2019г. ГПР е 37,81% и същия ГЛП от 41,17%. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.