Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3379 от 13.12.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1050/2023
Вид
Определение № 3379
Подписан
13.12.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3379 гр. София, 13.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И.ка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002901050 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на „Аграда“ ООД, гр.

Бургас, и „Агриком – БГ“ ЕООД, гр. Куклен, чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 118 от 03.04.2023 г. по в. т. д. № 15/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260186 от 21.07.2022 г., постановено по т. д. № 1134/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С последното „Аграда“ ООД и „Агриком – БГ“ ЕООД са осъдени на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Агро импулс“ ООД (с предишно фирмено наименование „Динчийски агро 85“), с. Войводиново, сумата 92 253.60 лв., представляваща остатък от продажната цена на 270 т. рапица, доставена на „Аграда“ ООД по силата на Договор от 11.07.2016 г., за чието задължение „Агриком – БГ“ ЕООД е приел да встъпи като съдлъжник, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното плащане, сумата 31 494.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 92 253.60 лв. за периода 12.08.2016 г. – 23.12.2019 г., както и разноски по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно – при допуснати процесуални нарушения и извършена неточна интерпретация на доказателствата, е формирал извод, че купувач по договора от 11.07.2016 г. е „Аграда“ ООД, а дори да се приеме, че това действително е така – съдът не е разгледал възражението за неизпълнен от страна на продавача „Агро импулс“ ООД договор, който не е доставил стоката на „Аграда“ ООД, а я е предал на 1 другия ответник и така не е изпълнил същественото си задължение по договора за покупко-продажба. Излага се, че съдът не е тълкувал представените по делото договори в съответствие със законовото правило на чл. 20 ЗЗД и установените трайни търговски взаимоотношения между ищеца и втория ответник „Агриком – БГ“ ЕООД, както и съобразно останалите относими към договорните отношения данни по делото. Сочат се и редица други нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивната инстанция - липса на преценка на всички възражения и доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна връзка; изопачаване на доказателствата, игнориране на доказателствената стойност на счетоводните записвания на ищеца (чл. 182 ГПК), както и на установената по делото препродажба на рапицата от втория ответник и на значението на този факт за спора по делото; изграждане на изводите на съда единствено върху копие на несъществуващ писмен договор, непредставен в оригинал, който е следвало да бъде изключен от доказателствения материал и който поначало не може да установи по безспорен и несъмнен начин (чл. 154 ГПК) и при условията на пълно и главно доказване, че купувач по договора е „Аграда“ ООД. По тези и други подробно изложени съображения се моли въззивното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касаторите са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а именно:

1 . Представлява ли търговската фактура писмен договор за търговска сделка като форма за доказване в аспекта на ТЗ и ЗДДС? Доказва ли една търговска фактура, в която няма посочване като основание на конкретен писмен договор, на самостоятелно основание отношенията по една търговска сделка?; 2 . Когато клаузите и обстоятелствата по сключването на една търговска сделка са неясни или двусмислени, задължен ли е съдът да издири истинската обща воля на съконтрахентите, като приложи общото правило на чл. 20 ЗЗД, но и да отчете и съпостави и обкръжаващите сключването на договора факти, като формалните последици на фактурирането, като форма на доказване на сделка, и последвалите счетоводни записвания за отразените в тях сделки и съществуващите трайни търговски отношения?; 3 . Какво е доказателственото значение на счетоводните записвания и на фактурата като документ?; 4 . Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви по тях?; 5. Следва ли извод за правнорелевантен факт да бъде доказан посредством косвени доказателства или следва да бъде изграден въз основа на система от всички относими доказателствени факти, които в логическа връзка да водят до единствения извод за осъществяването на този факт?; 6. При отправено искане от страна за представяне на оригинал на частен документ по 2 смисъла на чл. 183 ГПК и при липсата на обективна причина за страната да представи същия следва ли съдът да изключи копието от доказателствения материал по делото? Неизключването му съставлява ли процесуално нарушение?; 7. При противоречие между съществени условия по неформални търговски сделки, но обективирани в писмен договор, и издадена впоследствие фактура със съответен счетоводен запис, кое от двете следва да се приеме с предимство, като установяващо действителните правоотношения между страните по търговската сделка? Кое от двете с превес доказва правоотношенията по търговска сделка? Следва ли да се приеме при подобно противоречие, че с издаването на фактура, счетоводно записване от двете страни по сделката и приемане на плащането, сторени след подписване на договора, отношенията са се изменили/новирали?; 8. Ако по една търговска продажба осчетоводяванията на страните сочат като страни продавач и купувач, както и че счетоводствата на страните са водени редовно, то може ли съдът да откаже да кредитира тези записвания и да приеме, че страните по сделката са различни от записванията лица?; 9. Съставлява ли копие на неподписан писмен документ, разменено по електронен път, за който се потвърди, че не съществува в оригинал на хартиен или електронен носител, доказателство за сключена търговска сделка, ако противоречи по съдържание и изпълнение на действително издадените документи по продажбата?; 10.

Копие на писмен документ, носещо заверка „вярно с оригинала“, за който документ в хода на делото се установи, че не съществува в оригинал, представлява ли годно писмено доказателство? При оспорването му следва ли то да бъде изключено от доказателствения материал по делото?; 11. За да възникне солидарна отговорност, произтичаща от договор или закон, следва ли да има, респ. да се представи и приеме като доказателство, писмен акт по форма на доказване съобразно правилата на ГПК?; 12. За да възникне встъпване в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД, следва ли да е налице изрично изявление на встъпващия съдлъжник, както и да бъде индивидуализирано вземането, което се поема и с какви минимално изискуеми данни?; 13.

Представлява ли задбалансовото счетоводно водене на задължение на един търговец към друг, в счетоводството на втория, валидно и основателно отразяване на солидарно задължение, ако не е отразено в няколко поредни финансови отчета на кредитора като действително съществуващо задължение?; 14. Следва ли солидарните задължения по търговска сделка да се водят задбалансово, а не записани като валидно съществуващи в отчета на кредитора, към който са тези солидарни задължения?; 15. Следва ли да се прилага хипотезата на чл. 301 ТЗ за потвърждаване на действията на пълномощник на търговец чрез непротивопоставяне на същите незабавно след научаването им, в хода на съдебен търговски спор за доказване на представителна власт при сключване и изпълнение на търговска продажба? и 16. Следва ли, ако е приел, че действителен купувач на стоката е единият от ответниците по делото, съдът да разгледа и направеното от него възражение за неизпълнен договор – липса на доставка на стоката от ищеца до именно този 3 ответник, направено с отговора и допълнителния отговор на искова молба?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касaторите се позовават на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която считат, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 60027 от 06.08.2021 г. по т. д. № 2609/2019 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 1; решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 105 от 30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 30 от 29.02.2016 г. по т. д. № 149/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 10 от 07.09.2010 г. по т. д. № 241/2009 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 2; решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д.

№ 1120/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. на ВКС, I г. о. и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 3; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 от ППВС № 1/1953 г., решение № 5 от 11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 173 от 06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 4; решение № 147 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 5 и решение № 367 от 09.02.1957 г. по гр. д. № 7548/1956 г. на ВС, ІV г. о., решение № 335 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 4764/2008 г. на ВКС, II г. о. и решение № 260 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 91/2009 г. на ВКС, II г. о. – по въпрос № 6.

По останалите формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси с №№ 7 – 16, вкл. касаторите се позовават на наличието на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдейки, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото създават затруднения в работата на съдилищата, доказателство за което според тях са лаконичните мотиви и изводи по тези въпроси на Пловдивския апелативен съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – „Агро импулс“ ООД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на поддържаните от касаторите предпоставки за допускане до касационен контрол на въззивното решение и за неоснователност на жалбата им.

Претендира присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско 4 възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел за безспорно между страните, че ищецът „Агро импулс“ ООД (към онзи момент с фирмено наименование „Динчийски агро 85“) е предал 268.020 тона рапица реколта 2016 г. с протокол с посочена дата 12.07.2016 г. и твърдяна действителна дата 13.07.2016 г. и е издал фактура № 1037/13.07.2016 г., в която като изпълнител е посочено „Динчийски агро 85“ ООД, а като получател на стоката с това количество – „Агриком – БГ“ ЕООД, при дължима цена 182 253.60 лв.; на 16.08.2016 г. от ответника „Агриком – БГ“ ЕООД е платена сумата 40 000 лв., а на 30.08.2016 г. сумата 50 000 лв., с което на ищеца е изплатена част от цената в размер общо на 90 000 лв.; останалата част от цената – 92 253.60 лв., е останала незаплатена.