Решение № 15 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20225300900438 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове от Ф. Н. Н., ЕГН **********, *** , със съдебен адрес: *** – адв.М. чрез процесуалния си представител адв.М. против ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 с правна квалификация чл.432 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на *** г. при управление на лек автомобил „БМВ 320И“ *** Л. Б. е нарушил правилата за движение, като е отнел предимството на движещия се „Фолксваген Пасат“ *** и е предизвикал сблъсък. При настъпилото ПТП на Ф. Н. са причинени контузия на гръдния кош и на лявата китка. След настъпилото ПТП Ф. Н. е посетил психолог, тъй като се е чувствал емоционално нестабилен и тревожен. На *** г. Ф. Н. получава първата ***, съпроводена с недостиг на въздух, безпокойство, треперене и схващане на ръцете, чувство, че никой не може да му помогне.

На 27.08.2021 г. и на 28.08.2021 г. Ф. Н. отново е получавал ***. От психиатър му е поставена диагноза *** /***/ и му е назначена терапия. След като терапията не подобрява състоянието му, посещава друг психиатър, но към момента на подаването на исковата молба състоянието му не се подобрява.

Към датата на настъпване на ПТП собственикът на л.а. „БМВ 320И“ *** е 1 сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в полица BG/02/121001387804. На 02.06.2022 г. ищецът е отправил искане пред застрахователя за заплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал изплащането на такова.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца:

-сумата 26 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените физически болки и страдания от контузия на гръдния кош и на лявата китка, както и настъпилите емоционални неудобства в резултат на преживените ***, ведно с обезщетение за забава от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане;

-сумата 670 лв, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорват предявените искове.

Признават се обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно правоотношение и настъпването на ПТП на *** г. и съответно кои са участниците в него; оспорва се механизмът на настъпването на ПТП, като се твърди, че ищецът е виновен за настъпването на ПТП, тъй като се е движел с несъобразена скорост, с пътната настилка и с останалите участниците в движението – ищецът е бил длъжен да намали и при необходимост да спре, за да не допусне сблъсък с движещия се пред него автомобил „БМВ 320И“ ***.

Застъпва се становището, че Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение причините за настъпването на ПТП. Оспорва се настъпването на вреди /имуществени и неимуществени/ в патримониума на ищеца и наличие на причинна връзка между ПТП и уврежданията, които ищецът твърди, че е получил.

Оспорва се размерът на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Предвид доказателствата по делото Съдът намира за установено:

2

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /с Молба от 02.06.2022 г. ищецът е сезирал застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на уврежданията, причинени при ПТП на *** г./.

Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП на *** г. собственикът на лек автомобил „БМВ 320И“ *** е сключил със застрахователното дружество договор по риска „Гражданска отговорност“.

От представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., издаден от ОДМВР Пловдив – РУ гр.Хисаря, се установява по безспорен начин настъпването на застрахователно събитие – ПТП от *** г., като участници в ПТП са Ф. Н. Н. - като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ *** и Л. И. Б., водач на лек автомобил „БМВ 320 И“ ***.

Констативният протокол за ПТП от *** г. с пострадали лица е 3 съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред и съставлява официален документ и е доказателство за извършените от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации. Същият не е оспорен от ответника и съставлява годно доказателство за удостоверените в него факти относно участниците в ПТП – Ф. Н. Н. - като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ *** и Л. И. Б., водач на лек автомобил „БМВ 320 И“ ***.

От заключението на СТЕ с в.л. Т. П., което Съдът кредитира като компетентно изготвено, както и доколкото е обосновано и при изготвянето му са използвани повече критерии за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, се установява, че:

- ударът между лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ *** и лек автомобил „БМВ 320 И“ *** е настъпил върху дясната /западната/ лента от републикански път *** в района на ***, който се намира източно от платното за движение;

- за определяне на скоростта на МПС към момента на удара се вземат предвид деформациите, получени при удара в задната част на лек автомобил „БМВ 320 И“ *** и деформациите на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ ***, може да се направи извод, че скоростта на лек автомобил „БМВ 320 И“ *** в момента на удара е 40 км/ч, а на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ *** е 65 км/ч. Преди реакцията на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ *** скоростта на движение е била около 70 км/ч;

-най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на настъпване на ПТП е следният: водачът Л. Б. е управлявал лек автомобил „БМВ 320 И“ ***, като е потеглил от място и е навлязъл на платното за движение на републикански път ***, извършвайки последователно маневри завой надясно и завой наляво. В същото време Ф. Н. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ *** по платното за движение на същия републикански път *** в посока север – юг зад лек автомобил „БМВ 320 И“ *** със скорост 70 км/ч. Лек автомобил „БМВ 320 И“ *** се е намирал на разстояние около 34.88 м от мястото на удара, когато е потеглил от място.

Когато лек автомобил „БМВ 320 И“ *** се е намирал на 18.43 м от мястото на удара, последният е навлязъл с десен завой на платното за движение. В този момент лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ *** се намира на разстояние от удара 37.91 м. Водачът на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ *** е реагирал на навлизащия пред автомобила му лек автомобил „БМВ 320 И“ ***, отклонил е управлението на автомобила наляво и е задействал спирачната система, когато се е намирал на разстояние 34.82 м.

Въпреки реакцията на водача на автомобила „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ ***, 4 след 1.80 секунди е настъпил удар между двата автомобила, който удар при така създалата се ситуация е бил неизбежен. Ударът е настъпил в задната част на лек автомобил „БМВ 320 И“ *** и в предната дясна част на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ ***.

-водачът на лек автомобил „БМВ 320 И“ *** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не навлиза в платното за движение пред лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ ***, а изчака безопасното му преминаване. Водачът на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ *** не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, защото в момента на навлизане на лек автомобил „БМВ 320 И“ *** на платното за движение разстоянието до мястото на удара е по-малко от дължината на пълния спирачен път при движение със скорост 70 км/ч.

От показанията на св.В. А., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната и заинтересованост от изхода на делото предвид обстоятелството, че живее с ищеца като съпрузи, се установява, че на *** г. е пътувала с ищеца с автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ по пътя ***, като по време на пътуването в района на *** завалял силен дъжд. В района на *** пред тях в лентата за движение, в което се движели и те, навлязъл автомобил. Ищецът не е имал възможност да реагира и е настъпил удар, при който автомобилът, в който пътували ищецът и св.А., излязъл от лентата и се установил в канавката.

Свидетелката посочва, че преди ПТП ищецът бил спокоен, общителен, жизнерадостен, а след ПТП станал неспокоен, изпитвал страх при шофиране, имал проблеми със съня, отказал срещи с приятели.

През м.август 2021 г. отишли на почивка, пътували с автомобила на техни приятели и по пътя изпитвал безпокойство.По време на почивката споделил, че има сърцебиене, крайниците му изтръпват. Потърсили лекарска помощ. Тъй като състоянието му не се подобрило, прекъснали почивката си.

След връщането му в *** се чувствал неспокоен, усещал изтръпвания и започнал лечение при психиатър, посещавал и психолог. Дори към момента на разпита на св.А. е на медикаментозно лечение.

От заключенията на СПЕ с в.л. Д-р Д. К. и Д-р М. П., които Съдът кредитира като компетентно изготвени, обосновани и непротиворечиви помежду си, се установява, че Ф. Н. към момента на ПТП е преживял остра стресова реакция с последващо ***, както и че Н. страда от ***, ***, настъпило три месеца след психотравмата. В.л. К. заявява, че е възможно преживяното събитие /остра стресова ситуация/ да е отключило невротично заболяване – ***, като водещи са индивидуалните личносни особености. В.л.

Д-р П. в с.з. на 07.09.2023 г. заявява, че не може да еднозначно да се свърже, че *** на Н. има начало и тежки последици от преживяното ПТП.

На първо място, за да прецени дали са налице предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, е необходимо да се 5 установи наличие на противоправно поведение от страна водача на лек автомобил „БМВ 320 И“ ***, настъпването на вреди и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат като елементи от фактическия състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Предвид доказателствата Съдът приема, че на *** г. през време на действието на застрахователния договор, сключен между собственика на лек автомобил „БМВ 320 И“ *** и „ЗК БУЛ ИНС“ АД е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. За да настъпи ПТП на *** г., водачът на лек автомобил „БМВ 320 И“ *** е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1,т.1 ЗДвП, според която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, нарушил е и разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.