Определение № 3243 от 08.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3243 гр. Варна, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20253100501440 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Г. М.

И., чрез адв. С. против Определение № 6480 от 16.05.2025 година, постановено по гр.дело № 5325/2024 година на ВРС, с което е оставено без уважение искането за редуциране на присъдените в полза на „Екоинвест Асет“ АД разноски по делото.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е тълкувал процесуалния закон, както и че извършените от дружеството разноски следва да бъдат редуцирани, респективно намалени. Цитират се съдебни решения на ВКС на Р България, според които съдът има задължение да упражни контрол по реда на члб.78 ал.5 от ГПК; отделно от горното се излага, че молителя е в затруднено финансово положение и е нарушен принципа за пропорционалност и справедливост. Сочи се също така, че съдът разполага с правото да прецени дали разноските по делото а разумни и отговорят на сложността му. В заключение се иска да се отмени атакуваното определение, а в условията на евентуалност да се намали размера на присъдените в полза на дружеството разноски.

В отговор на жалба – дружеството „Екоинвест Асет „ АД, чрез адв. Д. моли съдът да потвърди атакувания съдебен акт. Излага се, че присъдените разноски в размер на 1 390.97 лева са в отговор на отхвърлената част от исковата претенция, както и че освобождаването на молителя от заплащането на такси и разноски , не го освобождава от репарирането на разноските на ответната страна, при положение, че исковете са били отхвърлени.

Виждането на съда е следното:

Производството по гр. д. № 5325/2024 година, по описа на ВРС е било образувано на базата на предявени искови претенции от страна на молителя Г.

М. И. – за заплащането на сумата от 4 780 лева – имуществени вреди, включително неполучено трудово възнаграждение за периода от 07.03.2023 1 годна до 16.032023 година; сумата от 4 000 лева – неимуществени вреди – болки и страдания.

С Решението си съдът е присъдил сумата от 250 лева – неимуществени вреди, като е отхвърлил до размера на 4 000 лева; присъдил е сумата от 145.49 лева – имуществени вреди, като го е отхвърлил до размера на 780 лева ; отхвърлил е иска за сумата от 4 000 лева – имуществени вреди.

По делото ответното дружество е било защитавано от процесуален представител, които е представил списък с разноски, както следва: 1 200 лева – за процесуално представителство и сумата от 300 лева – по повод изготвено Съдебно медицинско заключение. С Решението си ВРС е присъдил сумата от 1 390.97 лева, съответно за отхвърлената част от исковете.

Съобразно нормата на чл.78 ал.3 от ГПК ответника разполага с правото да търси разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Видно е от материалите по делото, че производството е стартирало и е бил депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК; че ответното дружество е ангажирано процесуален представител, на които е заплатило уговореното възнаграждение и че този процесуален представител, освен, че е представлявал „Екоинвест Асетс“ АД, е участвал активно в процеса.

Съдът е изчислил съвсем правилно сумата, която следва да заплати молителя И., съобразно отхвърлената част от исковете, и по Наредбата за определяне минималния размер на адвокатските възнаграждения. Не е било извършено възражение за прекомерност, но дори и да бе сторено присъдената сума, съвсем коректно отразява извършената процесуална дейност. Прави впечатление, че решаващия съд е съобразил вида и броя на исковете, както и извършените процесуални действия. В тази връзка, въззивния съд не намира, че атакуваното определение се явява неправилно или че не отчита развитието и изхода на процеса. Обстоятелството, че молителя е бил освободен от такси и разноски, съвсем не означава, че е освободен от заплащането на разноските на ответната страна, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете, т.е. цитираната от адв. С. практика, макар и известна на съда, съвсем не обуславя до пуснато опущение от страна на решаващия съд.

Към горното може да се добави и следното:

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от

Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално 2 определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1 от 09.01.2004 г одина минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, 3 ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и броя на исковете, въззивния съд намира, че следва да потвърди атакуваното определение. За да достигне до този извод, ВОС приема, че не е бил изготвен единствено отговор, а е налице активно процесуално представителство от един упълномощен адвокат, като съдът е съобразил вида и размера на предявените против ответното дружество, искове, но най – вече характера и обема на извършения труд.

Не са налице никакви основания за отмяна или дори за редуциране на присъдената сума. С оглед изхода на спора в полза на „Екоинвест Асетс“ АД следва да бъде присъдена сумата от 200 лева (двеста) лева, която съдът приема за справедлива, с оглед изготвения отговор против жалбата, но без процесуално представителство в съдебна зала.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6480 от 16.05.2025 година, постановено по гр.дело № 5325/2024 година, по описа на ВРС, осми състав.

ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН ********** да заплати в полза на „ЕКОИНВЕСТ АСЕТС“ АД, ЕИК 148136527 сумата от 200 (двеста) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски по делото – адвокатски хонорар пред ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5