Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1601 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 700/2023
Вид
Определение № 1601
Подписан
27.04.2023
В сила
27.04.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1601 гр. Варна, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500700 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ – ва от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 14207/19.12.2022 год., постановено по гр. дело № 14987/2022 год. по описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 389 и сл. от ГПК, е допуснато обезпечение на предявения от Г.

Е. Д. от гр. Варна срещу настоящата частна жалбоподателка Р. Г. К. от гр.

Варна осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание в периода 01.08.2022г. до 30.10.2022г. на собствен на ищеца недвижим имот – 15, 29 кв. м. ид. ч. от подземен гараж, съставляващ обект с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 18, на етаж -1 /минус 1/, при описани граници на обекта, за които ид. части е обособена за ползване Гаражна клетка № 3, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, и е наложена обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банковите сметки на ответницата в „УниКредит Булбанк” АД , „Банка ДСК” ЕАД, „Обединена българска банка” АД, „Юробанк България” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк” АД, „Централна кооперативна бака” АД, „Общинска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк” АД, както и клонове на чуждестранни банки в Република БЪлгария: „ИНГ Банк Н.В.“ – клон София, „БНП Париба С.А.“ – клон София, „Ситои банк Европа“ АД – 1 клон България, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ – клон София и „ВАРЕНГОЛД БАНК АГ“ – клон София, чрез последователно преминаване от сметка в сметка, до достигане на размера на сумата от 600 лева.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката счита, че в подкрепа на молбата за обезпечение не са налице убедителни писмени доказателства, съгласно чл.

391, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведените от ищеца твърдения за факти не само не сочат на основателност на иска му по чл. 109 ЗС, който е обуславящ спрямо иска по чл. 59 ЗЗД, а изключват изобщо приложението на чл. 109 от ЗС.

Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което молбата на ищеца за допускане на обезпечение на иска му по чл. 59 ЗЗД чрез налагане на исканата от него обезпечителна мярка да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неосонователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 14987/2022 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявени от Г. Е. Д. от гр. Варна срещу Р. Г. К. от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД.

Ищецът е навел следните твърдения: Собственик е на 15, 29 кв. м. ид. ч. от подземен гараж, съставляващ обект с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 18, на етаж -1 /минус 1/, за които ид. части е обособена за ползване Гаражна клетка № 3, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, въз основа на договор за покупкопродажба, скл. с нот. акт № 163, том XLII, дело № 9434/15.06.2021г. по описа на СлВп-Варна. В началото на м. юли 2022г. установил, че на собственото му гаражно място е спрял лек автомобил марка „Нисан“, Модел „Патрол“, рег. № В 3659 НС, за който разбрал, че е на ответницата, която е собственик на ап. № 9 в жилищата сграда. Ищецът се опитал да проведе разговор с нея, за да преустанови спирането на собствения си автомобил на неговото гаражно място, но опитите му приключили с неуспех. Твърди, че от началото на м.юли 2022г. до м.септември 2022г. ответницата редовно паркирала горепосочения лек автомобил на собственото на ищеца гаражно място, а впоследствие и лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № В 2587 КХ. Навежда още, че ответницата му дължи и сумата от 600 лева – обезщетение за ползването от нея без основание на собствения на ищеца имот, описан по – горе, за периода 01.08.2022г. до 30.10.2022г.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждането на ответницата да преустанови неоснователните си действия и да прекрати паркирането на МПС, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху собствения си му имот – 15, 29 кв. м. ид. ч. от подземен гараж, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. Варна, ***, на етаж -1 /минус 1/, за ко ито 2 ид. части е обособена за ползване Гаражна клетка № 3, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 600 лева – обезщетение за ползването без основание за периода 01.08.2022г. до 30.10.2022г. на собствения на ищеца недвижим имот – 15, 29 кв. м. ид. ч. от подземен гараж, съставляващ обект с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. Варна, ул.

„Райко Жинзифов“ № 18, на етаж -1 /минус 1/, за ко ито ид. части е обособена за ползване Гаражна клетка № 3, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

С исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на предявения от ищеца иск по чл. 59 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответницата, посочени в молбата, до размера на исковата сума от 600 лева. Ищецът е изложил, че без допускане на исканото обезпечение и с оглед опасността ответницата по да се разпореди с имуществото си, изпълнението на евентуално позитивно за н е г о съдебно решение по иска му по чл. 59 ЗЗД ще бъде невъзможно или значително затруднено.

С исковата молба е представен нот. акт № 163/15.06.2021 год, том XLII, дело № 9434/2021 год. по описа на СлВп-Врна, легитимиращ ищеца като собственик на 15, 29 кв. м. ид. ч. от подземен гараж, съставляващ обект с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. Варна, ***, на етаж -1 /минус 1/, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

При тези данни РС-Варна е приел, че искът на ищеца против ответницата по чл. 59 ЗЗД е допустим; за ищеца е налице обезпечителна нужда от допускане на поисканото от него обезпечение на иска му по чл. 59 ЗЗД и че поисканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед обезпечителната нужда и е допуснал исканото обезпечение.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечителна нужда е налице, когато без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по едно бъдещо позитивно за него решение – чл. 391, ал. 1 от ГПК. Освен това преценката за наличие на обезпечителна нужда се извежда и от накърненото или заплашено материално право и поисканата обезпечителна мярка. Наред с обезпечителната нужа, нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК кумулативно предвижда и искът, чието обезпечение се претендира, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства (чл. 391, ал.

1, т. 1 ГПК) или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД – чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК.

В случая искът по чл. 59 ЗЗД е процесуално допустим. Подсъден е на РС-Варна по правилата на родовата подсъдност. Искът е осъдителен – за заплащане на парични сума, от което следва, че е налице и обезпечителна 3 нужда, предвид и поисканата обезпечителна мярка и вида и характера на предявения иск, чието обезпечение се претендира.

Обезпечителната мярка е подходяща, с оглед накърненото субективно право, чиято защита се търси с иска.

Доводите в жалбата, че в подкрепа на молбата за обезпечение не са налице убедителни писмени доказателства, съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, са неоснователни. Писмените доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са такива, които да сочат на вероятната основателност на иска, като не е необходимо да доказват при условията на пълно доказване твърденията, с които ищецът обосновава иска си; подобно доказване следва да се проведе в исковия процес, който предстои да се развие. Освен това съгласно ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС на РБългария, предпоставките за допускане на обезпечение са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и ангажираните в тяхна подкрепа писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, изводът за вероятната му основателност може да бъде базиран върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за репариране на евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал.3 ГПК). В случая обезпечението е допуснато при условията на внесена от ищеца гаранция, определена от съда, която има за цел да репарира вредите, които ответницта би претърпяла в случай, че искът на ищеца по чл. 59 ЗЗД бъде отхвърлен или производството по този иск бъде прекратено на по – късен етап.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Г. К. от гр. Варна срещу Определение № 14207/19.12.2022 год., постановено по гр. дело № 14987/2022 год. по описа на РС-Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4