Решение № 327 от 22.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Перник, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200232 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от С. Б. К., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, серия К № 11041611, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание член 189, алинея 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено на 02.07.2025 г. в Община Перник.

В жалбата се излагат доводи, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен. Акцентира се, че санкционираното нарушение е недоказано, доколкото няма данни кой е управлявал автомобила. Поддържа и че не е доказано същото да е извършено при условията на повторност. Твърди се и че в електронния фиш са посочени различни размери на глобата, което води до неговата незаконосъобразност. Съобразно изложеното е направено искане същият да бъде отменен от съда, като незаконосъобразен. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С молби с рег. № 18269/22.05.2026 г. и рег. № 21455/16.06.2026 поддържа изложените доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и искането за неговата отмяна.

Административно-наказващият орган – ОДМВР – Перник не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в проведените по делото открити съдебни заседания. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката във връзка с обжалвания електронен фиш, прави искане в случай че жалбата е основателна и се претендират разноски от жалбоподателя за юрисконсултско или адвокатско 1 възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на делото, размера на същите да бъде намален до предвидения в закона минимум

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда н а чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 02.07.2025 г., около 09:08 часа, в Община Перник, ППI-6 км. 83+000, след бензиностанция ЕКО, с посока към град Радомир, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с ПЗ В26, валидно за населено място, се движело МПС – „Мерцедес С 350 Блутек“, с рег. № *******. В района на км 83+000 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120с52с, с посока на движение на контролираните МПС от град София към град Радомир, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства, в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение и в двете посоки била 80 м/ч. През обсега на преносимата система за контрол на скоростта 09:08 часа на 02.07.2025 г. преминал лек автомобил, който бил заснет със скорост на движение приблизително 106 км/ч., с неустановен по делото номер, доколкото на снимковия материал, на който е заснет не се чете номера на същия.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол с рег. № 1158р-6405/03.07.2025 г. – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения бил изготвен обжалвания електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство МПС – „Мерцедес С 350 Блутек“, с рег. № *******, в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 103 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост на допустимата грешка при измерването/, при разрешена стойност на скоростта – 80 км/ч, т. е. установено е движение с превишена скорост от 23 км/ч на посочения лек автомобил.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че към датата на нарушението, превозното средство – лек автомобил „Мерцедес С 350 Блутек“, с рег. № *******, е собственост на М.С. К. и жалбоподателят С. Б. К. е вписана като негов ползвател.

Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП срещу нея, в качеството на ползвател, бил издаден обжалвания електронен фиш, серия К, № 11041611 , с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.

Електронния фиш е връчен на С. Б. К. на 05.012026 г. Жалбата срещу електронния фиш е изпратена по поща на 19.01.2026 г.

От представения протокол от проверка № 171-СГ-ИСИС/16.05.2025 г. на БАН, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ се установява, че преносимата система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120С52С, е изправна към датата на заснемане на нарушението.

Приложен е заверен препис от посочения в обжалвания електронен фиш ЕФ Серия К № 9217688, с отбелязване, че е влязъл в сила на 05.11.2024 г.

С протоколно определение от 28.05.2026 г. е изискана информация от ОДМВР Перник платена ли е глобата, наложена с Електронен фиш серия К № 9217688, издаден срещу С. Б. К., и в случай че е платена – на коя дата, включително и е изискана 2 информация на коя дата е връчен. Съобщение с указанията на съда е връчено на ОДМВР-Перник на 02.06.2026 г, но изисканата информация не е предоставена.

Съгласно посоченото в писмо от ОПУ – Перник с вх. № 21455/16.06.2026 г. ограничението на скоростта в описания е обжалвания електронен фиш участък е въведено с ПЗ В26 и е 80 км/ч., монтирано на към 83+403 /403м преди км 83+000 в посока към град Радомир/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатка на Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 11041611 и от Серия К № 9217688, снимков материал по ЕФ № 11041611 – 2 броя снимки /на лек автомобил и камера/, справка собственост на МПС с рег. № *******, картон на обжалвания ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие на протокол от проверка № 171-СГ-ИСИС/16.05.2025 г. на БАН, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, копие от протокол с рег. № 1158р-6405/03.07.2025 г., копие от заповед № 313з-162/22.01.2025 г., писмо от ОПУ – Перник с вх. № г., системен бон и известие за доставяне на жалбата срещу обжалвания ЕФ, заверен препис от ЕФ Серия К № 9217688, копие от Заповед № 313з-162/22.01.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу обжалвания електронен фиш е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган и формално отговаря на изискванията на закона, по-конкретно, на утвърдения образец за издаване на такъв.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи електронни фишове да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в електронния фиш. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган и от формално отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Тежестта на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. В доказателствена тежест на административнонаказващият орган е и да попълни административно-наказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно-наказателно обвинение доказателства.

3

В конкретния случай, съдът намира, че представената от административнонаказващият орган и приобщена към доказателствената съвкупност снимка от описаната в обжалвания ЕФ преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120с52 не съответства на описанието на санкционираното нарушение, поради което съдът приема същото за недоказано безспорно по делото.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че на представения снимков материал /л. 13 от делото/, не се вижда ясно номера на заснетия автомобил, за който е отбелязано да се е движил с превишена скорост. Цифровото и буквено означение на регистрационния номер на заснетия автомобил не може да бъде безспорно установено от представения снимков материал, поради което съдът намира за недоказано осъществяването на нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката. На следващо място, недоказано по делото е същото да е извършено при условията на повторност. В тази връзка съдът съобрази, че по делото не са ангажирани доказателства от ОДМВР-Перник за датата на влизане в сила на описания в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ електронен фиш К/9217688, независимо от изрично дадените указания в тази насока, с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 2 НПК.

В обобщение, предвид изложеното, съдът намира, че отразената в електронният фиш фактическа обстановка не е установена по ясен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Нарушен е основен принцип в наказателния процес – принципа на разкриване на обективната истина чрез прилагане на всички предвидени от закона мерки и по реда и със средствата, предвидени в НПК – по чл. 13 и чл. 14 от НПК, които се прилагат субсидиарно в административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издадения електронен фиш. За пълнота следва да се посочи, че релевираните доводи от жалбоподателя за неясен размер на наложената глоба са неоснователни, доколкото на кореспондират със съдържанието на обжалвания електронен фиш.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Заявена е претенция за присъждане на платено адвокатско възнаграждение в размер 250 евро, плащането на което в брой от жалбоподателя е доказано по делото от представения по делото договор за правна помощ и съдействие от 15.01.2026 г. /лист 8/, който служи и за разписка за предаване на претендираната сума. С оглед доказването на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение и предвид изхода на спора, същите следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Перник. Възражението на ОДМВР-Перник за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар съдът намира за основателно, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и размера на присъжданите по дела със сходен предмет при идентична икономическа обстановка, поради което и същият следва да бъде присъден в минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 204.52 евро.