Решение № 646 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100501076 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от С. П. Г., чрез адв. И. /ВАК/ против Решение № 1003 от 21.03.2025 година, постановено по гр.дело № 15325140/2024 година на ВРС, с което молителя е бил задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на К. Г., ЛНЧ ********, с адрес: гр. Варна, ул. „К.“ № ***, на основание чл. 5, ал.

1, т. 1 ЗЗДН; с което е бил осъден С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „К.“ № *** и гр. Провадия, ул. „Овеч“ № 14, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и съдебно деловодни разноски в полза на К. Г., ЛНЧ ********, с адрес: гр.

Варна, ул. „К.“ № ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени от молителката разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че представените пред съда доказателства не изясняват спора и че тяхното противоречие не дава възможност да се направи извод за осъществено домашно насилие. Прави се разбор и на представените свидетелски показания, сочи се тяхната противоречивост и по същество се настоява съдът да отмени атакуваното решение.

1

В срока по чл.263 от ГПК по делото е постъпил отговор от страна на К. Г., чрез адв. З., с които се излагат аргументи в подкрепа на атакувания съдебен акт и искане той да бъде потвърден.

В съдебно заседание, страните поддържат заявените от тях процесуални позиции.

Съдът като взе предвид предмета на спора и жалбата , с която е бил сезиран установи следното:

Не е спорно между страните и е видно от представената по делото справка в деловодната система на съда от 04.12.2024 г одина, че срещу ответника няма други заведени дела по ЗЗДН.

От писмо от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД /л. 35/ става ясно, че няма данни ответникът да е настаняван за лечение в Психиатричните клиники на болницата.

Представена е и Епикриза от Клиника по неврохирургия, МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД /л. 36/ се установява, че К. Г.е била приета на 01.12.2024 г. в 23.13 часа и е изписана на 04.12.2024 година в 11.00 ч. с окончателна диагноза – „Мозъчно сътресение“, без открита вътречерепна травма. Постъпила е в болницата с твърдения за претърпян побой от съпруга й – удари по главата и лицето, стискане за ръцете, душене. Оплаквала се е от главоболие, гадене, болки в лицето, болка при преглъщане, болка и затруднено дъвчене в областта на лява темпоро-мандибуларна става. След образна диагностика е приета в клиниката за лечение. Констатирано е кръвонасядане челно, в областта на шията, както и оток в лява лицева половина, оток в областта на темпоромандибуларната става вляво.

От Медицинско удостоверение № 1074/2021 г. на МБАЛ „Света АннаВарна“ АД /л. 37/ се установява, че са констатирани травматичен оток по главата, кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, левия горен и долните крайници. Твърденията са, че на 24.09.2021 г. съпругът й нанесъл удари с ръце и крака. Посетила е съдебна медицина с оплаквания от болки в областта на главата, шията, гръдния кош, десен горен крайник.

Представено е и Свидетелство за съдимост на въззивника и е видно, че тай не е осъждан.

От становище на Агенция за социално подпомагане от 31.01.2025 г. /л. 51/ се установява, че е извършено социално проучване по повод сигнали на детето 2

З. Г. през януари 2025 г. Посочват какви са били твърденията на родителите и на детето. Консултирали са всички участващи, като към този момент не е имало необходимост от предприемане на мерки за закрила.

От писмо от 13.02.2025 г. на РП-Варна /л. 52/ се установява, че е образувано ДП № 1600/2024 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

5А, вр. чл. 130, ал. 1 НК, но към настоящия момент разследването не е приключило и няма привлечено лице като обвиняем.

По делото са били разпитани и свидетели: свидетелка Р.П. И.а – съсед, сочи, че познава семейство Г.и от 15-17 години, като научила, че имат проблеми и не живеят заедно. Споделя, че не е присъствала на инцидента през декември 2024 г., но разбрала от децата й, след като молителката е дошла да я търси. Това се случило неделя след 21 ч. вечерта, като свидетелката отишла до дома на молителката и видяла, че има кръвоизливи (уточнява, че се касае за зачервявания-червени петна, а не за кръв) по челото и била видимо подута от едната страна на лицето. Молителката говорила много напрегнато и й казала, че от вратата съпругът й я нападнал с юмруци. Поискала свидетелката да я закара до болницата и тя я придружила. Разказва какви действия предприели в болницата, като лекарят казал, че е хубаво молителката да остане там под наблюдение. Молителката останала в болницата три дни. Свидетелката видяла само детето З., когато отишла до апартамента, а другите деца не ги видяла.

Било подредено и не си личало да е имало някаква ситуация. Молителката й казала, че съпругът й й взел телефона, както и че след излизането си от болницата била възпрепятствана да си влезе вкъщи, както и че са й взети някакви документи. Свидетелката знае, че молителката не е в добри отношения с дъщеря си, както и че и преди имало такива инциденти. Разказва, че след това имало проблеми относно достъпа до апартамента.

Втория разпитан свидетел е З. С. Г. /дъщеря на страните/, която сочи, че знае за случката между родителите й на 01.12., защото е присъствала.

Разказва, че била уикенда с баща си и след като влезли в апартамента тя взела другите две деца в другата стая, защото знаела, че родителите й ще се скарат.

Баща й отишъл да вземе телефоните с идеята да изтрие приложенията за камерите, с които майка й наблюдавала казиното на баща й. Свидетелката разбрала случайно и за изневярата на майка си от телефоните на децата, след което попитала баща си за това и той й разказал. Тя преценила, че родителите 3 й ще се скарат и те го направили, като след това майка й започнала истерично да вика за помощ и за полиция. Тя влязла в стаята 3 минути, след като чула виковете и видяла как майка й държи баща й за горницата, като той се подпирал на леглото. Не е видяла бой. Казала на майка си да мълчи, защото плаши децата. Не е чула баща си да вика и не видяла външни белези от удари.

Видяла, че майка й била зачервена, но това било нормално за нея, когато се ядоса. Свидетелката е в лоши отношения с майка си, защото е претърпяла тормоз още от малка, като в последните години бил предимно психически.

След случката майка и излязла от жилището и догонила баща й до вратата.

Звъннала на съседите до тях да извикат полиция, след което звъннала на брата на баща й. Майка й била със съседите навън няколко минути, след това се прибрала вкъщи, облякла се и отишла до съседния блок. След това се прибрала и отново излязла. Дошъл синът на приятелското семейство, като след 10-15 мин дошла и съседката. Те двете отишли до болницата, а свидетелката останала с момчето. Баща й тръгнал за Провадия, за да избяга от майка й, защото го държала и го налагала. Подробно разказва, че баща й помолил нея да каже на майка си да изтрие приложенията за камерите, но тя отказала, като чула майка й да крещи като ненормална той да се маха. После почнала да вика за помощ, докато го държала за горницата и не го пускала. Тя била легнала на леглото, а той се подпирал на леглото и се опитвал да се махне в продължение на 5-10 минути. Баща й само се дърпал и накрая успял и тръгнал към вратата. Свидетелката не е видяла баща й да посяга към лицето на майка й, която й казала на нея, че няма място в дома й и че тя била виновна за случката. След няколко дни, когато майка й се прибрала, била мила и фалшива към нея, но после я заплашвала, че ще я изгони. Свидетелката знаела, че родителите й ще се скарат, заради отказа на майка й. Другите две деца били уплашени от виковете на майка й, не поискали да отидат да видят какво се случва, но знаели. След като майка и отишла в болницата баща й подменил патрона на вратата на жилището с нов. Майка й нямала ключ, но тя й дала. След това майка й сменила ключалката и не й дала ключ.

При тези данни и след като е съпоставил наличните доказателства, ВРС е приел, че е налице осъществено насилие.

Виждането на въззивния съд е следното:

4

Първия въпрос на които следва да се отговори е дали се касае за домашно насилие съобразно дадената от закона, дефиниция.В съответствие с нормата на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие «домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Едновременно с това ЗЗДН е пределно изчерпателен, като приема в ал.2, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В конкретния случай съдът приема, че решаващата съдебна инстанция правилно е отговорила на запитването на ищцата дали описания в ИМ инцидент съставлява насилие по смисъла на закона и най – вече дали се явява доказан. Касае се за един случай на проявено насилие, според ищцата, което е възникнало на 01.12.2024 година и в него по отношение на молителката е упражнен физически и психически тормоз, обидно и унизително отношение, довел до емоционален стрес и психическо напрежение. Нещо повече – при инцидента на 01.12.2024 година е било проявено и физическо насилие в резултат на което молителката е получила, описаните в Медицинска епикриза на МБАЛ „Света Анна“ - Варна кръвонасядания – челно и лицево , в областта на шията, отток в лява лицева половина , отток в областта на ставата в ляво.Ето защо, предвид твърденията в исковата молба съдът приема, че стореното от въззиваемия следва да обхваща предвидените в нормата на чл.2 от ЗЗДН хипотези и съставлява домашно насилие, ако обаче бъде доказано.

ВРС, а и ВОС приемат, че представената по делото Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на въззивника. Такива не са постъпили, като заявената процесуална позиция на ответника се е ограничила до отричането на вменените му във вина нарушения, чрез разпит на свидетелката З. Г. – без да държи сметка, че те се явяват изолирани. Тези показания съдът определя като повърхностни, неспособстващи за изясняване на обективната истина и изолирани от останалия доказателствен материал. Те описват различна фактическа обстановка и са очевидно плод на силно влошените отношения между майка и дъщеря. Именно по тези съображения, ВОС приема, че описания на 01.12.2024 година инцидент е унизителен, създаващ недоверие и напрежение между страните, характеризира се с физическо и психическо насилие спрямо молителката. От огромно значение за разрешаването на спора е и обстоятелството на нанесения физически побой над К. Г., за което свидетелства представената Епикриза от МБАЛ „Света Анна“ и показанията на свид. Румяна И.а. Тези показания, съдът цени като истинни, кореспондиращи, както с представената Декларация, така и в приложената по делото Епикриза. Само по себе си този факт съдът оценява изключително негативно по отношение на въззивника, и с оглед даденото от законодателя определение на понятието „Домашно насилие“. От приложената по делото Справка за съдимостта на въззивника става ясно, че той не е бил осъждан .

5

Действително, съобразно нормата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство въззивника не е успял да установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие.