Протокол № 447 от 16.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 447 гр. П., 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500486 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателят Държавна психиатрична болница, редовно призовани се представлява от адв.П. М. Г., надлежно упълномощена.

Ответницата М. В. А. се явява лично и с упълномощен. адв.В. П., надлежно

Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №752/30.06.2023г.постановено по гр.д. №21/2023г. на РС-П.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М. В. А., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Осма“ № 10, извършено със Заповед № 13/01.12.2022 г., издадена от Държавна психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К..

ВЪЗСТАНОВЕНА е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ М. В. А., ЕГН 1

********** от с. Б., общ. П., ул. „Осма“ № 10 на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в Държавна психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К..

ОСЪДЕНА е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ Държавна психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К., да заплати на М. В. А., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Осма“ № 10 обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.12.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на 13 356 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪДЕНА е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Държавна психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. П.: П., ул.

„Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К., да заплати на М. В.

А., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Осма“ № 10 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 312 лв.

ОСЪДЕНА е на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК Държавна психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К., да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 634.24 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 163.80 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Държавна психиатрична болница гр.П. чрез процесуален представител П. Г., в което са наведени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи се, че за да постанови обжалваният акт, съдебният състав в мотивите си е обсъдил подробно исканията и доказателствата само на ищцовата страна, без да съобрази възраженията, въведени от ответната страна, което е обусловило и неправилния извод, че работодателят Държавна психиатрична болница - П. ЕИК ******** представлявана от директора - др.

В.К., е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ и е налице злоупотреба с право при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Ето защо не може да се направи извод, че злоупотребата с право е равнозначна на твърдяната от ицщата незаконосъобразност на уволнението, доколкото общото голословно излагане на такова твърдение в исковата молба „злоупотреба с право“ не е достатъчно и не обвързва съдебният състав да уважи претенцията. Твърди се,че в съдебната практика еднопосочно е прието, че злоупотребата с правото на уволнение от страна на работодателя се 2 изразявало в упражняването му в противоречие с неговото предназначение /да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на предвидените в закона основания/, с цел да се увреди работника като страна по трудовото правоотношение, тоест единственото му желание е ползвайки се от законово допустимо средство да постигне една- единствена цел- да прекрати договора с конкретен служител. Отличителен белег е неговата субективна страна намерението на работодателя да вреди.

Сочи се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установило оборване на презумпцията на чл. 8, ал. 2 от КТ, а точно обратното. От свидетелските показания на Й.Г. се установило, че в колектива няма пререкания, въпреки назначеният нов директор на Държавна психиатрична болница - П. ЕИК ******** - др. В.К., същият се отнасял изключително толерантно спрямо всички служители. Не била запозната да е имало проблем в комуникацията между др. В.К. - директор на ДПБ- П., а точно обратното той й се доверявал като ищцата му съдействала с изготвянето на всички документи, касателно ДПБ- П.. Твърди се, че не са се въвели твърдения, а и още по-малко доказали, че между ищцата М. А. и др.

В.К., в качеството му на законен на представител на работодателя Държавна психиатрична болница - П. ЕИК ******** е имало конфликти или различно отношение по изпълнение на възложените й задачи, което да обуслови оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ. Цитира се съдебна практика.

Твърди се, че в ИМ не са били посочени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за злоупотреба с право, както и че такива обстоятелства не са се установили в хода на делото от ищцовата страна.

Поддържа се в жалбата, че в конкретния случай въведените изисквания по новата длъжностна характеристика били изцяло съобразени с професионалните опит, умения, стаж и квалификации, които следва да притежава лицето, заемащо длъжността „главен счетоводител“, доколкото и самата длъжност е ръководна. Безспорно едни и същи обстоятелства могат да доведат до установяване на злоупотреба или не, като релевантно е дали е оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя по пътя на пълно и главно доказване. Твърди се, че съдът дължи произнасяне не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а само по изложените факти и обстоятелства, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право, като същите в исковата молба не са посочени точно, ясно и конкретно, а по-скоро са „голословни твърдения“. Независимо, че в съдебната практика се възприемат различни подходи за доказване на „злоупотреба с право“ от страна на работодателя, то обективните факти на изменение на изискванията за заемане на длъжността, независимо по какъв начин е извършено не са достатъчни сами по себе си, за да се приеме наличие на злоупотреба с право, ако не е 3 установено субективното намерение на работодателя да увреди работника.

Твърди се, че видно от събраните доказателства по делото ищцовата страна не установила връзката между обстоятелствата, при които е извършено уволнението и поведението на работодателя, ето защо първоинстанционннят съд, ако бе обсъдил в мотивите си и възраженията на ответната страна, не би приел, че е налице злоупотреба с право от страна на Държавна психиатрична болница - П..

Сочи се, че съдебният състав неправилно е приел, че е налице злоупотреба с право, доколкото връчването на новата длъжностна характеристика, ведно със заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и невръчването й на предизвестие, че противоречи на правилата за добросъвестност и морала и разкрива намеренията му да прекрати конкретното трудово правоотношение на всяка цена. Законодателят е предвидил, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, т. е. това е една възможност, но не и задължение, което е поставено изцяло от дискреционната преценка на работодателя и не може да се тълкува като злоупотреба с права.

Длъжностната характеристика, утвърдена на 30.11.2022г., е предоставена на ищцата, но същата е отказала да я получи, респективно да се запознае със същата, с оглед на което е оформен отказ за това обстоятелство и същото се доказа чрез показанията на свидетеля Д.М..

Твърди се, че неправилен е изводът на съдебният състав, че ищцата притежава редица дипломи и сертификати, респективно квалификация за заемане на длъжността. Доколкото с утвърдената нова длъжността характеристика от Директора на ДПБ се поставят нови изисквания за стаж и професионална квалификация за част от които г-жа М. А. не представяла документи/сертификати и дипломи, както и наличие на изискуемия от работодателя стаж.

Сочи се, че това, че ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“ не обуславя извода, че същата притежава необходимото образование и квалификация. Ищцата постъпила на работа при ответника на 01.02.2016г., като заемала длъжността „статистик“ по заместване за определен период от време. Твърди се, че с трудов договор от 01.02.2018г. ищцата е била назначена на половин щат на длъжността „счетоводител“, тъй като през същия период от време е била студентка редовно обучение в ПУ „Паисий Хиляндарски“ за получаване на образователно-квалификационна степен „магистър“, придобита от ищцата на 10.12.2018г., видно от приложената диплома по специалност „счетоводство и анализ“. С допълнително споразумение № 22 от 03.02.2020г. г-жа М. А. е заела длъжността „главен счетоводител“. Твърди се, че г-жа Атнасова още към момента на заемане на длъжността, същата не е отговаряла за изискванията по чл. 18, ал. 1 ЗС, доколкото лицата, които съставят финансови отчети и управляващите и/или 4 представляващите счетоводни предприятия, които подписват финансови отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания: - да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва: аа) при магистърска степен - 2 години; бб) при бакалаварска степен - 3 години; вв) при професионален бакалавър - 4 години; гг) друго - виеше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол. Въведеното изискване на професионален опит от 7 години на ръководна длъжност не е самоцел и не представлява злоупотреба с право. Твърди се, че длъжността заемана от ищцата безспорно е ръководно длъжност в лечебното заведение, което се установява от прието щатно разписание на длъжностите от работодателя на 01.12.2022г. Но от събраните в хода на съдебните заседания доказателства не се установило, ищцата да представи доказателства, да е заемала на друго място или работодател ръководна позиция и да е придобила необходимия стаж, за да заема длъжността.

Според жалбоподателката не ставало ясно как районният съд е извел изводът, че специалността „Счетоводство и контрол“ се припокрива със специалността на ицщата „Счетоводство и анализ“, доколкото не се събрали доказателства какво като умения, опит и знания включва едната и др. специалност. По делото безспорно било установено, че ищцата, М. А., не отговаря на въведеното изискване за конкретна специалност - „счетоводство и контрол”,съгласно чл. 18,ал.1 от ЗС, а не за степен на образование и/или професионална квалификация.

Прави се искане съдът да отмени изцяло Решение № 752 от 30.06.2023г. по гр. д. 20235220100021/2023г. по описа на PC П. и да отхвърли предявените искове, ведно с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.