Решение № 63 от 31.03.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ботевград, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20221810200421 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. Г. Я. ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. К. А. от АК Хасково, е обжалвал в законния срок наказателно постановление

№BG01032022/5800/Р8-244/02.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управлнение към АПИ, с което за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 1800,00 лв., като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят , редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник – адв. А., която излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, прави искане за присъждане на разноски.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, се представлява от юрк. П.Д., който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: квитанция за платени пътни такси в Република България;

АУАН

№ BG01032022/5800/Р8-244/01.03.2022г.; свидетелство за регистрация част І на влекач; приложение към тристранен договор; тристранен договор; анекс към договор на А1; анекс към договор на А1; приложение към тристранен договор; GPS извлечение за движението на ППС; лична карта на С. Г. Я.; свидетелство за управление на МПС на С. Г. Я.; свидетелство за регистрация част ІІ на влекач на „Б.Т.“ ЕООД; свидетелство за регистрация част ІІ на полуремарке на „Б.Т.“ ЕООД; заповед № ЧР-НТУ33/23.01.2019г.; заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г.; заповед № РД11-167/08.02.2021г.; справка за нарушения; снимки – 2 бр.; становище; пощенски плик, информация от дигитален тахограф за 16.02.2022 г. в 07,42ч. на пътно превозно средство с рег.№ *** и събраните гласни доказателства показанията на свидетелите В. Д. К. и Д. Д. А. се установява следната фактическа обстановка:

На 01.03.2022 г. в 17: 33 часа при излизане от Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата пристигнало пътно превозно средство с per. № *** - влекач, марка и модел *** с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя С. Г. Я. .

При извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на 16.02.2022 г. в 07: 42: 05 часа горепосоченото пътно превозно средство, попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, е било засечено, по път А - 2, км 61+656, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

За това административно нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система но чл. 167а, ал. 3 от ЗДв , който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение но участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 20341/ - част от системата.

Предвид така констатираните обстоятелства на 01.03.2022 г., свид. В.

Д. К. –инспектор в отдел ПТТР Териториална дирекция "ТД Митница София съставил срещу С. Г. Я. акт за установяване на административно нарушение 2

№ 719. Актосъставителят вписал, че с горното деяние е нарушен чл. 179, ал.

3а от ЗДв П. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от същи без възражения В законоустановения срок възражения не са представени. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление, специализирано звено към Агенция

"Пътна инфраструктура" гр.

София издал

НП

№BG01032022/5800/Р8-244/02.08.2022 г., с което на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства - от показанията на разпитаните в съдебно заседание на свидетел и, както и от присъединените в съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗДв П за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите задължения са определени в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП.

Абсолютно никъде в АУАН и в НП не е посочено и конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. С разпоредбата на чл.

139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от 3 платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДв . П не е вменена като нарушена от жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното НП. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя, факти. Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона.

Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя и на наказващия орган води до грубо нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение му е наложено наказание.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В случая няма спор, че жалбоподателят е бил установен от контролните органи да управлява процесното ППС на 01.03.2022 г. Безспорно е и че превозното средство е собственост на юридическо лице "Б.Т."ЕООД.

Същевременно, липсват каквито и да е доказателства представени от АНО, че именно С. Я.. е управлявал процесното ППС на датата, за която е 4 санкциониран (16.02.2022г.), за да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП . На 16.02.2022г. процесния товарен автомобил не е бил спиран за проверка и контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал категорични доказателства, от които да може безпротиворечиво да се установи, че именно Я. е управлявал ППС-то и на 16.02.2022 г. В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал доказателства, които в нужната степен да доказват, че на 22.02.2022 г. именно жалбоподателят е извършил нарушение по ЗДвП. Разпитаните свидетелит по делото – актосъставителят – св.К. и и св.А., чийто показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и логични, заявяват, че не са свидители – очевди на твърдянато нарушение, вменено на Я., а интегрираната система на АПИ сама е генерирала данните за нарушението.

Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя (както е в случая) се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице (доклад от електронната система за събиране на пътни 5 такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 33в), то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и да съставят АУАН (издадат ЕФ) на собственика-юридическо лице. Едва след това и само ако търговецът възрази – АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС. В случая нищо от това не е сторено, поради което и с оглед изричното оспорване от страна на жалбоподателя на авторството на деянието, съдът счита, че този факт е останал недоказан, а от там незаконосъобразно е била ангажирана и отговорността на С. Я..

Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено и като неправлино.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 720 лева /с ДДС/ адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството. Въззиваемата страна н е е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съдът следва да отбележи, че не следва да присъжда на страните пътни разноски за явяване им в съдебно засадение и не следва да приема като разход посочените в списъка с разноски пътни разходи в размер на 60лева.