Решение № 5171 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5171 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20231100511306 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба от „Ю.Б.“ АД, представлявано от адв. М.Ц. срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство. В жалбата се излага довод, че взискателят не дължи такса за образуване на препратено изпълнително производство.

В мотивите си съдебният изпълнител ЧСИ Г.Н. намира жалбата за допустима, но неоснователна. Смята, че препратеното му дело е прекратено по силата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради което всички действия се заличават, което смята да налага предприемане на нови изпълнителни действия. Приема, че макар и указаната сума да е платена, доколкото е станало по различна от указаната в съобщението негова сметка и не е представено доказателство за плащане на сумата в посочения срок, изпълнението на това задължение не може да бъде зачетено.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността на обжалваното действие. В изпълнителното производство липсват данни приложеното съобщение да е било връчено и съответно кога това е станало и частният съдебен изпълнител сочи срокът да е спазен, поради което съдът приема жалбата за депозирана в срок. Следващата се държавна такса е внесена.

Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:

1

Изпълнителното производство пред ЧСИ Г.Н. е образувано на 19.07.2022 г. по искане на „Ю.Б.“ АД в рамките на изпълнително дело № 215/2010 г. на ЧСИ Н.К..

Със съобщение от 13.12.2022 г. ЧСИ Н. е определил и разграничил по основание такси за предприемане на изпълнителни действия общо в размер на 104,40 лв. в това число и за образуване на изпълнително дело. Посочена е и банкова сметка.

От представеното към жалбата платежно нареждане се установява нареден на 21.12.2022 г. превод по сметка на ЧСИ Г.Ц. Н. на сумата 104,40 лв. с указание да касае изпълнително дело № 137.

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК овластява съдебният изпълнител да прекрати администрираното от него производство, ако взискателят не заплати дължими авансови такси и разноски по изпълнението. Веднъж сезиран съдебният изпълнител може да откаже да администрира производството при наличие на предвидено в закона основание. При все че се установява в случая плащането да е направено по различна от указаната в съобщението банкова сметка, то покрива целия размер на поисканите такси.

Неспазеното указание досежно банковата сметка е възможно да затрудни проверката изпълнение, но не и да бъде игнорирано. Процесуалният закон – ГПК, не предвижда задължение за взискателя да представя доказателство за извършено плащане по сметка на ЧСИ. Необходимост от такова не следва и от специалния Закон за частните съдебни изпълнители. И самото съобщение не съдържа указание за представяне на доказателство за платена сума. Частният съдебен изпълнител е в състояние да използва всяка постъпила по негова сметка сума, което включва и възможността да определи предназначението й.

Следователно не е налице бездействие на взискателя, препятстващо съдебния изпълнител да реализира функциите си, което едва обуславя визираното от чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Служебно препратеното изпълнително дело ангажира ЧСИ Н. да образува производството. Възложеното изпълнение е основание за начисляване на такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ и при избор на нов съдебен изпълнител по реда на чл. 427 ал. 5 ГПК. На собствено основание съдебният изпълнител дължи да администрира воденото от него производство и извън лимитативно очертаните действия в следващите хипотези. Доколкото в случая се установява, че и тази такса е внесена, не е налице бездействие в обхвата на чл.

433 ал. 1 т. 6 ГПК.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 24.07.2023 г. на частен съдебен изпълнител Г.Н. за прекратяване на изпълнително дело № 20229230400137.

2

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде изпратен на ЧСИ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3