Решение № 7 от 19.01.2023, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Никопол, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20224420100358 по описа за 2022 година

Производство по чл. 237 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба ищците И. С. П., Д. Г. П. и двамата от гр.*** и М. Г. Г. от гр.***, всички чрез адв. Д.Д. от ПлАК твърдят в ИМ, че са съсобственици по наследство на Г. Д. П., поч. на 27.08.2020г., в с.***, общ.Никопол, на недвижим имот представляващ УПИ XIV – 44, в кв.15 по плана на с.***, съставляващо ДВОРНО МЯСТО, цялото от 1175кв.м., при съседи: улица, УПИ XIII – 43 на насл. На Л.Р.Д., УПИ VII на Сдружение „Ловно – рибарско дружество ***“ , УПИ XV- 48 на Е. Г. Д., обективирано в н.а.№170, том1, дело № 312/1993г.. на районен съдия при НРС.

Ответника е собственик на съседният УПИ XV- 48 .При заснемане от геодезист на техният имот, ищците установили, че оградната мрежа намираща се на границата между двата имота, навлиза в имота на ищците, с около 45 кв.м., които ответника завзел и владеел незаконно. Молят да бъде постановено решение, с което на осн. чл. 108 ЗС, съда да осъди ответника, да предаде собствеността и владението на неоснователно владяната част от техния имот с площ от 45 кв.м., заключена между вътрешната регулационна граница на УПИ XIV – 44, в кв.15 по плана на с.*** и УПИ XV- 48, започваща от линията на построените в дъното на имота на ищците стопански постройки към границата на имота на ищците с улицата.Представя доказателства.претендира разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор в който изразява становище, че исковата молба е допустима и основателна.Твърди, че е процесната ограда не е изградена от него, а още преди 40 години и имота е наследен от него в този му вид.

Излага, че никога не е знаел, тази ограда дали отразява действителните регулационни 1 граници между двата имота. Признава иска и заявява, че е съгласен да предаде владението върху същият. Счита, че не е дал повод за завеждане на иска, т.к. ищците не са го търсили, за да уредят отношенията си извънсъдебно, поради което не следва да му се възлагат разноските за производството.

Пълномощникът на ищците е депозирал писмена молба, с която прави искане за постановяване на решение при признаване на иска от ответника.

В с.з., процесуалният представител на ищците се явява и поддържа искането за постановяване на решение при признание на иска, а ответника поддържа депозираният отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът направи изрично волеизявление за признание на иска по чл. 108 ЗС. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за основателен и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По отношение искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същите следва да останат в тежест на страните така както са направени, т.к. с поведението си ответника не е станал причина за завеждане на делото, доколкото ищците не твърдят и не представят доказателства, да поканили ответника да уредят доброволно отношенията си

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС, Е. Г. Д. с ЕГН ********** да предаде на собствениците И. С. П. с ЕГН **********, Д. Г. П. с ЕГН ********** и М. Г. Г. с ЕГН **********, владяната от него площ от 45 кв.м., заключена между вътрешната регулационна граница на УПИ XIV – 44, в кв.15 по плана на с.*** и УПИ XV- 48, започваща от линията на построените в дъното на имота на ищците стопански постройки към границата на имота на ищците с улицата.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

3