Решение № 112 от 12.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Русе, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Петков при участието на секретаря Е. Д. като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело № 20244500100209 по описа за 2024 година за се произнесе, съобрази:

Ищецът М. О. Ц. е предявил против И. Г. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че на 04.04.2019 г. около 02:00-02:30 часа бил нападнат в дома си от ответника И. Г.

М.. На 03.04.2019г. вечерта ищецът се намирал в помещение в дома си, обособено за заведение, където се събирал с приятели, когато около 21:00 ч. дошъл и ответникът. М. се заяждал с хора от компанията, които започнали да го игнорират, след което той започнал да псува и да ги обижда. М. Ц. го помолил да напусне и двамата излезли от помещението, при което Ц. се обърнал, за да влезе обратно и в този момент М. го ударил с юмрук в челюстта, която от удара увиснала и от устата му потекла кръв. Ц. влязъл обратно в помещението и заключил, завило му се свят и изпитал силна болка, а М. блъскал отвън по вратата и прозорците. Някой от присъстващите се обадил на телефон 112, след което пристигнали полиция и линейка. Ищецът не можел да говори и отишъл в УМБАЛ „Канев“, след което отишъл за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ в гр. Пловдив, където установили, че има фрактура на мандибулата и двустранна фрактура на долната челюст с дислокация на фрагменти, която не му позволявала да си затвори устата.

Същата вечер била предприета оперативна интервенция, като му били 1 поставени метални шини и въпреки приеманите медикаменти изпитвал силни болки. На 08.04.2019 г. бил изписан, като трябвало да остане с поставените шини и ластици за период от 30 дни, както и да се храни с течни храни и да избягва говоренето. След като бил изписан от лечебното заведение и се завърнал в гр. Русе на 08.04.2019 г., болките му се задълбочили, поради което на 10.04.2019 г. бил приет в отделението по неврохирургия при УМБАЛ „Канев“ АД. Въпреки терапията болките и главоболието продължили около четири месеца след премахването на фиксиращите шини и ластици в средата на м. май 2019 година. Повече от половин година след това ищецът не можел да отваря нормално устата си, а към момента я отваря на 50%. Близо година след случилото се хранел само с течни храни. Част от функциите на устната кухина и до момента не са възстановени, а е възможно и да не бъдат възстановени. И досега прави упражнения за укрепване на лицЕ.та мускулатура, при които изпитва болки. В процеса на възстановяване зъбите му започнали да се рушат. Случилото се повлияло на начина му на живот, като силно ограничило социалните му контакти. И. М. сключил споразумение с прокуратурата, като се признал за виновен за нанасяне на средна телесно повреда и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Въпреки проведеното лечение и изминалото време ищецът и досега изпитва болка при консумация на определени храни и напитки, като и досега не може да консумира някои храни и напитки, не може да отваря устата си повече от 50%, което няма да се промени, докато не бъде направена още една операция.

Претендира да му бъде заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 518,42 лЕ. и обезщетение в размер на 80 хиляди лЕ. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, неудобства, стрес и негативни психически и емоционални преживявания. Сумата се претендира със законната лихва от датата на увреждането - 04.04.2019 г., до окончателното изплащане. В уточняваща молба ищецът сочи, че имуществените вреди се изразяват в разходите във връзка с лечението, включително за транспорт, както и за уред за пасиране на храна.

Ответникът оспорва размера на претърпените вреди. Навежда доводи за несъответствия между твърденията на ищеца и приложените от него доказателства. Оспорва обема на негативните последици от инцидента.

Твърди, че месец след инцидента ищецът е забелязван на организирани 2 тържества и е ходил на почивки с приятели. Оспорва заплащането на някои от разходите, които се претендират за репариране като имуществени вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 29.05.2020 г. по НОХД № 351/2020 г. по описа на РС – Русе по реда на чл. 381 от НПК е одобрено споразумение, по силата на което И. Г. М. от гр. Русе се е признал за виновен в това, че на 04.04.2019г. причинил средна телесна повреда на М. О. Ц. от гр. Русе, изразяваща се в счупване на долната челюст /ляв ъгъл в дясно на ниво 41-42 зъби/, наложило репозиция и фиксация, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Определено е наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, като изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от три години.

По настоящото дело е разпитана свидетелката МКК., която на 04.04.2019г. е била в дома на ищеца и е присъствала на инцидента при който му е причинена средна телесна повреда. Твърденията и относно събитията през онази вечер съвпадат с твърденията в исковата молба. Твърди също, че че е посещавала ищеца след излизането му от болницата. След това само са се чували, тъй като била в чужбина. В началото на лечението му обаче била в България и виждала М. докато бил със шина. Едва се хранел и говорел.

Лечението на ищеца отнело доста време, докато се възстанови, като не е сигурна точно колко, но са били месеци.

От показанията на св. МТЦ – майка на ищеца се установява, че след инцидента са приели сина й в болница УМБАЛ „Канев“, но лекарите им препоръчали спешно да заминат за гр. Варна или гр. Пловдив, тъй като в гр.

Русе нямало възможност да бъде лекувано такова счупване. Приели го в болница УМБАЛ „Св. Георги“ в гр. Пловдив, като приятел на семейството пътувал с тях до там. Престоят на М. в болницата в гр. Пловдив продължил около пет-шест дена. По време на пътуването към гр. Пловдив М. изпитвал силни болки при всяко тръсване на автомобила или влизане в дупка. На връщане пътуването също било травмиращо за М., но болките му не били толкова силни, може би защото шините поддържали челюстта. Вследствие на счупването на челюстта се оказало, че М. има засегнат нерв, което довело до много силни болки и се наложи да влезе в болницата в гр. Русе, където го 3 лекували. Два месеца след операцията почти не можел да се храни, тъй като шините били много стегнати и нямало процеп, през който да поема храната, поради което бил само на течности. След два месеца му махнали първо ластиците, после шините, но продължил да не може да се храни около година, тъй като не можел да дъвче и имал силни болки. Наложило се да му пасират храната. Три-четири години се хранел с пасирани храни. След махането на ластиците и шините, не можел да си отваря устата. В момента я отварял, но не напълно. Наложило се да започне лечение и при зъболекар. След инцидента говорел трудно, като и досега говорът му имал нарушения, фъфлел. След инцидента М. спрял да излиза, като контактите му били ограничени и досега.

По делото е разпитана и св. ДАЧ, която изнася данни, че се е преместила да живее при ищеца малко след инцидента. След изписването му от болницата в гр. Пловдив, бил с поставени шини, заради които се хранел само с течна храна. От счупването на челюстта му бил засегнат нерв, поради което се наложило да бъде лекуван и в Русенската болница. Веднага след инцидента говорел много трудно, не се разбирало какво говори. Около два месеца останал с ластиците и шините. След махането им не можел да си отваря свободно устата, като и сега не я отварял напълно. Около два-три месеца след махането на шините ядял само супи. И досега не можел да яде потвърди храни, защото имал болки. След инцидента М. отслабнал с пет-шест килограма. Преди инцидента М. бил много комуникативна и лъчезарна личност, с много голямо чувство за хумор. След инцидента характерът му се променил, започнал по-трудно да комуникира с хората, отбягвал големи компании. Имало моменти, когато нямал желание да излиза, затворил се в себе си. И към момента рядко излизал сам.

От заключението на вещите лица по приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и дентално-медицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения побой ищецът е получил следните увреждания: 1.

Сътресение на мозъка, с наличие на обективна неврологична симптоматика.

Двустранно разместено счупване на долната челюст (ляв ъгъл и в дясно на ниво 42-43 зъби), наложило репозиция и фиксация, както и кръвонасядания в областта на долната челюст двустранно и по шията. 2. Периапикални (околокоренови) изменения и спонтанна девитализация на зъби 42-43. Според заключението описаните увреждания от първата група са резултат на действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени при инцидент на 4

04.04.2019г. по начин описан в исковата молба, предварителните сведения на съдебномедицинското удостоверение и представените свидетелски показания, a именно при удар с юмрук в областта на левия долночелюстен ъгъл.

Установените патологични промени на зъби 42-43 са усложнение на разместеното счупване на долната челюст, довело до разкъсване на съдовонервния сноп на зъбите. Така установените увреждания могат да се преценяват по медико-биологичния признак - Счупване на долна челюст, което води до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

Вещите лица изразяват становище, че при такива счупвания на долната челюст, каквото е установено при Ц., обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването му и продължават с голям интензитет до имобилизацията на челюстта, след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Преди имобилизацията болките се изострят при всяко движение в челюстта. Болки със значителен интензитет се усещат и в периода на раздвижване, след снемане на имобилизацията.

От представената по делото медицинска документация и извършения денталномедицински преглед е видно, че в резултат на установеното счупване на долната челюст при Ц. към момента на прегледа са налице следните последици за физическото му здраве: - Ограничен обем на движение на темпороманцибуларните стави (долничелюстните стави), с възможност за отваряне на устата до 50% от нормалното; - Променен цвят на зъби 42 и 43; Спонтанна девитализация на зъби 42 и 43, дължащо се на увреждане на съдовонервния сноп нa зъбите; - Затруднено дъвчене на храни с по-голяма твърдост, поради болков синдром. - Затруднено стоматологично лечение поради, невъзможност затруднено отваряне на устата и бърза умора на дъвкателната мускулатура. Поради настъпилата травма е бил увреден съдово нервния сноп на тези зъби и те са се самоумъртвили във времето. Именно те са причина за болките при термични дразнения и натиск от твърда храна.

Назначената EOД на зъби 42 и 43, потвърдила, че същите са развили болестен процес в резултат на травмата и се нуждаят от лечение. След провеждане на екзактно кореново лечение следвало болките да отшумят и зъбите да могат да се натоварят функционално.

Съгласно заключението в резултат на травмата до момента на шинирането му устата на потърпевшия е стояла принудително отворена и 5 изкривена, поради двустранната фрактура на долната челюст и характерното издърпване от мускулите, които затварят устата. Преди шинирането говоренето е силно затруднено, защото долната челюст виси безконтролно от травмата, a след шинирането двете зъбни редици са плътно стегнати с шини и фиксирани с ластици, като говоренето отново е силно затруднено. Според вещите лица шините се носят между 30-40 дни в зависимост от тежестта на фрактурата и степента на дислокация на фрагментите — в конкретния случай имобилизацията е продължила 40 дни.

Съдът кредитира заключението на вещите лица, тъй като същото е обосновано, кореспондира с останалите събрани по делото доказателства и не се оспорва от страните.