Решение № 235 от 05.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Враца, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500306 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.362 вр. чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. В. И., подадена чрез пълномощника й адв.В. Ц., против Решение № 65/21.02.2026 г. по гр.д.№ 736/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е уважен предявеният от И. В. М. против жалбоподателката иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, постановено е в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби и е необосновано.

На първо място се правят оплаквания, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното производство по гр.д.№ 1211/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина. Навеждат се доводи, че предмет на това дело са искове, основани на възражение за разваляне на сключения между страните предварителен договор от 09.03.2021 г., поради което в рамките на същото подлежат на установяване въпросите, касаещи действителността на този договор, неговото разваляне и изправността на страните в облигационната връзка. Посочва се, че по това дело настоящата жалбоподателка поддържа, че договорът е развален, поради неизпълнение от страна на купувача, като твърди, че на 01.09.2022 г. се е явила пред нотариус в гр.Бяла Слатина с цел сключване на окончателен договор, но М. не се е явила, въпреки предварителното й уведомяване, че при неявяване договорът ще се 1 счита развален. Излагат се аргументи, че при уважаване на исковете по преюдициалното производство със сила на пресъдено нещо между страните ще бъде установено, че не са обвързани от предварителния договор, чието обявяване за окончателен е постановено с обжалваното решение. Посочва се, че обявяването на предварителен договор за окончателен предполага неговата валидност, действие и обвързваща сила между страните, поради което ако с влязъл в сила съдебен акт бъде установено, че договорът е развален преди предявяването на конститутивния иск, обжалваното решение би се оказало в противоречие с този съдебен акт. Ето защо жалбоподателката счита, че за да се избегне такова противоречиво решаване на делата съдът е следвало да спре настоящето производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и като не го е сторил е постановил недопустим съдебен акт.

В условията на евентуалност се поддържа и становище за неправилност на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че ищцата е заплатила на ответницата при сключване на договора сумата 9 000 лв. Според жалбоподателката, този факт е установен единствено чрез т.нар. „житейска презумпция“, изведена от факта на предаване на владението на имота. Счита този подход на съда за противоречащ на процесуалните правила за доказване. Излага доводи, че този факт не може да бъде установен със свидетелски показания предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, а по делото липсват писмени документи за заплащане на сума в посочения размер.

Намира за безспорно установено единствено заплащането на 300 лв. чрез банков превод от 30.09.2022 г. Изтъква, че предаването на владението, освен че е изрично договорено между страните, е проявление на добросъвестност от страна на обещателя и очакване на дължимата насрещна престация, но не представлява доказателство за получаване на същата, а още по-малко попада в хипотезата на законова презумпция.

Жалбоподателката развива и евентуални допълнителни съображения, че от събраните гласни доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин извършването на плащане, като подкрепя това свое становище с анализ на свидетелските показания.

В продължение се изтъква, че необосновано е определен остатъка от продажната цена като условие по чл.362, ал.1 ГПК, тъй като при единствено установено плащане в размер на 300,00 лв. остатъкът следва да бъде определен в размер на 11 700,00 лв., а не 2 700,00 лв., както и приел първоинстанционния съд.

Прави се искане да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за спиране на производството на посоченото основание.

Постъпил е отговор от И. В. М., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че правилно районният съд е приел, че тя като купувач на имота е заплатила на продавача П. И. сумата 9 000 лв. при подписването на предварителния договор, че тогава е предадено и владението на имота, а впоследствие е извършено и плащане на още 300 лв.

Твърди, че предварителният договор не е бил прекратяван от П. И. и в тази насока не са ангажирани каквито и да са доказателства. Счита, че обжалваното решение е съобразено с ТР № 4/09.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2020 г., ОСГТК на ВКС, според което обстоятелството, че купувачът не е заплатил цялата продажна цена не представлява пречка за успешно провеждане на иска по 2 чл.19, ал.3 ЗЗД.

Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с предявен от И. В. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Враца, ***, срещу П. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.***, иск за обявяване за окончателен на сключен между страните Предварителен договор от 09.03.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.***, *** и представляващ УПИ XXIII-548 в кв.68 по плана на с.***, одобрен със Заповед № 112/29.07.1986г., с площ от 1000 кв.м., ведно с находящите се в него жилищна сграда на дървен гредоред, със застроена площ от 92 кв.м., масивна лятна кухня на дървен гредоред, със застроена площ от 33 кв.м., масивен гараж, със застроена площ от 15 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 57 кв.м., при съседи: УПИ XXIV-549, УПИ III-541, УПИ IV-542, УПИ XXII-548.

Ищцата твърди, че при подписване на процесния договор е платила на ответницата сума в размер на 9000,00 лв., като уговорката им е била да заплати останалата част в размер на 3000,00 лв. до 30.08.2022г., след което последната е следвало да й прехвърли собствеността върху имота.

Ищцата поддържа, че при подписване на предварителния договор продавачът не е представил нотариален акт за собственост, а такъв е бил предоставен на следващия ден, при което ищцата е установила, че ответницата е собственик само на 5/6 ид.ч. от процесния имот. Разбрали се, че към момента на плащане на остатъчната част от продажната цена, ответницата ще й представи документи за собственост и върху останалата 1/6 ид.ч.

Ищцата твърди, че заплатила още 300,00 лв., тъй като е имала съмнения, че ответницата ще й прехвърли правото на собственост, поради което към момента на депозиране на исковата молба са останали дължими 2700,00 лв.

Поддържа, че е правила много опити за сключване на окончателен договор, но ответницата постоянно отлагала и искала първо да й бъдат заплатени останалите 2700,00лв.

Моли да бъде постановено решение, с което предварителният договор да бъде обявен за окончателен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.

В. И., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Ответницата счита, че искът неправилно е предявен само против нея, тъй като са налице още двама съсобственици на имота.

Твърди, че договорената продажна цена не е заплатена.

Посочва, че имотът е опразнен и освободен от тежести преди да бъде предоставен във владение на ищцата в деня на сключване на предварителния договор – 09.03.2021 г.

Според изложеното в отговора, на 01.09.2022 г. ищцата е следвало да се яви в кантората на нотариус А. К. в гр.Бяла Слатина за сключване на окончателен договор, но не се явила и по този начин е попречила да бъде 3 изповядана сделката.

Ответницата твърди, че многократно е правила опити за сключване на окончателен договор, но ищцата е отлагала с различни доводи. Това е накарало П. И. да я прикани да освободи имота, вследствие на което ищцата й е изпратила по „Изипей“ само 300,00 лв.

В хода на съдебното производство – в първото съдебно заседание, проведено на 07.04.2025 г., процесуалният представител на ответницата заявява, че тя е единствен собственик на имота и в отговора на исковата молба погрешно е посочено, че има още двама съсобственици. Конкретизира и твърденията си, свързани с неплащането на продажната цена и поканата да бъде освободен имота, като заявява, че договорът е бил развален, поради неизпълнението на това задължение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Пред въззивния съд са изискани и приложени материали от гр.д.№ 1211/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложеното заверено копие от договор се установява, че на 09.03.2021 г. помежду им е сключен предварителен договор, по силата на който П. В. И., като продавач, прехвърля на И. В. П. (по делото е приложено бракоразводно решение, от което е видно, че след прекратяването на брака фамилното име е променено на М.), като купувач, правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с.***, ***, а именно: дворно място с площ 1 000,00 кв.м., ведно с намиращите се в него сгради, предмет на Нотариален акт № 2, том ХVІ, рег.№ 7778, дело № 622/29.12.2004 г. по описа на нотариус № 407 гр.Бяла Слатина, за сумата 12 000 лв. В чл.2 от договора е посочено, че продавачът се задължава да предаде на купувача владението върху имота в момента на сключване на договора. Според чл.3 от договора, уговорената цена се заплаща от купувача, както следва: 9 000,00 лв. в момента на подписване на договора, а останалата сума от 3 000,00 лв. ще бъде изплатена до 30.08.2022 г. Посочено е, че прехвърлянето на имота по нотариален ред ще се извърши при изплащане на договорената цена. В чл.6 е посочено, че купувачът се задължава да заплати цената при условията, посочени в договора. Според уговореното в чл.7, ако продавачът не предаде владението върху имота в срока по чл.2 купувачът може да се откаже от договора и да иска двойния размер на сумата по чл.3, т.1 или да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства - скици и удостоверения, издадени от Община Бяла Слатина се установява, че като собственик на имота е бил вписан В. И., съгласно Нотариален акт № 151, том І, дело № 304/13.06.1989 г. Видно от удостоверение за наследници изх.№ У1340/10.02.2021 г., изд. от Кметство с.***, В. И. Ц. е починал на *** г. и след смъртта му негови законни наследници са: М. П. Ц. – преживяла съпруга и И.

В. Ц. и П. В. И. – дъщери.

Представено е и заверено копие от посочения в предварителния договор Нотариален акт № 2, том ХVІ, рег.№ 7778, дело № 622/29.12.2004 г. по описа на нотариус Г. Х., вписана под № 407 в регистъра на НК, с район на действие РС-Бяла Слатина, от който е видно, че М. П. Ц. и И. В. Ц., като 4 наследници на В. И. Ц., б.ж. на с.***, са прехвърлили на П. В. И. собствените си 5/6 ид.ч. от същия недвижим имот срещу поето от страна на приобретателката задължение за гледане и издръжка.

Безспорен е и фактът, който се установява и от приложената разписка, че на 30.09.2022 г. П. В. И. е заплатила на И. В. М. сума в размер на 300,00 лв. чрез паричен превод в Изипей с основание „вноска за имот“.

От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства се установява, че е подадена искова молба вх.№ 5773/09.09.2025 г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 1211/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД от П.