Решение № 1941 от 04.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1941 гр. Варна, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100502087 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба вх.рег.№ 294165/14.07.2021г от Т. Г. Х. срещу решението на ВРС-ХVIIс-в № 262139/ 2.07.2021г. по гр.д.№ 144190/2020г, с което Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на бабата Й. А.. Б. ЕГН ********** с детето Б.

Х.Б. ЕГН **********, който да осъществява, както следва: самостоятелно : в деня на рождения ден на бабата - 12.09. от 10ч до 10ч на следващия ден, но не покъсно от началния час на започване на учебните занятия на детето, при присъственост на деня, с преспиване при бабата,

5 /пет/ последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и които не съвпадат с определените на бащата 20 дни на лични отношения с детето, на основание чл.128 ал.1 СК; съвместно с бащата Х. Б. Б. ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца – от 17ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване; вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рождения ден на детето – 10ч на същия ден до 10ч на следващия ден, но не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на детето при присъственост на деня, с преспиване;

1

20 /двадесет/ последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване, при условие и доколкото бащата не е в състояние да изпълнява и не е осъществил определеният му режим на лични контакти с детето, на осн.чл.128 ал.3 СК;

ОСЪДЕНА е Т. Г. Х. да заплати на Й. А.. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„Хан Тервел“ № 46 ап.5, сумата в размер на 780лв, представляваща сторени от ищцата разноски в производството, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно.

Съдът е определил на ищцата - баба на Б. режим на лични контакти, който да упражнява съвместно с бащата Х. Б. Б. така, какъвто му е определен с решение № 4808/22.11.2017г на ВРС по гр.д.№ 3663/2017г, който да я ползва и когато бащата не се ползва от този режим поради отсъствие. Получава се така, че 1/ ищцата от една страна ще ползва режим на лични отношения на свое лично основание;

2/ ще ползва съвместно с бащата определения му режим на лични отношения с детето; 3/ ще осъществява изцяло самостоятелно предоставения на бащата РЛО, когато той отсъства.

Счита това за неправилно. Ищцата не е била лишена от възможността да има личен контакт с детето. Както сама признава в исковата си молба, в случаите когато бащата е осъществявал определения му от съда режим на личен контакт с дъщеря си, тя се е възползвала от това и също е общувала с детето. По време на личните контакти между детето и баща му не са били налице пречки бабата Й. също да се вижда със своята внучка.

Така на практика тя е упражнявала определения режим съвместно с бащата - нещо, което желае и за в бъдеще. Личните отношения между детето и неговата баба следва да бъдат осъществявани във времето, определено за лични контакти между бащата и детето.

Решението на съда ищцата да има изцяло самостоятелно режим в обема, определен на бащата, когато той не е в състояние да прави това поради отсъствие, е необосновано и неправилно. Невъзможността на родителя /в случая бащата/ да упражнява определения му режим поради отсъствие, не обуславя задължително и автоматично встъпване в правата му от бабата.

При определяне режима на лични отношения между бабата и детето следва да се изхожда от интересите на детето. То следва да разполага със свободно време за контакти с други връсници и игра. В съботни и неделни дни детето има спортни занимания - плуване и танци. Определеният режим не трябва да създава затруднения детето да води обичайния си начин на живот. При определяне на подходящите мерки за контакти с детето следва да се отчете неговата възраст, интереси, ангажираност. Не е в негов интерес при определяне режим на лични отношения с бабата то да се откъсва от обичайната си среда за попродължителен период от време, което да създава неудобство както за него, така и за майката.

Следва да бъде отчетен и фактът, че на майката е предоставено упражняването на родителски права и тя полага грижи и носи отговорността за отглеждането и възпитанието 2 на детето и й е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Отделно от това, детето има и друга баба и дядо, които също желаят да общуват с него и следва да имат тази възможност.

Освен изложеното, сочи, че бабата Й. е на възраст, не й позволяваща да се грижи самостоятелно и пълноценно за малко дете, което е доста енергично и дейно. При това, здравословното й състояние не е добро - страдала от заболявания, които са пречка за полагане на пълноценни грижи за детето. Затова счита за неправилно определен личният режим за контакти с детето 5 последователни дни през лятната му ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и които не съвпадат с определените на бащата 20 дни на лични отношения с детето.

Ето защо моли за отмяна решението на ВРС и вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.

Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 295194/27.07.2021г от Й. А.. Б., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“–

ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Предявен е иск от Й. А.. Б. срещу двамата родители на детето Б. - Т. Г. Х. /майка/ и Х. Б. Б. /баща/, в която излага, че синът и́ Б. е живял на семейни начала с ответницата Т., от която имат родено едно дете – Б., род.10.02.2015г.

До настъпване на фактическата раздяла между тях всички са имали нормални отношения и тя имала възможност да контактува с внучката си.

След раздялата между родителите с Решение № 4808/22.11.2017г по гр.д.№ 3663/2017г на ВРС упражняването на родителските права по отоншение на детео Б. било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения.

След постановяване на решението отношенията между родителите се влошили и майката препятствала бащата да се вижда с детето в определения режим и това довело до редица спорове между страните.

Твърди, че влошаването на отношенията между родителите ограничило изцяло нейната възможност да осъществява личен контакт с внучката си. Това било болезнено за нея и водело до отчуждение на детето от баща му и баба му.

Макар да е на възраст, е в отлично физическо и психическо здраве и е в състояние да осъществява самостоятелно контакт с внучката си /както го прави и с внука си/, което счита, че е в интерес на детето.

Затова моли да и́ бъде определен режим на лични отношения с детето Б., който да е съвместен с този на бащата, както и допълнителен режим, който да осъществява 3 самостоятелно, когато последният не можел да го упражнява лично по смисъла на чл.128 ал.3 СК, съобразно режима, определен с Решение на ВРС № 4808/22.11.2017г по гр.д.№ 3663/2017, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца – от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване при нея; вторият ден на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят, следващ рождения ден на детето - от 10ч на същия ден до 10ч на следващия ден, но не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на детето, при присъственост на деня, с преспиване при нея; в деня на рождения ден на ищцата 12.09. от 10ч до 10ч на следващия ден, но не по-късно от началният час на започване на учебните занятия на детето, при присъственост на деня, с преспиване при бабата,

10 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и които не съвпадат с определените на бащата 20 дни на лични отношения с детето.

Ответницата Т. Г. Х. – майка на детето Б., е депозирала писмен отговор в срок със становище за частична основателност на искането.

Възразява, че до момента ищцата не била изявявала желание да се среща с внучката си Б. и не било вярно твърдението, че майката препятствала това. Ищцата не е била лишена от възможност да осъществяване на личен контакт, което е правила в случаите, когато бащата е осъществявал своя РЛО съобразно постановеното съдебно решение.

Счита искането за самостоятелно упражняване на определения на бащата режим, когато бащата отсъствал, за неоснователно. Сочи, че ищцата е на възраст, която не и́ позволява да се грижи самостоятелно и пълноценно за малко дете, което е доста буйно.

Излага, че ищцата е трудно подвижна, живее сама и има влошено здравословно състояние.

Възразява, че детето трябва да разполага със свободно време за контакти с други връстници и не трябва определения режим да му създава затруднения в обичайния начин на живот.

Счита, че в случаите когато бащата отсъства, не следва определеният му от съда режим да се осъществява от ищцата, а същата да има контакт с детето съобразно личното и́ право на това, но без преспиване и без лятната ваканция.

Ответникът Х. Б. Б. - баща на детето Б. е депозирал в срок писмен отговор със становище за основателност на иска. Признава, че изложената от ищцата фактическа обстановка изцяло кореспондирали с действителността, като ответницата препятствала правото му на личен контакт на него и майка му с дъщеря му.

Счита, че личните контакти с бабата Й. са изцяло в интерес на детето, тъй като мйка му е отговорен и възпитан човек в добро здравословно състояние и има капацитета и желанието да общува с детето.

Моли за уважаване на иска, като счита посочените мерки за допустими и не се 4 противопоставя на съвместно упражняване на лични отношения с майка му за времето, през което отсъства от страната.

Така предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.128 ал.1 и ал.3 СК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, че Б. Х.Б. е родена на 10.02.2015г от съжителството на двамата й родители Т. Г. Х.-майка и Х. Б. Б. – баща, и че детето е внучка на ищцата Й. А..

Б., които факти се установяват и от представените по делото удостоверения за раждане.

Не е спорен и фактът, че понастоящем ищцата е вдовица, тъй като съпругът й Б. А. Б. е починал на 15.01.2017г, видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт.

Не е спорно, че с влязло в сила решение № 4808/22.11.2017г по гр.д.№ 3663/2017г на ВРС упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Т. Г.Х., определено е местоживеенето на детето при майката, а на бащата Б. е определен режим на лични отношения по сл.начин: всяка първа и трета седмица от месеца – от 17ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване при бащата; вторият ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рождения ден на детето – 10,00 ч. на същия ден до 10,00 ч. на следващия ден, но не по-късно от началния час на започване на учебните занятия на детето при присъственост на деня, с преспиване при бащата; 20 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване при бащата.

От приетото по делото заключението по СМЕ, изготвено от вещо лице-патоанатом, че ищцата страда от хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, левостранна сърдечна недостатъчност, без застойна такава, и през 2019г е с установена II-ра степен AV блок, има поставен пейсмейкър; освен това страда от глаукома и е след алопластика на лява колянна става. Констатирано е, че по повод хроничните заболявания на сърдечно-съдовата система й се провеждало системно лечение.

По време на прегледа ищцата била ориентирана за време и място, придвижвала се свободно в пространството, без да използва помощни средства. Според устните обяснения на в.лице в с.з. заболяванията на ищцата не препятствали упражняването на искания от нея режим на контакти с детето. Заболяванията й били известни, с клиничен ход и спрямо тях се провеждало активно лечение. Те нямало да й пречат да се грижи за детето и не биха оказали влияние. Установил, че се движела абсолютно самостоятелно, нямало данни за други увреждания или проблеми с подмяната на лявата колянна става. Ищцата редовно посещавала личния лекар и следяла за състоянието си.