Определение № 114 от 18.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. София, 18.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500094 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал.

3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Общинско предприятие “Столично предприятие за третиране на отпадъци“, действащо чрез процесуалния си представител, срещу определение № 12811/26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 14154/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е оставил без уважение искането от 20.06.2023 г. за допълване на постановеното по делото определение от 19.06.2023 г., с което е прекратено гр. д. № 14154/2021 г. по отношение на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци" (ОП СПТО), в частта му за разноските - за осъждане на ищците да заплатят на ОП СПТО направените от последното разноски за заплатено адвокатското възнаграждение в размер на 9 036 лева с ДДС.

В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно. Изтъкват се подробни съображения, че СГС необосновано е приел, че сторените от ОП СПТО разноски за адвокатско възнаграждение не се явявали необходими, тъй като процесуално правоотношение с предприятието не би могло да възникне поради липса на правосубектност.

Твърди се, че в разглеждания случай следва да бъде приложено разрешението, дадено в определение № 558/01.11.2016 г. по т. д. № 975/2016 г. на ВКС, II т. о. Поддържа се, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът ОП СПТО има право на разноски и при прекратяване на делото, като няма значение дали е прекратено цялото дело или частично по отношение на някои от ответниците. Моли се определението да бъде отменено, като бъде изцяло уважена молбата за допълване на прекратителното определение от 19.06.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК.

1

Ответниците по частната жалба - Н. А. К. и Л. К. К., не са депозирали отговор. Препис от частната жалба е връчен на процесуалния им представител в проведеното о. с. з. по делото пред СГС на 20.11.2023 г., като на същия изрично е указана възможността в едноседмичен срок да подаде отговор.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Производството пред СГС е образувано по искова молба от 24.11.2021 г. на Н. А. К. и Л. К. К., действаща лично и съгласието на своята майка Н. К., като наследници на К. Р. К., които са предявили срещу: 1/ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" (ГДИН), 2/ Държавно предприятие „Фонд Затворно дело" (Фонд Затворно дело) и 3/ ОП СПТО субективно и обективно съединени искове за солидарно осъждане на ответниците да платят на всеки от ищците сума от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. С определение № 9740 от 05.10.2022 г. съдът е квалифицирал предявените искове спрямо ГДИН и Фонд Затворно дело като такива по чл. 49 ЗЗД, а спрямо ОП СПТО исковете са квалифицирани по чл. 200 КТ. Спрямо ГДИН и Фонд Затворно дело производството е прекратено с протоколно определение от 12.12.2022 г. поради оттегляне на исковете.

С определение от 27.04.2023 г. СГС е оставил без движение на основание чл. 129 ГПК исковата молба с указанията към ищците да представят доказателства за правосубектност на ОП СПТО. Впоследствие с нарочна молба 06.06.2023 г. като надлежен ответник е посочена Столична община. С оглед на това и с определение от 19.06.2023 г. производството е прекратено срещу ОП СПТО поради неговата неправосубектност Последното определение е влязло в сила на 27.06.2023 г.

С молба от 20.06.2023 г. е заявено искане от ОП СПТО за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 9036,00лв. с ДДС. В срока за отговор по чл.248 от ГПК ответната страна по молба на 22.08.2023 г. е заявила становище за нейната неоснователност, поради липса на правосубектност на молителя и недобросъвестно процесуално поведение.

С процесното определение № 12811/26.10.2023 г. СГС е оставил без уважил молбата за допълване на прекратителното си определение, като изтъкнатият довод е, че чл. 78, ал. 4 ГПК е неприложим по отношение на ОП СПТО, което не разполага с гражданска правосубектност и следователно няма самостоятелно право на разноски при прекратяване на производството по отношение на него.

Определението на СГС по реда на чл. 248 ГПК е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество, то е и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че съображенията на СГС, 2 поради които е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, в разглеждания случай са обосновани. В подкрепа на този извод следва да бъде посочено:

Производството по чл. 248 ГПК е продължение на съдебното производство във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото, без да се обжалва произнасянето по същество относно предмета на делото.

Произнасянето на съда по молба/искане по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който не са присъдени съдебни разноски въобще, такива са присъдени или пък е отказано присъждане на такива съдебни разноски.

В разглеждания случай разрешението, дадено в определение № 558/01.11.2016 г. по т. д. № 975/2016 г. на ВКС, II т. о., е неприложимо.

Съобразно правно-организационна си структура е възможно съответно общинско предприятие да бъде отделно юридическо лице и да притежава гражданска правосубектност, като такъв е случаят, разгледан в определение № 558/01.11.2016 г. по т. д. № 975/2016 г. на ВКС, II т. о. Не такъв е случаят обаче с ОП СПТО, което не е отделно юридическо лице, различно от Столична община и съответно не разполага с отделна правосубектност. В тази насока са относимите разпоредби от Правилника за организацията на дейността на Общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъци", приет с Решение № 123 по Протокол № 71 от 28.02.2019 г. на Столичния общински съвет. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от този правилник ОП СПТО е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, като същото не е юридическо лице и осъществява дейността си от името и за сметка на Столична община. В правилника или в друг нормативен акт липсва разпоредба, която да дава правомощия на директора на ОП СПТО да представлява предприятието пред държавните и общински институции, съдебни, банкови, финансови и данъчни органи и учреждения и пред трети лица. От анализа на относимите разпоредби следва изводът, че подписаният от ОП СПТО, представлявано от директора му, договор за правна за правна защита и съдействие е невалиден. Съгласно чл. 30, т. 6 от Правилника за организацията на дейността на ОП СПТО кметът на Столична община сключва договорите за осъществяване дейността на ОП СПТО или упълномощава за това директора на предприятието. В разглежданият случай процесния договор за правна защита и съдействие, по който се претендира адвокатско възнаграждение, е следвало да бъде сключен от името и за сметка на Столична община и от кмета на същата, респективно директорът на ОП СПТО да действа като негов пълномощник. Тези изисквания не спазени, съответно този договор не обвързва съда, нито въз основа на него може да бъде ангажирана отговорност за разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК.

Действително съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството и посочената разпоредба не разграничава хипотезите на пълно или частично прекратяване на 3 производството по отношение на конкретен ответник. Но в настоящия случай става въпрос за частично прекратяване на съдебното производство по отношение на лице, което няма гражданска правосубектност да отговаря по предявените искове. От развитието на производството пред СГС става ясно, че ответник по предявените искове следва да бъде Столична община, а не ОП СПТО, тъй като последното не е отделно и самостоятелно юридическо лице.

В тази насока договорът за правна защита и съдействие, въз основа на който е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение е следвало да бъде сключен от кмета на общината или от упълномощено от него лице, а не от директора на ОП СПТО. Право на претендира заплатеното адвокатско възнаграждение има единствено и само Столична община, от чийто бюджет са заплатени средствата, като ОП СПТО не разполага със самостоятелен бюджет. Обстоятелството, че ОП СПТО е било посочено като един от ответниците по предявените искове, без да има законово основание и правен интерес за това, не може да доведе до право на разноски на това общинско дружество. То не може да участва в производството поради липсата на правосубектност, съответно сторените от него разноски са за сметка на Столична община, която може да ги претендира като надлежен ответник.

Отделен въпрос е, че при сключването на договора за правна защита и съдействие, съответно при заплащането на адвокатското възнаграждение не са били спазени относимите разпоредби от Правилника за организацията на дейността на ОП СПТО. Правораздаването, дори и по отношение на дължимостта на съдебните разноски, не следва да почива на чисто формална основа.

Ищците носят отговорност за разноски спрямо Столична община, част от чиято организационна структура е ОП СПТО, в зависимост от неблагоприятния за тях изход на делото. Само чисто формалното посочване на ОП СПТО, което действа като част от Столична община и не е самостоятелно юридическо лице, не е достатъчно за дължимост на съдебни разноски към това несамостоятелно образование. Вместо да извършва процесуална защита по делото, добросъвестното поведение на ОП СПТО е предполагало да се обърне към принципала си – Столична община, която да организира защитата по делото и за процесуална икономия да уведоми съда, че не е самостоятелна структура, която може да отговаря по граждански искове.

Налице е съвпадане на крайните изводи на СГС и настоящия съдебен състав, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а искането по чл. 248 ГПК правилно е било отхвърлено като неоснователно.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12811/26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 14154/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

4

Определението подлежи на обжалване при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5