Решение № 595 от 29.04.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............./…………………………………,гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав

На петнадесети април две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

Председател: Борислав Милачков

Членове: 1. Кремена Данаилова 2.М.Иванова-Даскалова

Секретар: Галина Георгиева

Прокурор: Силвиян Иванов

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КАХД №257 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.М.Ж.– изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Варна срещу Решение №1911/17.12.2020г., постановено по адм. дело №242/2019г. по описа на Административен съд -Варна, с което са отхвърлени предявените от него искове:

- против Министерството на правосъдието – София с претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство, увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение в периода от 21.06.2001г. до 01.06.2009г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г до окончателното изплащане на сумата;

- против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с претенция за заплащане на сумата 250 000лв., представляващи репарация за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, страх, безсилие, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойство, увреда на физическото и емоционалното му здраве в следствие противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето му в пълна и принудителна изолация в постоянно заключено помещение в пенитенциарно заведение, което съставлява нечовешко и унизително отношение през периода от 01.06.2009г. до 05.02.2018г., ведно с мораторна лихва в размер на 50 000лв. от 01.06.2009г. (когато е променен режимът на изтърпяване на наказанието му на „строг“) до датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г, и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и се иска отмяната му на основание чл.209 т.3 от АПК. Оспорват се изводите в него, че претенциите са неоснователни и недоказани, както и погасени по давност за периода от 2001г. до 24.01.2014г. Счита за доказано наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Неправилно съдът уважил възражението за изтекла погасителна давност за претендираното обезщетение срещу ответниците за част от периода, тъй като 5 годишния давностен срок започвал да тече от момента на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Към момента на предявяване на исковата молба бездействието на ответниците, с което се нарушавал чл.3 от ЗИНЗС продължавало, поради което вземането за обезвреда за причинените от него вреди не било погасено по давност. Твърди, че неправилно съдът приел за неоснователни и недоказани исковите претенции, тъй като доказателствата по делото не обосновавали извод за установяване по несъмнен и убедителен начин на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.248, ал.1 от ЗИНЗС. Според касатора в хода на съдебното дирене са били установени изискуемите кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на иск по чл. 248, ал. 1 от