Определение № 16646 от 09.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16646 гр. София, 09.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100509440 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 208707/13.06.2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), подадена от Т. Б. И., в качеството на председател на УС на етажната собственост (ЕС), находяща се в гр. София, ж.к. ******** срещу определение № 22692 от 23.05.2025г., постановено по гр. дело № 12292/2025г. по описа на СРС, 35 състав.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконно и по своята същност представлява отказ от правосъдие. Сочи, че прогласяване на неистинността на процесния документ ще доведе до сключването на договор за наем с трето за производството лице – „Бултекс 99“ ЕООД, което обосновава правния интерес от предявяване на иска. Излага, че в едно евентуално административно производство би се изследвало единствено разрешението от страна на ЕС за поставяне на рекламни надписи от „Бултекс 99“ ЕООД, но не и съдържанието на процесното писмо, тъй като същото не е индивидуален административен акт. Излага съображения, че при проверка на констатациите в писмото на Главния архитект на район „Илинден“ ще се установи, че рекламните надписи са поставени върху фасадата на сградата-етажна собственост.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 130, изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на другата страна.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх. № 74979/04.03.2025 г. по описа на СРС, подадена от Т. Б. И., в качеството му на председател на УС на ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. ******** за установяване 1 неистинността на писмо с изх. № РИЛ24-ГР94/290 от 14.03.2024 г. издадено от Главния архитект на район „Илинден“ и обявяването му за неистински документ.

С разпореждане № 53629/30.05.2025 г. първостепенният съд е дал указания на ищеца да обоснове правния интерес от водене на настоящото производство, като изрично му е указано, че процесният документ няма характера на официален свидетелстващ документ, а и констатациите в писмото следва да бъдат изследвани в административното производство. С молба вх. № 131830/14.04.2025 г., ищецът е изложил твърдения, че процесното писмо е пречка за сключване на договор за наем с „Бултекс 99“ ЕООД, което дружество отказва сключването на такъв договор, като се позовава на процесното писмо, което твърди да обосновава и правния интерес от предявяването на иска.

С обжалваното определение № 22692 от 23.05.2025г., на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено. Районният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като констатациите, обективирани в писмото на главния архитект следва да бъдат проверени в производството по обжалване на разрешение за поставяне № 5 от 25.04.2024 г. Изложил е мотиви, че в същото производство ще бъде изследван и въпросът дали разрешението за ползване е издадено при спазване разпоредбата на чл.

57, ал. 4 от ЗУТ относно изискуемото съгласие, респ. наличието на договор за наем с етажната собственост, върху чиято фасада се поставят рекламните материали.

Мотивирал се е, че при изследване на въпроса дали разрешението за поставяне е законосъобразен административен акт, съдът ще се произнесе дали е следвало да се изиска съгласие, респ. наличието на договор за наем с етажната собственост, т.е. дали разрешението за поставяне е издадено за поставяне на рекламни обекти върху сграда, противно на твърденията на ищеца в уточнителната молба от 14.04.2025 г. Приел е също, че искът е недопустим и защото процесното писмо не представлява официален удостоверителен документ за посочените в него обстоятелства, а именно – че фирмените надписи са поставени на ниско тяло с нежилищна функция, изнесено извън обема на жилищната сграда. Посоченото писмо е издадено от административен орган, но не е издадено по предвиден в определен закон ред (в смисъла на процедура по издаването му) за издаване на такъв удостоверителен документ. Същият представлява писмо на главния архитект в отговор на възражение, отправено от ищеца.

Процесното определение е надлежно връчено на Т. Б. И. на 06.06.2025г., а на 13.06.2025г. е депозирана разглежданата частна жалба.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК. Предявена е от лице имащо правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Спори се дали писмо с изх. № РИЛ24-ГР94/290 от 14.03.2024 г., издадено от Главния архитект на район „Илинден“ е документ по отношение на който може да се предяви иск за установяване неистинността по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът е постановил незаконосъобразен акт.

Въззивният съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилен и законосъобразен акт, като изцяло поддържа съображенията, изложени от първата 2 инстанция.

Правният интерес на ищеца се обуславя от това дали фактическите твърдения сочат, че спорният документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение.

Този въззивен състав приема, че спорното писмо не представлява официален удостоверителен документ за посочените в него обстоятелства, тъй като има само уведомителен характер по повод на вече издаден от административния орган индивидуален административен акт. Доколкото ищецът е изложил твърдения, че е инициирал съдебно производство, с което е поискал отмяна на разрешението за поставяне № 5/25.04.2024 г., а и от съдържанието на самото писмо с изх. № РИЛ24ГР94/290 от 14.03.2024 г., издадено от Главния архитект на район „Илинден“, следва да се приеме, че то не съдържа удостоверяване на факти с правно значение по смисъла на чл. 124, ал. 4 от ГПК, а има само уведомителен характер на орган от местната власт.

Предявеният иск за установяване неверността на съдържанието на процесния документ - писмо с изх. № РИЛ24-ГР94/290 от 14.03.2024 г., е недопустим поради липсата на правен интерес за ищеца от тази защита, доколкото същият има правните характеристики на частен документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и е непротивопоставим на ищеца. В същия смисъл са дадените разяснения със задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, съобразно които правен интерес от иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване на неистинност на документ се обосновава само при доказан интерес от опровергаване на обвързващата съда доказателствена сила на документа, или формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Разрешението по прилагането на закона е доразвито в съдебната практика, включително с постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 24 от 23.02.2018 г. по гр. д. 2543/2017 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 125 от 02.07.2019 г. по гр. д. 3576/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и решение № 50093 от 12.10.2023 г. по т.д. 1454/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с които е прието, че искът за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, който е специфичен за всяко дело и следва да бъде служебно преценяван от съда за всеки случай. При извършване на последната преценка съдът следва да съобрази дали документът удостоверява факти с правно значение и дали по силата на правна норма на същия е придадена доказателствена сила, която е обвързваща за съда и е противопоставима на ищеца, което да обосновава интереса му да докаже неистинността на документа в отделен процес преди завеждане на друг иск.

В конкретния случай документът - писмо с изх. № РИЛ24-ГР94/290 от 14.03.2024 г., не се ползва с придадена му от закон доказателствена стойност, различна от формалната, т.е. че е подписан от сочения автор - чл. 180 от ГПК. Такава доказателствена стойност не е придадена на документа със закон. Писмото не отговаря на дефиницията на чл. 179 от ГПК за официален документ - не е издадена от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения. Органът е имал възможност да не издаде писмото, тъй като се произнася с разрешението за поставяне №5/25.04.2024 г., поради което и процесното писмо не разполага с обвързваща материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства, и респ. иск за установяване неистинността/неверността на съдържанието му е недопустим. Правен интерес за ищеца ще възникне едва при положително произнасяне по жалбата срещу законосъобразността и отмяната на разрешение за поставяне №5/25.04.2024 г., т.е. едва тогава етажната собственост ще има интерес да сключи договор за наем с „Бултекс 99“ 3

ЕООД или друго дружество.

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Съобразявайки задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, настоящото определение може да се обжалва пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22692 от 23.05.2025 г., постановено по гр. дело № 12292/2025г. на Софийски районен съд, 35 състав, с което е върната искова молба с вх. № 74979/04.03.2025 г., подадена от Т. Б. И., в качеството му на председател на УС на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ******** и е прекратено производството по гр. дело № 12292/2025 г. на СРС, 35 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на Т. Б.

И., при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4