Решение № 1346 от 23.06.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Бургас, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120107163 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. ГР. Д. с ЕГН ********** и В. ГР. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: *; съдебен адрес: *, действащи чрез пълномощника си адвокат Г., против Л. ГР. Д. с ЕГН ********** и М. М. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес: *, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищците са носители на правото на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор * в гр. Бургас, общ. Бургас, обл.

Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, Бургас, с адрес на имота: *, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 86 кв.м., прилежащи части: изба- юг, таванско помещение и сервизни помещения в западното крило, и съответните общи части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, под обекта: няма и над обекта: *, както и да бъдат осъдените ответниците да им предадат фактическа власт върху имота, като спрат и да извършват нетърпимите си действия, които извършват без правно основание. Наред с това се претендира осъждането на всеки от ответниците да заплати на всеки от ищците сумата от 1 578. 80 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота, считано от 23.05.2020 г. до 11.10.2021 г., ведно със законна 1 лихва за забава върху горната главница от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2021г., до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че заедно с ответницата са братя и сестра. Процесният имот бил дарен на ищците от техните родители през 1983 г., като поради близките отношения със сестра си не се противопоставили след дарението тя да продължи да живее в имота, където й останала да живее заедно със сина си – втория ответник, и след развода си.

Разпредели си ползването на апартамента, като ищците ползвали едната спалня, а ответниците другата, а холът и сервизните помещения било ползвани общо. Така и заедно с родителите им, които междувременно починали, ползвали имота до преди две години, когато отношенията между тях се влошили. Ищците продали имота си на трето лице през 2019 г., като запазили за себе си пожизненено право на ползване върху същия, като уведомили ответниците за това и че следва да освободят имота. Вместо това ответниците започнали да създават конфликти и дори сменили бравата, като ищците през последната една година нямали никакъв достъп до имота. Ето защо и предявяват настоящите искове.

Правното основание на предявения равандикационен иск е чл. 108 във вр. с чл.

111, ал. 1 от ЗС, а на исковете за заплащане на обезщетение е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с които се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че ответниците живеят в процесния имот, благодарение на Г.В. Д. и Г.Б. Д. – родители на първия ответник и баба и дядо на втория, като ищците никога не са разполагали с възможността да определят кой, кога и как ще живее в имота. Всъщност извършеното дарение било направено за преодоляване на забраната, предвидена в действащия по това време ЗСГ, като волята на дарители била да остане имуществото и да се запази в рода. Наред с това се оспорват изложените доводи за помощ и финансова подкрепа към ответницата от страна на ищците, като се заявява, че последните не живеят в имота от 1999 г. Сочи се къде са живели ответниците през времето, като се твърди, че от 2000 г. живеят самостоятелно в имота, където впоследствие прокарали телефон, интернет и участвали в ремонт на покрива на жилищната сграда, където се намира процесното жилище, като наред с това през цялото време извършвали ремонти от различно естество, описани в отговора. Разказват и за това как се развиват отношения между страните, възникналите между тях конфликти, водени дела, твърдения за опит за отнемане на имота в кв. Лозово, като излагат подробни доводи в тази връзка. С оглед на всичко изложено по-горе депозират възражение за придобиването на имота по давност, тъй като са живели необезпокояван в имота повече от 10 години, като са правили и множество разноски за поддържането на вещта. Поради това се моли за отхвърлянето на исковете.

2

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че към настоящия момент процесния имот се владее от ответниците. Не е спорно също така, че ищците са получили имота по дарение от Г.В.

Д. и Г.В. Д. – родители на ищците и ответницата и съответно баба и дядо на ответника, което е видно и от нотариален акт № ......., том ......., дело № .................. г. на нотариус Т.Т. при Районен съд – Бургас. С нотариален акт № ........, том ........... , рег. № .........., нот. дело № .............. г. на В.О. - помощник-нотариус по заместване на нотариус Н.Н., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № .........., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 9679/05.08.2019 г., акт № ..........., том .........., дело № ............, ищците са продали имота на Р.С.И., като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия.

С нотариална покана, изходяща от ищците и адресирана до ответниците, залепена на 24.04.2022 г., след изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 и следващите от ГПК, е даден двуседмичен срок за освобождаване на имота, при което ако не последва таково е налице уведомяване, че ще се дължи обезщетение за ползването му в размер на реалната наемна пазарна цена и ще бъдат сезирани съответния съд и прокуратурата. Следва удостоверяване на връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК от нотариуса на 11.05.2020 г.

Представени по делото са и приходни квитанции за периода от 2014 г. до 2021 г. включително, видно от които ищците са заплащали местните данъци и такси за процесния имот. Представена е и приходна квитанция за заплатен местен данък и такса през 2021 г. от ответницата.

Във връзка със санирането на сградата, където попада процесния самостоятелния обект, е депозирано заявление за финансова помощ до Община Бургас, изходящо от етажната собственост, като в справката за собствениците на самостоятелни обекти, като собственици на ап. 3, на ет. 1 са посочени ищците. Същите са се разписали и в протокола на Сдружението на собствениците на проведено общо събрание на 10.03.2016 г. отново в качеството си на собственици на процесния апартамент.

Съгласно удостоверение за постоянен адрес на П.Г., същият е с такъв, съвпадащ с административния адрес на процесния имот, като това е и неговия настоящ адрес, считано от 01.01.1980 г. до 04.05.2020 г., когато е сменил същия с адрес в *.Същото се отнася и по отношение адресната регистрация и на другия ответник.

От другите данни по делото, а именно образуваните прокурорски преписки с № 6188/2019 г., с вх. № 6653/2019 г. и с вх. № 5058/2020 г. на Районна прокуратура – Бургас, постановената по НЧХД № 554/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас 3 присъда за осъществена лека телесна повреда от страна на ищеца П.Д. срещу ответницата Л.Д., както и образуваните НЧХД № 554/2020 г. и 555/2020 г. на Районен съд – Бургас, се установяват влошените отношения между страните, което обаче няма пряко отношение към заявения правен спор. В сведението на ответницата в прокурорска преписка 6188/2019 г. същата излага, че живее в апартамента на братята си, получен от тях по дарение от родителите им през 1983 г., като тя тогава се отказала, а нейните родителите й изплатили 10 000 лева.

От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-оценъчна експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални знания, се установява каква е средната месечна наемна цена за процесния имот за периода от месец май 2020 г. до месец декември 2021 г.

По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетеля М.А., който познава ищците от далечната 1978 г., когато постъпили заедно да учат във .................. училище в гр. Б., като познава и Л. и М. и всъщност цялото семейството на братя Д., включително и майка им Г. и баща им Г. - вече покойници, се установява, че завършили училището 1983 г. След това, на два пъти, животът пак събирал свидетеля с П. и В.Д. - с В. работили заедно в „.........., а по-късно с П.Д. работили в завод ............... През цялото време поддържали приятелски отношения.

Свидетелят е категоричен, че откакто познава братя Д., знае, че те живеят в процесния имот, находящ се в *, като това продължило до 2020 г. Запознат е също така, че имотът е тяхна собственост след 1983 г. - доколкото знае чрез дарение от родителите им.

Свидетелят многократно е посещавал апартамента и заявява, че може да каже, че в него живеели и четиримата - В., П., Л. и М.. Л. живеела там с В. и П., а след това и синът й, като се родил. Сочи също така, че с братя Д. се виждали често, особено в периода от 2000 г. до 2010 г., защото тогава в близост до центъра свидетелят имал бизнес - офиси и магазини. Виждали се често, като може да каже, че и Л. е идвала в тези обекти, в които работел тогава. Може да разкаже някои случки, които се спомнял от този период. С братя Д. се виждали почти всеки месец. Така например през 2016 г. имали събиране на техния военен курс - взвод, и по този повод той отишъл да ги вземе от жилището им на ул. „*“ - това било в първата половина на март месец. Спомня си, че когато отишъл там, се провеждало някакво общо събрание на входа. Те двамата му дали знак да ги изчака, че ще бъдат готови след малко, след което отишли на тяхното събиране, а после ги върнал обратно на същия адрес. Като представители на това общо събрание за техния апартамента били само двамата братя. Свидетелят описва жилището, като състоящо се от хол, кухня, всекидневна и спалня, като знае, че се ползвало по следния начин - братята обитавали стаята, която била вдясно от коридора, след хола. Обикновено, като е ходил там, пиели кафе в хола, който се падал първата стая отдясно. Мисли, че Л. и синът й обитавали стаята отляво, но в тяхната стая не е влизал. Останал с впечатление, че имат общо ползване на кухнята и сервизните 4 помещения. При други посещения в апартамента е имало случаи, когато е заварвал Л. там, а и такива, в които не са се срещали. За този период, съобразно неговите наблюдения, всички те живеели добре и се разбирали. Според свидетеля ответниците не са имали някакви претенции, че апартаментът е тяхна собственост, тъй като в офиса, където Л. е идвала и са разговаряли, тя е казвала, че е много благодарна на братята си за това, че са я допуснали да живее с детето й в техния апартамент и я подпомагат финансово, понеже тя от дълго време е без работа. На едно от събиранията на морското училище през 2020 г. братята съобщили пред всички, че вече живеят в Л., че не са допуснати в апартамента си в гр. Б.. Разказали, че апартаментът в момента е окупиран от сестра им и сина й, и че нямат ключове - били сменени ключалките, като нямали достъп дори до дрехите си. Свидетелят сочи, че за последно влязъл в това жилище през 2018 г., месец септември, по време на гроздобера. Бил се уговорил с В.Д. да го заведе в Л. при свой познат, от който да си купи грозде. Взел го от апартамента на ул. „*“ № ........., отишли в Л., направили срещата и уговорката, и го върнал отново на този адрес. На другия ден отново се повторило същото. Преди това последно ходене, случайно срещнал лицето М. и шеговито му казал: „Няма ли да те женят вече, булка не намери ли?“, а той му отговори: „И да намеря, няма къде да я заведа. Живея в апартамента на вуйчовците си.“ Свидетелят разказва също така, че при една от срещите му с Л., която няколко пъти го посещавала на мястото, където работел, ставало въпрос защо родителите й са прехвърЛ. на братята й апартамента, а на нея не са. Тогава Л. му споделила, че към онзи момент - на прехвърлянето, те са й дали голяма сума пари, за да си купи тя собствено жилище, както и че не го е направила, за което съжалява. Не му е известно Л. и М. да са правили ремонти в апартамента, като според него същият бил в изключително примитивно състояние. Последно, когато посетил апартамента през 2018 г. не може да каже, че са били извършвани ремонтни работи ако били правени такива, щяло да си проличи, като уточнява, че определението му за имота, като примитивен, е прекалено меко.