Присъда № 20 от 07.12.2021, Районен съд - Дупница

Районна прокуратура гр.Кюстендил- ТО гр.Дупница е повдигнала обвинение срещу Л. Н. ДЮЛГ. по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК.

В обвинителния акт се сочи,че на 20.08.2020 година, около 12:10 часа, пред къщата в която живее в с. *******, област Кюстендил, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като се е държал изключително грубо и цинично срещу орган на властта, изпълняващ служебните си задължения по опазване на общественият ред – полицейските служители при РУМВР ******: мл. инсп. Ив. Л. Р., мл. инсп. Сл. Хр. Ш. и мл. инсп. В. Хр. К., като ги е псувал и обиждал с думите: „Защото сте рекетьори!“, като е избутал папка със служебни документи от ръцете на мл. инсп. И.Р. на земята и е ударил с лявата си предмишница вдясно по лицето мл. инсп. С.Ш. .

Представителя на прокуратурата поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ над средния размер-три години, чието изтърпяване да бъде отложено при усл. на чл.66,ал.1 НК.

Подсъдимият не се признава за виновен.Дава обяснения,че служителите на полицията имат лично отношение към него ,поради обстоятелството ,че е бивш служител, както и че е бил провокиран от техните действия.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Д. живее в с.*********** и поради субективното му възприятие,че служителите на полицията в РУ на МВР гр.****** проявяват лично отношение към него, вечерта на 15.08.2020г. до ранните часове на 16.08.2020г.звънял многократно на тел.0702-62-112,предназначен за подаване на сигнали за извършени престъпления, отправяйки обиди към служителите на полицията и обвинения,че не си вършат работата.

На 20.08.2020г., началника на група „Охранителна полиция“ в РУ гр.******, уведомил полицейските служители за обажданията на Д. и разпоредил на свид.Р. да извърши проверка и състави протокол по реда на чл.65, ал.2 ЗМВР за използване на тел.112 непо предназначение.

В изпълнение на разпореждането, свид.Р.,заедно с колегите си –свид.Ш. и К. посетили адреса на подсъдимия в с. Мало село.Спрели патрулния автомобил пред дворната врата и подали звуков сигнал. Подсъдимият излязъл пред вратата и след като свид.Р. го уведомил,че идват по повод многократните му обаждания на тел.112 и ще му състави предупредителен протокол, блъснал папката ,която свидетелят държал в ръцете си, ругаейки и се опитал да побегне в двора към къщата си. Свид.Ш. го задържал за ръката, а подсъдимият, опитвайки се да се отскубне, го ударил с лакътя по лицето.

Свидетелят Р. се намесил в опита да задържат подсъдимия, а последният го 1 блъснал в областта на гърдите. Ш. и Р. успели да хванат подсъдимия за ръцете,въпреки,че той се опитвал да се отскубне и го опрели до патрулния автомобил,където му поставили белезници и бил закаран в сградата на РУ гр.******, където бил задържан за 24ч.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.Свид.А.,който е бил дежурен вечерта на 15.08.2020г. установи многократните обаждания от подсъдимия на спешния телефон, дали повод за проверката. Свидетелите Р., Ш. и К. са преки очевидци на действията на подсъдимия, а свид.М. и М. са чули разправията и са видели действията по задържане на последния.Показанията им си противоречат, установяват събитията в последователност,като се подкрепят и от писмените доказателства.

Съдът даде вяра обясненията на подсъдимия, относно причините за посещението от служителите на полицията, както и че е искал да избяга, и предотврати съставянето на предупредителен протокол. Съдът не кредитира обясненията в частта, в която сочи,че действията на полицейските служители са били преднамерени по отношение на него,както и че са упражнили насилие при задържането му. Освен,че противоречат на останалите гласни доказателства, не се установи,че служителите на полицията,които са отишли до дома на подсъдимия ,да имат някакви отношения с него, които евентуално да провокират тенденциозно поведение.

С оглед гореизложеното, съдът прие,че подсъдимия Д. не е осъществил от обективна и субективна състава на престъплението по чл. 325, ал.2 във вр. с ал.1 НК, по следните съображения:

Обект на това престъпление са обществени отношения свързани с реда и общественото спокойствие и по точно тези отношения, които определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални норми и добрите нрави. Доказателствата по делото установиха,че действията, извършени от подсъдимия не осъществяват изпълнителното деяние на горното престъпление. Действително, същият е блъснал папката с документи, ругал е служителите на полицията , опитал се да избяга ,но тези действия са реакция на предприетите по отношение на него административни мерки, а не демонстрация на неуважение към обществения ред.

Последващото поведение на подсъдимия/след идването на полицейските служители/ логически следва това от предходните събития, а не обосновава нарушение на установените морални норми и добрите нрави.Убеждението на подсъдимия,че е обект на тенденциозно отношение от страна на полицията в гр.******/ безспорно установено от неговите обяснения и поведението му в съдебно заседание,макар и неоснователно/ ,е довело до субективното му възприятие,че действията на полицейските служители са насочени към неговата личност, а не като действия по опазване на обществения ред. Както би посочено по-горе, всички действия на подсъдимия са били насочени да предотврати предприемане на 2 административни мерки по отношение на него,което е довело до невъзможност полицейските служители да изпълнят задълженията си по установяване на обективните факти и съответно да предприемат мерки за предотвратяване на евентуални правонарушения. .

Предвид на горните обстоятелства, съдът прие,че макар и противоправни ,действията на подсъдимия не осъществяват изпълнителното деяние на престъплението „хулиганство“, а представляват посегателство срещу дейността на държавните органи,чиято охрана е регламентирана в глава осма на НК.

Липсата на обективна страна води и до липса на субективна, тъй като всички действия на подсъдимия са били насочени да попречат на органите на реда да изпълнят задълженията си, а не да демонстрира явно неуважение към обществото и установения ред.

С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.

Съдът прие,че с оглед квалификацията на деянието като престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 НК, а не като такова срещу дейността на държавните органи , не са налице предпоставките на чл.301,ал.4 НПК и чл.305,ал.6 НПК е неприложим.

По горите съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

3