Решение № 81 от 14.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. В.Т., 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20234100100097 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът Т. И. В. и ищцата Ц. Д. В. - заместена в производството от наследниците си по закон Т. И. В., И. Т. И. и Т. В. К. твърдят, че първоначалните ищци Т. И. В. и Ц. Д. В. са родители на К. Т. К.а, която е загинала при ПТП настъпило на 14.07.2018 г., около 14,20 ч. между автомобил „М.“ с рег. № ***, управляван от И. Н. И. и автобус „М.“ с рег. № ВН ***, управляван от Р.Р..

В исковата молба подробно е описан механизмът на настъпилото ПТП, като се твърди, че дъщерята на двамата ищци - първоначални, К. Т. К.а като пътник в автобуса е притежавала билет за пътуване, издаден от „Пътнически превози“ АД - В.Търново и при настъпване на процесното ПТП е загинала, поради получени подробно описани в исковата молба физически травми.

Твърди се, че по случая е образувано НОХД № 14/2022 г. по описа на ВТОС като по същото е постановена присъда, която в хода на производството до настоящия момент е изяснено, че е влязла в законна сила. Двамата ищци сочат, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на товарния автомобил, участвал в ПТП - И. Н. И., като за този автомобил към момента на настъпилото процесно ПТП не е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Двамата ищци твърдят всеки поотделно, че са претърпели неимуществени вреди вследствие смъртта на своята дъщеря, изразени в тежка психологическа травма, негативни емоции, болки и страдания с голям интензитет. Още повече, че към момента на настъпване на ПТП К. Т. К.а е пътувала за да ги посети. Твърди се, че вследствие на ПТП и смъртта на тяхната дъщеря здравословното състояние на двамата ищци се е влошило и че това влошаване има връзка със смъртта на дъщеря им, както и че двамата ищци са трудно подвижни към момента на 1 предявяване на иска.

При наличието на предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане двамата ищци считат, че Гаранционен фонд, който е ответник по делото следва да им заплати обезщетение за неимуществените вреди подробно описани в исковата молба, като са предявили претенция към ответника за заплащане на такова обезщетение, но е налице отказ от негова страна да извърши плащане. В тази връзка се отправя искане към съда да осъди ответника да заплати на ищеца Т. И. В. сумата от 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по процесното ПТП, ведно със законовата лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на обезщетението, както и да осъди ответника да заплати на наследниците на Ц.

Д. В., конституирани след нейната смърт по делото като ищци Т. И. В., И. Т.

И. и Т. В. К., общо обезщетение в размер на 120 000 лева дължимо на Ц. Д. В. за настъпили за самата нея вреди, претърпени в следствие на ПТП, ведно със законна лихва за това обезщетение от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане.

В постъпил в законно установения срок отговор на исковата молба и след постъпилите уточнения на този отговор във връзка с постановената Присъда по НОХД № 14/2022 г на ВТОС, ответникът Гаранционен фонд навежда твърдение за наличието на съпричиняване от страна на загиналата на вредоносния за нея резултат, като се твърди, че същата е пътувала без задължителния предпазен колан в превозното средство. Навежда възражение за прекомерност на размера на претенцията, както и оспорва изцяло претенцията за лихва, считана от датата на процесното ПТП.

Привлеченият като трето лице – помагач, водач на товарен автомобил „М.“ И. Н. И. с ЕГН ********** заема становище в съдебното заседание, кореспондиращо със становището изложено в отговора на исковата молба от страна на ответника Гаранционен фонд.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения ,доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Твърденията на ищците относно фактите на настъпване на пътнотранспортно произшествие на посочените в исковата молба дата и място, както и твърденията им за механизма на настъпване на това ПТП, както и твърдението, че в резултат на него е загинала тяхната дъщеря, се установяват от събраните по делото писмени доказателства - съдебна авто техническа експертиза и съдебно – медицинска експертиза.

С доклада си по делото съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с Присъда по НОХД 14/2022 г. на ВТОС влязла в законна сила И. Н. И. е признат за виновен за това, че на 14.07.2018 г. на Първокласен път 1-4, при км. 114+800, на територията на област В.Т., в пътен участък със зона на действие на пътен знак „В26“ „Забранено е движението със скорост, по-висока от 60 км/ч“ при управление на моторно превозно средство специален автомобил „М.“ с peг. № ***, собственост на „Б.“ ООД, гр. София, 2 нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл.47, ал. 3 от ППЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак", „Пътните знаци за въвеждане на забрана и отменяне на въведената забрана имат следните изображения и наименования:

„Пътен знак „В26“, Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, като се движил със скорост от 76 км/ч. и нереагирал за спиране към момента на спукване на предна лява гума, вследствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие с автобус марка „М.“ с peг. № ВН 8687 АВ, собственост на ЕТ„Алексиев-91 ВД - Вергил Алексиев“ управляван от Р.И.Р. от гр. В., при което причинил по непредпазливост смърт на едно лице – К. Т.

К.а с ЕГН ********** от гр. Л., обл. В.Т., пътник в автобуса, както и телесна повреда на едно лице, за което му е наложено съответното наказание.

По делото е установено, че към момента на настъпване на процесното ПТП за специален автомобил „М.“ с peг. № ***, собственост на „Б.“ ООД, гр.

София не е била сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

От заключението на съдебната авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че по воденото във връзка с произшествието ДП, пострадалата е пътувала в автобус „Мерцедес 313 ЦДИ" на третата седалка ( без да се отчита седалката на шофьора ), разположена в ляво за посоката на движение на ПС, до прозореца. Заключението категорично установява, че като се съобрази мястото на установяване на тялото на пострадалата след настъпването на процесното ПТП, загиналата К. К.а е пътувала в автобуса без поставен обезопасителен колан. Според вещото лице няма данни дали автобусът, в който е пътувала загиналата, е бил оборудван с предпазни колани.

Заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза сочи, че установените като получени от загиналата в следствие на процесното ПТП травматични увреждания обосновават извод, че е било налице свободно инерционно движение на нейното тяло в купето на автобуса и са последвали удари с изключително висок интензитет и сила във вътрешните части на купето.

По тялото на загиналата липсват типични белези от „коланна травма“.

Според вещото лице, в случая, че пострадалата е била с поставен двуточков колан, с какъвто е бил оборудван процесният автобус, би се ограничило инерционното движение на тялото във вътрешността на автобуса. При това положение биха настъпили увреждания на главата и крайниците и биха се получили отпечатъци в коремната област. Вещото лице посочва, че повечето от описаните в заключението травматични увреждания на пострадалата не биха се получили при поставен предпазен колан. Не може обаче със сигурност да се установи кои увреждания биха били намалени или избегнати.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че първите травми на 3 пострадалата, при установения механизъм на процесното ПТП – странично полягване на автобуса, са били получени в областта на главата при страничния удар на автобуса в земната повърхност. Тези травми на главата са несъвместими с живота и за получаването им е било без значение дали пострадалата е била с поставен обезопасителен колан. Единствено в случая поставянето на такъв колан би могло да доведе до по - продължителна агония при пострадалата, но леталният изход за нея според вещото лице е бил неизбежен. Вещото лице посочва, че моментната смърт на пострадалата е била причинена от разкъсването на миокарда, но следващата по тежест травма - на главата и шията, които също са несъвместими с живота.

Вещото лице е изследвало здравословното състояние на родителите на К. К.а, като посочва, че те са имали заболявания, датиращи преди процесното ПТП, с изключение на карцином на простатата при Т. В., който е диагностициран след това. Клиничните диагнози на родителите на ищцата са резултат на дистрофични промени, настъпващи в човешкия организъм с напредване на възрастта.

Преживеният емоционален стрес от смъртта на дъщеря им, според заключението е предизвикал влошаване на общото здравословно състояние на родителите, но от доказателствата по делото не може да се извърши преценка относно степента на засягане на здравето им.

Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза като компетентно и обосновано, с изключение на извода на вещото лице, че процесният автобус е бил оборудван с обезопасителни колани. Този свой извод вещото лице посочва в съдебно заседание, че е направило въз основа на приложена към друго гражданско дело съдебна автотехническа експертиза.

Предвид това, че вещото лице е съобразило заключение, което не е прието по надлежния процесуален ред в настоящото производство, съдът намира, че изводът му относно наличието на обезопасителни колани в процесния автобус е необоснован. В останалата си част заключението според настоящия състав е обосновано.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите В.Г. К. – съпруг на загиналата при процесното ПТП К. К.а и Н.Т.Т.. Двамата свидетели установяват, че между загиналата К. К.а и нейните родители е съществувала силна връзка, основана на обич и уважение. Синът на загиналата носел името на нейния баща. Били в много добри отношения и макар да живеели в различни населени места, често се събирали. Преди смъртта на К. родителите й били жизнени, посрещали нея и семейството й, както и свидетеля Трайков, който им бил близък, „като на сватба“. Всяка година К., която работела като учителка, прекарвала по месец и половина от лятото при своите родители. Всяка година пътувала до родното си място- село З., където живеели нейните родители, за да подготви рождения ден на майка си , който бил на 17 юли. Отношенията й с родителите били много близки, тя дори приживе настояла пред съпруга си да бъде погребана в родното си село, а не в населеното място, където е живеела, за да бъде близо до родителите си и след смъртта си. Съпругът й изпълнил нейното желание. След смъртта на К. К.а родителите й били 4 съкрушени. Майка й отслабнала физически и от тегло 120 кг. преди смъртта на дъщеря си, станала 75кг. Отказвала да се храни и пиела само по чаша вино, почти не спяла. Плачела постоянно за дъщеря си, „разговаряла “ с нейните снимки и некролози, които наредила в дома си, не искала да излиза от къщи и да пазарува. Пазарувал ищецът Т. В.. Майката на К. се упреквала постоянно, че тя е загинала заради това, че е отивала да й помогне за празнуването на нейния рожден ден. Излизала само, за да отиде на гробището, когато я закарат съпругът й или зет й. През последните две години Ц. В. била отнесена, почти изцяло на легло, падала, губела равновесие, счупила крака си и след счупването повече не станала от леглото. Ищецът В. също страдал много след смъртта на дъщеря си, ходел постоянно на гроба й, плачел.