Решение № 977 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330201459 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А. К. Ч., против Наказателно постановление № 24-0435-000060 от 16.02.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на А. К. Ч., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, както и е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 01.02.2024 г., в гр. Пловдив, на ул. Момина сълза 27 в посока север, жалбоподателят управлявал лек автомобил Нисан Микра с рег.№ ****, собственост на М.Ч., като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0723, както и не носел СРМПС част 2 на автомобила, който управлява.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който впоследствие в 7-дневния срок от връчването му не е подал възражение.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя Т., който дава подробни обяснения за случилото се. Свидетелят Т. пространно разяснява за установяването на водача, който е управлявал автомобила, и за последвалата проверка на същия, както и за отказът му да се тества с техническо средство.

Посочва и за издаването на талон за медицинско изследване, какъвто е приложен към административнонаказателната преписка, както и за отвеждането на лицето до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където същият пред лекар също отказал да даде и кръв за изследване. Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че лицето не е било установено, доколкото свидетелят Т. много ясно разясни, че е установил управляващият автомобила като жалбоподателя още при разминаването му с полицейския патрул и впоследствие при извършването на проверката на същия след спирането на автомобила. Свидетелят разяснява и че автомобилът е направил впечатление на патрула с оглед нетипичните му действия – подаването на мигач за завиване, но продължаване направо по пътя, при което логично се явява заявеното от него с оглед тези действия да се е фокусирал 2 върху лицето, което управлява. Обстоятелството, че автомобилът не е бил спрян при самото му управление също се явява логично с оглед на факта, че автомобилният патрул е следвало да направи обратен завой и да догони движещият се, едва след което да му направи проверка. В случая от значение е установеното от свидетеля управление на автомобила именно от жалбоподателя, което се явява и процесното съставомерно деяние. В хода на процеса не са представени и никакви доказателства, които да оборват констатациите, а според съда описаното в АУАН и НП напълно се припокрива по дата, място и начин на извършване с посоченото от свидетеля Т. и с писмените доказателства.

Безспорно се установява и че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство с посочените параметри и номера. От представения талон за изследване № 0146733, изрично е посочен номерът на техническото средство, отказът на лицето да се тества, както и предписаното от полицейския орган лицето да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в срок до 45 минути от връчването на талона, като същият е подписан от жалбоподателя.

От показанията на актосъставителя Т. се установява и че лицето не е носело СРМПС част 2 на автомобила, докато го е управлявало.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. – т. 2.1. вр. т. 1.3.3. и т. 3.9. Видно от Заповед № 8121к902/30.03.2015г. издателят на НП – К.А., е упражнявал длъжността Началник на сектор „Охранителна полиция“ във 02 РУ-Пловдив към момента на съставянето на обжалваното НП. Видно от Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. издателят на АУАН – св. Т., е упражнявал длъжността старши полицай във 02 РУ при ОДМВР-Пловдив към момента на съставянето на АУАН и е бил оправомощен поименно за издаване на АУАН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.02.2024г., за нарушение от същата дата, а НП - на 16.02.2024г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

3

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият изрично е вписал в АУАН, че няма възражения.

По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същата съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, обективиран в съставения АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на отказ на лицето да се тества с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по делото доказателства и най-вече с оглед разпита на св. Т..

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

4

Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № 0146733, който е подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от него. В талона е указано, че следва дводачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 45 минути от връчването на талона, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, като същият е бил откаран до лечебното заведение, където в присъствието на лекар също е отказал да се тества.

Обстоятелството, че проверката е извършена непосредствено след спирането на автомобила и изключването на двигателя на същия също не се явява факт, който да обуслови наличие на съществено процесуално нарушение, след като в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози липсва изискване проверката да се извършва при включен двигател, при движещ се автомобил или докато жалбоподателят се намира вътре в МПС-то.

Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Налице е и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. В случая, при така приетото от фактическа страна, се установява, че жалбоподателят не е носил нужното свидетелство, като липсват изложени възражения, оспорващи този факт, нито са изложени съображения защо това не е сторено. Административното нарушение е безспорно установено, като е приложена и правилната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е абсолютно определено в закона и правилно е било наложено на жалбоподателя.

5

Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

От въззиваемата страна не са претендирани разноски в производството, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0435-000060 от 16.02.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на А. К. Ч., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, както и е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6