Решение № 186 от 03.08.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Момчилград, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100143 по описа за 2022 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се твърди, са подали заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 о т ГПК пред РС- Момчилград, за вземанията си към ответното дружество- „*****" ЕООД, и е било ч.гр.д. № 47/2022г. , по е била издадена Заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок, поради и което ищцовото дружество е подала настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.4 ГПК.

Ищцовото дружество посочва, че с промените в Закона за енергетиката, считано от 01.10.2020г. , всички небитови клиенти следвало да закупуват електрическа енергия на свободен пазар, което вод ело до отпадане на регулираните цени за тях. Заявява, че Ищецът в качеството си на търговец на електрическа енергия, съгласно разпоредбата на чл.100 от ЗЕ /Закона за енергетиката/, продава л електрическа енергия на клиентите си по свободно договорени цени. Притежавали Лицензия по чл.39 ал.1 т.5 от З Е- № Л-476-15 1 от 18.08.2016г. Снабдяването с ел. енергия на ответното дружество се извършвало от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД на основание и при условията на § 15 ал.2 и ал.3 предложение 2-ро /без сключен типов договор за покупко-продажба на електроенергия/ от ПЗР на ЗИД на ЗЕа /ДВ- бр.57/ в сила от 26.06.2020г./. Съгласно горепосочените разпоредби при липса на сключен договор от клиента с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на ел. енергия се извършвало от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39 ал.1 т.5.

Доставката се осъществявала при условията на типов договор, сключен между страните, а докато последният бъде сключен, търговецът е бил длъжен да осигурява снабдяването с електроенергия.

В исковата молба се посочва, че к ъм настоящия момент ответното дружество нямал сключен Договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, поради което негов снабдител е бил „ЕВН България електроснабдяване" ЕАД при горепосочените условия.

Твърди се , че с поред разпоредбата на чл.104 „а“ от ЗЕ потребителите използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им.

Обектът на ответното дружество е б и л присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, на чиято лицензионна територия се намирал. Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл.28 ал.2 и чл. 29 ал.3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В този смисъл била и разпоредбата на чл.31 ал.1 от Общите условия на „ЕВН България

Електроразпределение"

ЕАД /със сегашно наименование

„Електроразпределение Юг" ЕАД/, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/19.03.2021г., които обвързва ли потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане, съгл. чл.104 „а“ ал.4 от ЗЕ.

Ищцовото дружество посочва, че съгласно чл.29 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са за достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чиито обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период.

Ищцовото дружествот посочва, че ответникът- „*****" ЕООД има л качеството на небитов клиент, съгласно §, т.33 „а“ ДР на ЗЕ, тъй като ползваната от същия ел. енергия е била за небитови нужди с оглед вида на 2 клиента /търговско дружество/ и вида на обекта на потребление. Същият е бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури. Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ, като същите не подлежали на договорна свобода.

По силата на закона, ищцовото дружество и оператора на разпределителната мрежа- двете дружества са се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обекти на ответника, находящи се в гр. Момчилград, ул. Пирин № 7 – магазин , като за „*****" ЕООД е бил открит клиентски номер 1010457241 спрямо подадени до дружеството документи за откриване на партида.

В изпълнение на задълженията си по ОУ и съгл.чл.94 „а“ ал.1 от ЗЕ, ищецът в качеството си на търговец на електрическа енергия е доставил до обекта на ответника ел.енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност 965,82 лева за период 11.07.2021г.- 30.09.202г., които до този момент не са били заплатени.

Именно поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължаб и законна лихва в общ размер от 33,60 л ева за периода 16.09.2021г.- 31.01.2022г . Законна лихва за забава се дълж ала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е бил посочен в същата.

Предвид на гореизложеното и се иска от съда да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към „*****" ЕООД, както следва: - 965,82 лева, представляващи стойността на консумирана от обекта на „*****" ЕООД електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 11.07.2021г.- 30.09.2021г., и - 33,60 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 16.09.2021г. 31.01.2022г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и представя доказателства.

В съдебно заседание не се представлява, като от процесуален представител е постъпило писмено становище, с което се поддържа иска, и се правят алтернативни доказателствени искания- при оспорване на исковата претенция- за назначаване на съответни екпертизи. При липса на оспорване иска да се уважи исковата претенция в пълен размер и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез ю.к.О.А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове, като посочва, че имали сключен договор с ищцовото дружество за доставка на ел.енергия, за търговски обект, тяхна собственост. Твърди се, че дружеството е прекратила търговска дейност през м.август 2021г. и уведомили ищцовото дружество за това, както и откритата партида на тяхно име е била закрита, и те не били уведомени, че имат задължения. Счита, че исковата молба е 3 неоснователна.

В съдебно заседание, ответникът, чрез ю.к.О.А., намира, че исковата молба е неоснователна и недоказана и иска отхвърлянето на същата, като заявява, че са прекратила дейността на дружеството и са уведомили ищеца за това и са закрили партидата за търговския обект.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 47/2022г. на РС- Момчилград, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 28 от 16.02.2022г. срещу ответника за следните суми: сумата в размер на 965,82 лева;, както и законна лихва за периода от 16.09.2021г. до 31.01.2022г. в размер на 33,60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2020г. до пълното и изплащане, както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25лева-държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от Индивидуален Договор за продажба на електрическа енергия в гр.Момчилград, ул.“Пирин“ № 7 Г, /Магазин с ИТН-4417570/ 07.04.2021г./ . Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл.414 от ГПК срещу същата е постъпило ВЪЗРАЖЕНИЕ за недължимост на претенцията, и поради това и по реда на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е дадено е указания за предявяване на установителен иск, и с оглед на което от ищеца е предявен иск в едномесечния срок.

В хода производството по делото се установи и следното; видно от представените Общите условия на дружеството /като същите са общоизвестни на съда, които освен това са публикувани на сайта на дружеството/ за договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008г. на ДКЕВР, на основание чл.21 ал.1 т.4 във вр. чл.98 „а“ от ЗЕ в чл.1 т.4 от Общите условия като „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е определено физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Елекроразпределение“ АД, който ползва ел. енергия за битови нужди, или съответно- физическо или юридическо лице, което купува ел.енергия за стопански и/или обществени нуждиприсъединен към

4 електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Елекроразпределение“.

Съгласно чл.7 т.1 от Общите условия, „ЕВН ЕС“ се задължава да снабдява при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.11 т.1 от Общите условия, клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Според чл.27 ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

По делото като писмени доказателства са приети; Заявление за услугасмяна на клиент за обект на регулиран пазар от „А.и“ ЕООД /като ползвателнаемател на обект по наемен договор/, касаещ обект в гр.Момчилград, ул.“Пирин“

№

7ведно със декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“, Заявлениедекларация за започване на продажба на ел.енергия- касаещ същият обект;

Договор за наем на имот- описаният, от който е видно, че ответното дружеството от 01.09.2020г. е наемател на обекта- предмет на доставка на ел.енергия, като от тях е видно, че се отнасят за обект на потребление, находящ се в гр. Момчилград, ул.”Пирин” № 7, ИТН-4417570/. Представено е и тристранно споразумение от 11.09.2020г.,, сключено между ищцовото дружество, „Централ“ ЕООД- като собственик на обекта- описан по-горе и ответното дружество- като ползвател на обекта, по силата на който ползвателят става клиент на „ЕВН ЕС“.

По делото са представени П репис – извлечение от сметка на ответното дружество за стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 11.07.2021г. до 30.09.2021г.- възлизащи на обща стст 965,82 лева, и законната лихва за периода от 16.09.2021г. до 31.01.2022. в размер на 33,60 лева; и 2 броя фактури, с получател ответното дружеството, като абонат със съответният номер за доставена ел.енергия на обект, описан по-горе- за който дружеството се явява наемател /ползвател/ по силата на договор- цитиран по-горе- за начислена ел. енергия за периода в исковата молба, за процесният недвижим имот на стойност общо 965,82 лева /главница, описани подробно/.