Решение № 1425 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20261100901159 по описа за 2026 година

Производството е образувано по иск на Софийска градска прокуратура по чл.155, ал. 1, т.3 от ТЗ за прекратяване на търговското дружество „С. И СИНОВЕ“ ООД, ЕИК 121466618 поради обстоятелството, че не е вписан нов управител след смъртта на Р.П.Г., починал на 02.06.2025 г.

С отговора на исковата молба ответникът „С. И СИНОВЕ“ ООД, ЕИК 121466618 чрез особения представител адв. Р. И., не оспорва обстоятелството, че управителя на дружеството е починал на 02.06.2025г и няма вписан нов в предвидения в закона срок.

СЪДЪТ като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира иска за основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ по иск на прокурора Съдът прекратява търговското дружество, ако то няма вписан управител в продължение на повече от три месеца. Видно от справката в ТР, управител на дружеството „С. И СИНОВЕ“ ООД, ЕИК 121466618 е лицето Р.П.Г., който е починал на 02.06.2025г и в продължение на повече от 3 месеца няма вписан нов управител на дружеството в регистъра. Следователно, от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството няма вписан управител в посочения в закона срок, поради което следва да се прекрати.

1

Относно възнаграждението на особения представител съдът съобрази следното:

Първо измененията в ГПК и новата разпоредба на чл. 36а ( ДВ, бр. 17 от 2026 г.), съгласно която, когато в закон е предвидено назначаване на особен представител, адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, определя особен представител и размера на възнаграждението му при условията на чл.

36, ал. 3 и 4. ЗАдв, според настоящия състав е все още неприложима. Към настоящия момент, не е част от обективното ни право новата Наредба за определяне на възнагражденията на адвокатите, която се очаква да бъде приета от Министерство на правосъдието, което формално е пречка за прилагане на новоприетите разпоредби в ГПК и ЗАдв, доколкото няма критерии за неговото определяне от адвокатския съвет към съответната колегия. До приемане на новата наредбата, компетентен да определи размера на възнаграждение остава съда.

Нещо повече, според настоящия съдебен състав и след нейното приемане, компетентността на съда няма да отпадне. Последното следва от разпоредбата на чл. 81 ГПК, съгласно която, съдът е този, който се произнася по разноските на страните с крайния съдебен акт, включително и относно възнагражденията на особените представители. Адвокатския съвет към съответната колегия не може валидно да определя възнагражденията на особените представители, т.к. това противоречи на Решението на Съда на ЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година постановено по дело C‑438/22, което макар прието за Наредба №1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждение (отм.), е приложимо и към въведения нов ред относно възнагражденията на особените представители. Това е така, защото той нарушава правото на конкуренция по същия начин както и отменената Наредба №1, доколкото пряко определя възнаграждение, в чието договаряне не участва и при съобразяване на критерии, които нямат пряко отношение към производството, за което то се претендира (например съгласно чл.36, ал. 3, т. 3 ЗАдв се взема предвид времето за извършването и спешността на правната помощ, които зависят от поведението на страната, която се ползва от същата, т.е. къса се причинно-следствената връзка с неправомерното поведението на насрещната страна), и/или са откровено дискриминационни (разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 4 ЗАдв. дискриминира отделните членове на адвокатската 2 колеги по образователен ценз, опит и специализация, давайки предимство на едни за сметка на други при сходно положени усилия за изграждане и провеждане на линията на защита, когато опитът, образованието и специализацията би следва да способстват за намаляване на времето и усилията на адвоката за извършването им). Не без значение е и обстоятелството, че новият ред за определяне на възнаграждението, предвижда то да се извършва от несъдебен орган, но с обвързваща бюджета на съдебната власт сила, което законодателно решение е и със спорен конституционосъобразен ефект (дава право на небюджетна организация сама да определя как да се разходва публичен ресурс, което е без аналог в обективното ни право). Следователно единственият орган, който е компетентен да определи размера на възнаграждението на особения представител в производството по чл.155, т. 3 ТЗ е съдът, а относно критериите, по които това определяне следва да се извърши, то те са само: фактическата и правна сложност на делото, и то да е справедливо и обосновано (чл.36, ал. 2 ЗАдв. в частта, която не противоречи на ДЕС).

Фактическата и правна сложност предполага съединяване, обективно и субективно на повече от един иска, респ. възражения, или усложняване в доказването на правнорелевантните факти. А справедливо по смисъла на ЗАдв. ще е това възнаграждение, което е обективно, т.е. съответно на положените усилия за изготвяне и следване на линията на защита на доверителя. Дела, който са усложнени фактологически и/или правно, оправдават по-висок размер на възнаграждението на адвоката, тъй като предполагат повече усилия за изготвяне и следване на линията на защита, съответно участието/явяване/ в повече съдебни заседания, респективно помалко фактически и правно усложнените дела, предполагат по-нисък размер на възнаграждението.

В производството по чл.155, т. 3 ТЗ на доказване подлежат обстоятелствата дали има или не вписан управител на дружеството и дали е изтекъл тримесечния срок от настъпване на обстоятелствата довели до заличаването на предходния. Тези два факта, подлежащи на доказване са лесно установими, от вписванията в търговския регистър, които са публични, респ. настъпването на смъртта на управителя, както в процесния случай.

Следователно изначално производството по тези искове не е предвидено да разкрива признаци на фактическа и правна сложност, тъй като то не 3 предполага нито упражняване на насрещни права, нито конституиране на други лица, то се развива и приключва в едно открито съдебно заседание.

В случая конкретното производство също не разкрива фактическа и правна сложност, по-голяма от типичната. Следователно положените от процесуалния представител усилия за подаване на отговор, с който се признават и всички факти, от подлежащите на доказване от фактическия състав на иска, предполага определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер на сумата от 150,00 евро, която според настоящия състав е достатъчна да покрие справедливо времето, вложено/изразходвано от особения представител за изготвяне на отговора и за явяването му в откритото съдебно заседание.

С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да се осъди да заплати разноски по делото в размер на сумата от 40,90 евро ДТ и сумата от 150,00 евро, възнаграждение на назначения особен представител.

При тези мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „С. И СИНОВЕ“ ООД, ЕИК 121466618, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „********.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.47, ал. 6 ГПК вр. чл.36, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за особения представител адв. Р. И. в размер на сумата от 150,00 евро, платима от бюджета на съда, за което да се издаде РКО.

ОСЪЖДА „С. И СИНОВЕ“ ООД, ЕИК 1 21466618 да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 40,90 евро и сумата от 150,00 евро, възнаграждение за назначения му особен представител.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ за вписване в ТР след влизането му в сила, за да се извърши ликвидация на дружеството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4