Решение № 1293 от 09.06.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120101568 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв.

Победа, ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от инж.Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Д. Б. З. – юрисконсулт, за осъждане на И. В. Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** година, с адрес: град ***, да плати на ищеца сумата 496, 63 лева, представляваща главница за потребени услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 19.02.2019 година до 18.08.2021 година, сумата 111,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.07.2019 година до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ответникът И. В. Г. е клиент на Водоснабдяване и канализация” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабден обект, представляващ апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: град Черноморец, община Созопол, местност *** с идентификатор *** със заведена партида в базата данни на абонатен номер 230538. Качеството на потребител в полза на ответника е възникнало в момента на придобиване на правото на собственост върху описания в т.1 от 1 обстоятелствената част на исковата молба водоснабден обект, съгласно изискванията на чл.3, аб.1 от Наредба № 4 от 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4/.

Съгласно разпоредбата на чл.8, които правила са част от съдържанието на възникналото между страните облигационно правоотношение предоставянето на ВиК услугите се извършва по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикуване на интернет – страницата на водния оператор, поради което не е необходимо тяхното представяне като писмено доказателство сред кориците на настоящото дело. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Водомерът е разположен в апартамента на ответника, поради което клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до водомера. Използването на електронно устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет. При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер.

Този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“.

Когато инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. Съществува и възможност за т.нар. „самоотчет”, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора, като „от клиента”. Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от представената към настоящата искова молба заверено копие от справка- извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия е допустимо за обекти, имащи сезонен характер, да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Съгласно чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се включва цялото количество доставено вода до централния водомер на имота. За извършените отчети в законоустановения срок са издавани данъчни фактури в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР с решение № БП – Ц 20/30.11.2017 година с решение № Ц -37/23.12.2019 година, с решение № Ц – 46/30.12.2020 година, заверено копие от извадки. Ответникът е следвало да заплати, но не е заплатил своевременно задълженията си по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на 2 издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл.33, ал.2 от Общите условия. Посочено е в общите условия, че не е необходимо изпращане на покана на изпадналия в забава длъжник. В исковата молба са описани фактурите, които са издадени в периода от 25.06.2019 година до 25.08.2021 година за предоставените ВиК услуги, както и размера на лихвата за забава. Поради изложеното ищецът предявява иска си и отправя искане за присъждане на лихва за забава, както и за присъждане на разноски.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника И. В. Г. – адвокат К. К..

Процесуалният представител на ответника счита, че от представените документи не се установява по безспорен начин консумацията от страна на ответника на предлаганата от ищеца услуга. В описаната в исковата молба фактическа обстановка липсват данни, от които да е знайно дали ответникът въобще е пребивавал в страната и реално е ползвал жилището, за което да се претендира посочения консуматив. Счита това обстоятелство за съществено, тъй като една празнота в това отношения подчинява фактологията единствено на твърдения на ищеца, а безрезервното й възприемане би довело до неоснователно обогатяване.

Ползваната в случая форма за връчване на съдебни книжа, регламентирана в чл.47 от ГПК за случаите, когато ответникът не може да бъде намерен вън от всяко съмнение говори, че въпросният апартамент не се обитава, което поставя под съмнение консумацията на услугата, посочена в исковата молба. Поради изложеното процесуалният представител на ответника счита, че искът е неоснователен към датата на изготвяне на отговора. Отговорът на този въпрос е от решаващо значение доколкото разходването на вода, респ. канал, по хипотеза би могло да се дължи на ред други причини – повреда, нерегламентирано ползване на самонастанило се лице, неправомерно притежаващо ключ от жилището и други. Поради изложеното ответникът оспорва обстоятелствата на които се основава иска. В писмения отговор е направено доказателствено искане.

В първото по делото съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В писмена молба от негово име е заявено, че дава становище по доклада, сочи доказателства, поддържа предявения иск, както и дава становище по същество на спора. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца юрисконсулт Белев счита, че искът е основателен и доказан съобразно доказателствения материал. Отправя искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание особеният представител адвокат К., поддържа дадения отговор.

По повод доклада заявява, че не оспорва правото на собственост на ищеца в писмения отговор. Твърди, че не са представени доказателства за реално ползване реална консумация на ВиК услуги от ответника. Поради това счита, че указанията, дадени с доклада не са изпълнени. В съдебно заседание отправя искане за оставяне на иска без уважение.

Обосновава становището си с това, че видно от приложено доказателства за периода, за който са начислени задълженията представляваният от него ответник има чести влизания и излизания от страната, но това е за период от един до пет дни, което опровергава искането.

По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема 3 следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически и правна страна:

За установяване правото на собственост на ответника по отношение на имота, като писмено доказателство е приета справка от Агенция по вписванията, в която е отразено, че ответникът И. В. Г. е закупил с договор за покупко - продажба недвижим имот с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с площ от 69,94 кв.м., представляващ жилище, апартамент, находящо се на адрес: град **** Съгласно чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни вода.

Поради изложеното относно придобиването на правото на собственост по отношение на обекта, до който са доставяни посочените количества вода, настоящият състав приема, че ответникът е потребител на доставяните от дружеството – ищец услуги и материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Като писмени доказателства са приети и представени също от ищцовата страна пет броя фактури, издавани ежемесечно в периода от 25.06.2019 година до 25.09.2020 година, на 25.10.2020 година и на 25.08.2021 година.

Посочените в справка – извлечение от показания на водомера стойности и посочените в издадените фактури стойности като показания на водомера са идентични. В справка извлечение е посочено, че фактурите са с отчет „видян“. От името на ответната страна не се твърди, че счетоводството на дружеството не е редовно водено, поради което настоящият състав приема, че ищецът е изправна страна по договора, като е доставил до имота на ответника посочените количества доставена, отведена и пречистена вода, които са с посочени основания във фактурите вода, канал, пречистване. Извода относно това дали счетоводството е редовно водено следва да бъде направен предвид приложение правилото на чл.182 от ГПК.

Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране. При този изход от спора и съгласно чл.86 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от Общите условия, тъй като ответника е в забава за плащане на задълженията по посочените фактури, настоящият състав приема, че е основателна и претенцията за заплащане на лихва.

Задължението е в общ размер от 112, 43 лева, поради което и предвид изложените по – горе съображения сумата следва да бъде присъдена в посочения в исковата молба размер от 111, 75 лева.

При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да 4 бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото.

Разноските, направени по водене на делото, са в общ размер от 400 лева, от които сумата 100 лева, представляваща внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 200 лева, представляваща разноски за назначаване на особен представител на ответника и сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.