Решение № 44 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 44

П., 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Александър Люб. Александров при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600629 по описа за 2025 година

С присъда № 34 от 07.05.2025 г., постановена по НОХД № 599/24 г. на РС – Пазарджик, подсъдимият М. О. Т. П. е признат за виновен в това, че на 05.07.2023 г., в П., при управление на товарен автомобил марка „****“ с per № ******, нарушил правилата за движение по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП и чл. 158, ал.

1 от ППЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на Б.А.Ф. и Й.А.Д., поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, предложение 3-то, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343Г от НК е лишен подсъдимият М. О. Т. от правото да управлява МПС за срок от шест месеца.

Осъден е подсъдимият М. О. Т. да заплати направените по делото разноски, съответно в размер на 1170 лева по сметка на ОДМВР – Пазарджик и в размер на 1306.40 лева по сметка на Районен съд - Пазарджик.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия, 1 чрез неговия защитник. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

Поддържа се, че вина за настъпването на ПТП имал водачът на ****та.

Същият нарушил разпоредбите на чл. 91, ал. 2, чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, без да има право да използва специалния режим на движение. Случаят не бил спешен с оглед съС.ието на транспортирания пациент. Твърди се и че е допуснато съществено, отстранимо процесуално нарушение – на подсъдимият не било дадено право на последна дума в нарушение на чл. 297 от НПК.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания.

Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, се придържа към доводите на защитника си и прави искане за постановяване на оправдателна присъда.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 05.07.2023г. преди обяд свидетелят Б.Ф., в изпълнение на служебните си задължения като дежурен лекар в Спешно отделение при МБАЛ П., заедно със свид. Г. Г., в качеството му на шофьор на автомобил със специален режим на движение марка „*****“ модел „**** ***** ЖС“ с рег. № ****** /****/, в района на село В. оказали помощ на дете по сигнал за получен гърч. На мястото били майката на детето и още една жена. Свидетелят Ф. осъществил първа помощ на детето, като преценил, че същото следва да бъде транспортирано до Спешна помощ в гр.П.. Така ****та потеглила към гр.П., с включен светлинен и звуков сигнал. Свидетелят Ф. пътувал на предната седалка до водача - свид. Г., без поставен предпазен колан, като имал възможност за пряка видимост към задното отделение на ****та, където били детето, неговата майка и другата жена.

Движението на спешния автомобил към гр.П. се извършвало в светлата част на денонощието, при суха и чиста асфалтова настилка.

В П. ****та започнала движение по ул. „******“, в посока от Запад на Изток, с включена звукова и светлинна сигнализация.

По същото време автомобил марка „****“, рег. № **********, управляван от подсъдимия М. Т., бил спрял в лявата лента зад товарен 2 автомобил преди кръстовище, образувано от ул. „******“, ул. „****“ и ул.

„*****“, регулирано от светофарна уредба. В автомобила „***„ на предна седалка, бил свидетелят Й.Д, без поставен предпазен колан.

Подсъдимият М. Т. възприел звуковата сигнализация на ****та, но въпреки това, след като светофарната уредба подала зелен за него сигнал, Т. потеглил, извършвайки маневра „завой на ляво“ към ул. „****“, каквато маневра безпроблемно извършил намиращият се пред него микробус, но без подсъдимият да се убеди къде точно се намира ****та.

В момента, в който автомобил „***“ потеглил, автомобил „*****“ отстоял на 106.22 метра от зоната на последвалия удар и водачът Т. нямал техническата възможност да възприеме зрително приближаващата се **** поради това, че пред него имало друг товарен автомобил. След като автомобил „***“ навлязъл по кривата на левия завой автомобилът, движещ се пред него вече бил променил траекторията си на движение и водачът Т. имал техническата възможност да възприеме визуално приближаващия автомобил със специален режим на движение, който в този момент отстоял на около 34.41 метра от зоната на удара, в лявата лента, предназначена за завиващи наляво и при червена за него светлина на светофарната уредба, а автомобилът „***“ отстоял на 12.75 метра от зоната на удара, достигайки скорост от около 16.06 км/ч.

Водачът Т. не възприел приближаващия се автомобил „*****“, движещ се със скорост от около 53.86 км/ч. и продължил равноускорителното движение по кривата на завоя. Така автомобилът „***“ навлязъл в южното платно за движение на ул. „******“, като в този момент автомобил „*****“ отстоял вече на 18.55 метра от зоната на удара, а автомобила „***“ отстоял на 7,5 метра от зоната на удара и достигнал скорост от около 19.61 км/ч.

Дължината на зоната на пълния спирачен път на автомобила „*****“ при движение със скорост от 53,86 км/ч е 28,71 метра, а дължината на зоната на пълния спирачен път на автомобила „***“ при движение със скорост от 19,61 км/ч е 7,89 метра.

В момента, в който „***та“ навлязъл в южното платно за движение, водачът Т. не е имал техническата възможност да спре движението на автомобила преди зоната на удара и попаднал в зоната на пълния спирачен път на автомобила „*****“. Траекториите на автомобилите се пресекли и настъпил кос удар, като в момента на удара скоростта на автомобила „***“ била около 23.84 км/ч, а скоростта на автомобила „*****“ около 53.86 км/ч.

След удара, от създалата се кинетична енергия и ударен импулс, автомобилът „***“ придобил ъглова скорост и се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано от горе, след което продължил движението си около 40 метра. След удара от създалата се кинетична енергия и от действията на водача Г., автомобил „*****“ се завъртял частично в посока по часовниковата стрелка, гледано от горе, след което продължил движението в посока Югоизток, възкачил се върху тротоарните площи с предните колела през обособен бордюр и спрял движението си след около 12.6 метра в основа на пътен знак.

3

Причина за възникналото ПТП е това, че подсъдимият Т. не е възприел и не е пропуснал приближаващият се автомобил със специален режим на движение, който бил с включена светлинна и звукова сигнализация.

На мястото на настъпилия инцидент била изпратена оперативно следствена група, като бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвен и фотоалбум.

Свидетелят Ф., който пътувал в ****та, бил откаран по спешност в ЦСМП гр.Пазарджик, заедно със свид. Д., който пътувал с товарния автомобил марка „****“ с per № ******.

Двамата водачи на МПС, свидетелят Г. и подсъдимият Т., били изпробвани за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта им.

Пробите им били отрицателни.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалия Б.Ф. били причинени две средни телесни повреди. Едната се състои в ********, наложило оперативно намесване и метална фиксация, с което е причинено трайно затрудняване движението на левия долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 8 -10 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Втората средна телесна повреда се изразява в травматично ******** /***/ и т******** /**/, което представлява *, без които се затруднява дъвченето и говоренето, по смисъла на чл. 129 от НК. Отделно са му причинени и леки телесни увреждания по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.

Видно от заключението на извършената съдебномедицинска експертиза н а пострадалия Й.Д е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в ****, причинило ***** за около 3 месеца. Отделно са му причинени и травматични увреждания по смисъла на чл. 130, ал. 1 и 2 от НК. Телесната повреда е пряк резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и заключенията на вещите лица.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно показанията на всички разпитани свидетели, като е аргументирал на кои дава вяра по определени обстоятелства, а на кои не.

Изложени са убедителни доводи защо съдът възприема заключението на автотехническата експертиза, назначена на съдебното следствие. В това заключение скоростите на участниците в ПТП са определени при съобразяването на повече фактори, отколкото при експертизата от досъдебното прозводство. Такива са били исканията на защитата и съдът правилно ги е взел предвид, допускайки проверка на изводите на предходната експертиза.

Неоснователни са доводите на защитата пред настоящия съд, че 4 скоростта на ****та на практика била по-висока, но не била правилно определена от експертите. Позовава се на различни стойности на ъгли, използвани за определяне скоростите на движение на участниците в процесното ПТП от автотехническите експертизи, обсъдени от районния съд, които, според защитата, следвало да са едни и същи.

За проверка на това твърдение на второинстанционното съдебно следствие беше допусната допълнителна автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприе като обективно и компетентно.

Видно от заключението /л. 56 от настоящето дело/, за определяне скростите на движение на автомобилите, при едната експертиза е използвана методиката „Теория на удара“, а втората автотехническа експертиза е използвала методът „Моментум 360“.При анализ на ъглите, използвани в методиките, взети при първата и втората експертиза, разликите се дължат на това, че при използване на методиката „Теория на удара“ за посока на директриса или ос, към която са измерени ъглите, е приета оста на ул.

„******“ в посока изток – запад. При пресмятане с методиката „Теория на удара“ за „първо тяло“ е приет автомобилът „***“, а за „второ тяло“ автомобилът „*****“. При пресмятане с методиката „Моментум 360“ за „първо тяло“ е приет автомобилът „*****“, а за „второ тяло“ автомобилът „***“.

Това заключение обяснява разликите, мотивирали защитата да постави под съмнение изчисленията на експертизите за скоростите на двата автомобила.

Същото заключение установява, че в процесната пътна ситуация водачът на ****та е можела да избегне удара с „***та“, ако се е движел със скорост не по-висока от 33.48 км.ч.

Ново обстоятелство, прието за установено от настоящата инстанция.

Възоснова на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, настоящата инстанция прие за установено ново релевантно обстоятелство, което липсва както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и измежду фактите, приети за установени в мотивите към първоинстанционната присъда. Каса е се за факта, че след като преценил, че пациентът следва да бъде транспортиран до Спешна помощ в гр.Пазарджик, свидетелят д-р Ф. казал на шофьора на ****та да включи светлинния и звуков сигнал и да кара максимално бързо натам. Това се установява от показанията на свид. Ф. от досъдебното производство, дадени на 12.07.2023г. /л. 23, гръб от ДП/ и прочетени на съдебното следствие пред районния съд в съдебно заседание на 27.11.2024г. /л. 88 от НОХД 599/24 на РС Пазарджик/.