Решение № 4463 от 13.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4463 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110101085 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „...“ АД срещу „...“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1553,94 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумите, мораторна лихва върху главницата в размер от 364,74 лв. за периода от 17.09.2018 г. до 8.01.2021 г., както и разноските по делото в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на 12.06.2018 г., в село ..., е реализирано ПТП между лек автомобил марка „.....“, модел „....“ с peг. № ...., със собственик и водач ..., и лек автомобил марка „...“, модел „....“ с per. № ...., собственост на „...“ ООД и управляван от .... Твърди, че според представения двустранен констативен протокол за ПТП, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил марка „.....“, модел „....“ с peг. № ...., ..., която при движение по пътя между село ... и ... реализира удар в задната дясна част на движещия се пред нея в същата посока и в същата лента лек автомобил марка „...“, модел „....“ с peг. № ..... От удара са нанесени материални щети на последния. Твърди, че увреденият автомобил е застрахован по застраховка „Автокаско“ в ЗД „...“ АД, а гражданската отговорност на виновния водач, управлявал лек автомобил марка „.....“, модел „....“ с peг. № ...., била застрахована при ответника към момента на ПТП. Твърди, че във връзка с отстраняване на щетите по увредения автомобил марка „...“, модел „....“ с peг. № .... било изплатено застрахователно обезщетение в размер от 1614,10 лв. по възлагателно писмо, както и сумата от 660 лв. – транспортни разходи (даване под наем на автомобил). Твърди, че отправил претенция до ответника за изплащане на 1 сумата в общ размер 2289,10 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2274,10 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ответникът направил частично плащане в размер от 735,16 лв., което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на иска за разликата от 1553,94 лв. до пълния размер на дължимата сума от 2289,10 лв.

Ответникът твърди, че с направеното плащане от 735,16 лв. е погасил изцяло задължението си, тъй като останалите щети по автомобила не били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че размерът на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишен. Оспорва претенцията в частта относно сумата в размер от 660 лв. за отдаване под наем на автомобил. Оспорва изпадането в забава.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По главния иск по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: деяние – настъпилото ПТП от 12.06.2018 г., противоправно поведение на водача на МПС лек автомобил марка „.....“, модел „....“ с peг. № .... – ..., вреда – щетите по МПС марка „...“, модел „....“ с peг. № ....; причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличие на главен дълг, както и че е отправил до ответника покана за плащане.

При съобразяване със становището на ответника и наведените с писмения отговор възражения, в негова доказателствена тежест е в условията на пълно и главно доказване да докаже следните обстоятелства: направеното плащане в размер от 735,16 лв. по претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по повод ПТП от 12.06.2018 г., както и че е платил претендираните от ищеца суми в срок.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Н а 12.06.2018 г., в село ..., е реализирано ПТП между лек автомобил марка „.....“, модел „....“ с peг. № ...., със собственик и водач ..., и лек автомобил марка „...“, модел „....“ с peг. № ...., собственост на „...“ ООД и управляван от ..., поради виновното и противоправно поведение на водача на МПС марка „.....“, модел „....“ с peг. № .... – ....

Това обстоятелство се установява и от двустранния констативен протокол за ПТП от 12.06.2018 г., от който е видно, че като причина за ПТП е посочена удар в задната част на друго превозно средство при движение в една и съща посока в същата лента от страна на водача ....

На следващо място, отделено е като безспорно обстоятелството, че е 2 налице валидно сключена застраховка „Автокаско“ за лек автомобил марка „...“, модел „....“ с peг. № .... в ЗД „...“ АД със застрахователна полица № ..., със срок на действие от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г.

Това обстоятелство се установява и от представената по делото застрахователна полица № ....

Отделено е като безспорно обстоятелството, че е налице валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № ..., с валиден срок на действие от 22.04.2018 г. до 21.04.2019 г. между „...“ АД и собственикът на МПС марка „.....“, модел „....“ с peг. № ...., към датата на процесното ПТП.

Това обстоятелство се установява и от представената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 12.06.2018 г. за МПС с ДКН ....

Отделено е като безспорно и обстоятелството, че от ищеца ЗД „...“ АД е изплатено обезщетение в полза на увреденото лице по щета № .../2016 г. в размер на 2274,10 лв.

Това обстоятелство се установява и от платежно нареждане от 26.06.2018 г., както и от платежно нареждане от платежно нареждане от 6.07.2018 г. с приложен към него списък от фактури, по които се плаща.

По делото е отделено като безспорно и обстоятелството, че ответникът е получил регресна покана от ищеца на 19.04.2017 г., по която същият изплатил на ищеца по щета № ... сумата в размер на 735,16 лв.

С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, спорните по делото въпроси са относно размера на дължимото обезщетение за отстраняване на щетите по увредения лек автомобил, застрахован при ищеца, както и относно дължимостта на сумата, изплатена от ищеца в полза на увреденото лице, за наемане на автомобил.

Относно размера на сумата, необходима за отстраняване на нанесените по увредения лек автомобил щети вследствие на пътно-транспортното произшествие, по делото е изслушано заключение по допусната съдебна автотехническа експертиза, като впоследствие е допуснато изслушването на заключение и по допълнителна автотехническа експертиза.

В първоначалното заключение вещото лице е посочило, че щетите по товарен автомобил „... ....“, рег. № ...., посочени в описа на застрахователя на л. 19 от делото, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.06.2018 г. произшествие на републикански път III-906.

При изчисляване на размера на щетите в първоначалното заключение вещото лице е посочило, че е взело предвид видът и степента на щетите, отразени в описа, представен на л. 19 от делото, съставен от застрахователя, като именно тези щети са възприети от вещото лице като причинени от процесното ПТП. Стойността, необходима за отстраняването им, според вещото лице е в размер от 1443,67 лв., изчислена на база средни пазарни цени. Вещото лице изрично е посочило, че в приложената по делото фактура от 26.06.2018 г. – л. 24 от делото – има данни, че е извършен ремонт и боядисване на престилка задна, която липсва в описа на застрахователя и няма данни същата да е била увредена. За отстраняване на щетите вещото лице е посочило, че са използвани оригинални резервни части, с приложена отстъпка в размер от 15%. Като обичайни разноски за ликвидиране на щетата е посочил, че са в размер между 15 и 25 лв.

3

По делото е представен и опис на щета, с посочена дата на съставяне 22.06.2018 г., неподписан, като в него е описана престилка задна, със степен на увреждане средна деформация, като е посочено, че е необходимо боядисване на детайла с основен цвят боя.

В тази връзка е допуснато и изслушването на допълнително заключение на вещото лице, от което се установява, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по увредения лек автомобил, в случай че се възприеме увреждането на престилка задна, е 1586,90 лв. Вещото лице е посочило, че в описа са отразени вида и степените на щетите, съгласувани от собственика на процесния товарен автомобил, но в случая подобни данни по делото липсват – представения опис на л. 68 от делото е неподписан и несъгласуван нито от застрахователя ищец, нито от собственика на увреденото МПС.

По делото е представено писмо от „...“ АД, в което се посочва, че към дата 12.06.2018 г. автомобилът „... ....“, рег. № ...., е бил в гаранционен срок.

С оглед изложеното съдът намира, че е доказана причинно-следствената връзка между уврежданията по товарния автомобил „... ....“, рег. № ...., посочени в представения на л. 19 опис, съставен от застрахователя ищец.

Същият е подписан както от представител на застрахователя, така и от собственика на застрахованото МПС, т.е. съставен е по посочения в раздел VIII, т. 2 от Общите условия на ЗД „...“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства „Автокаско“ ред. Според посочената т. 2 размерът на щетите се установява с оглед на ППС от представител на застрахователя в присъствието на застрахования или негов представител. При необходимост се извършва допълнителен оглед. В случая при първоначалния оглед на автомобила са били установени щетите, описани в приложения на л. 19 от делото опис. Действително в хода на ремонтните дейности е възможно да бъдат установени и други щети, но за да се приеме, че същите са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, следва да бъдат ангажирани съответни доказателства, каквито в случая не са налице. При необходимост от извършване на допълнителен оглед следва да се спазят същите правила като при първоначалния, като новоустановените щети по автомобила следва да бъдат съгласувани от собственика му или негов представител, както и от представител на самия застраховател – в случая е представен неподписан опис, който съдът не счита, че следва да цени като удостоверяващ извършването на допълнителен оглед от застрахователя, доколкото липсва подпис на негов представител, нито съгласуване на констатираните щети, нито че застрахователят е установил и приел, че същите са възникнали именно вследствие на процесното ПТП.

Ето защо съдът, кредитирайки първоначалното заключение на вещото лице, приема, че необходимата стойност за отстраняване на щетите по застрахования при ищеца товарен автомобил, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, е 1443,67 лв., като обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в размер от 15 лв.

По повод възражението на ответника, че не е следвало при ремонта на увредения автомобил да се използват оригинални части, съдът намира, че при определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена 4 застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото – съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт, строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние. Ето защо възражението на ответника е неоснователно. Допълнително следва да се отбележи, че в случая е установено обстоятелството, че към момента на ПТП увреденият автомобил е бил в гаранционен срок.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9b6b68b-f625-44a4-be5b-27f20b7aaef2